Определение № 5310 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5310 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица К.а като разгледа докладваното от Ралица К.а Въззивно гражданско дело № 20263100502053 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 59749/24.07.2026 г. на М. П.

П. срещу Решение № 2925/18.07.2026 г., постановено по гр.д. № 11814/2024 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от М. П. П. и съищец „Банка ДСК“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД във вр. чл.

382, ал.1 и ал. 2 от КЗ и чл. 448, ал. 1 от КЗ срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата от 17 365,32 лв., представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № ***, сключена между „Банка ДСК“ АД от една страна, в качеството му на застраховащ и ползващо се лице и „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, от друга страна,в качеството им на застрахователи и изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потреблрение от 26.07.2023 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и М. П. П., който остатък е формиран от сбора на неизплатените погасителни вноски, считано от 24.08.2023 г. до крайния срок на договора 26.07.2028 г.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Навежда се довод, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 382 КЗ, чл. 448 КЗ и чл. 20 ЗЗД, като е приел, че не е настъпил покритият застрахователен риск „пълна трайна неработоспособност“, въпреки че по делото безспорно е установено, че ищецът е с 99% трайно намалена работоспособност, установена с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, вследствие на тежко онкологично заболяване. Излага се, че съдът е възприел прекомерно ограничително тълкуване на договорните клаузи, като е приел, че застрахователят дължи обезщетение единствено ако застрахованият е напълно 1 лишен от възможността да упражнява каквато и да е трудова дейност. Сочи се, че общите условия представляват предварително изготвени договорни клаузи, изцяло формулирани от застрахователя, без възможност за индивидуално договаряне от страна на потребителя, поради това всяка неяснота следва да се тълкува в полза на застрахования. В случая съдът възприел възможно найрестриктивното тълкуване, което практически обезсмисляло застрахователното покритие. Поддържа се, че продължаването на трудовата дейност на по-лека длъжност като портиер не означава възстановяване на трудоспособността, още по-малко липса на настъпил застрахователен риск.

Именно трудоустрояването е пряка последица от тежкото заболяване и доказва настъпването на трайно ограничение в работоспособността, което довело до значително намаляване на доходите. Навежда се, че договорът за групова застраховка „Кредитна защита“ има за предназначение да обезпечи изплащането на кредита при настъпване на тежко заболяване, довело до трайна загуба на работоспособността на кредитополучателя. Ако при 99% трайно намалена работоспособност и трудоустрояване на ищеца се приеме, че не е настъпил покритият риск, практически не би съществувала реална хипотеза, при която застрахователят да изплати обезщетение по този вид застраховка. Жалбоподателят счита, че подобно тълкуване противоречи на принципите на добросъвестност по чл. 63 ЗЗД и на целта на договора, като лишава застрахователното покритие от неговото практическо съдържание и икономически смисъл. Сочи се, че съдът е следвало служебно да провери дали клаузите са ясни, дали не са неравноправни и дали не поставят потребителя в значително по-неблагоприятно положение, какъвто правен анализ липсва.

Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението му досежно твърдяното недекларирано заболяване с аргумент, че искът така или иначе е неоснователен. По този начин мотивите останали непълни и въззивният съд следвало да извърши пълна проверка на всички релевантни факти. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е съобразил задължителните принципи, произтичащи от практиката на СЕС и възприетата от ВКС практика относно тълкуването на потребителските договори и застрахователните клаузи.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „Групама Застраховане“ ЕАД, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че същата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Споделят се доводите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че икономическият и правен механизъм на застраховката „Кредитна защита“ е да обезпечи банката-кредитор (и косвено длъжника) единствено при пълна загуба на източника на доходи от труд. Доколкото лицето продължава да работи (макар и на съобразена с ТЕЛК длъжност) и да получава трудово възнаграждение, то продължава да генерира доход, с който да обслужва кредита си. Всяко друго тълкуване би довело до неоснователно обогатяване и разширяване на отговорността на застрахователя извън поетия риск и получената застрахователна премия. Излага, че възраженията във въззивната жалба за нищожност на клаузата, дефинираща „пълна трайна неработоспособност“, са неоснователни. Твърди, че клаузата, описваща покрития риск, е основен предмет на застрахователния договор. Тя е изписана на ясен, прост и недвусмислен български език: изисква се неспособност да се 2 упражнява, каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за доход.

Липсва неяснота, поради което принципът contra proferentem е неприложим.

Въззивникът изрично е декларирал със съгласието си /Сертификат № ***/, че е запознат и приема процесните Общи условия. Съгласно чл. 1, т. 18 от ОУ, покритият риск „Пълна трайна неработоспособност“ изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1) над 70% неработоспособност по ТЕЛК/НЕЛК и 2) пълна неспособност на застрахования да упражнява трудова дейност за осигуряване на доход. Тази дефиниция очертава самите граници на застрахователното покритие. За разлика от класическите застраховки „Живот“ или „Злополука“, където рискът е самото засягане на здравето, тук застрахователният интерес е насочен към обезпечаване на финансовия риск от трайна промяна в платежоспособността на длъжника. Както правилно се произнасят съдилищата (напр. Решение от 07.2020 г. по в.т.д. № 65/2020 г. на Варненски окръжен съд), дефинирането на покрития риск като пълна загуба на работоспособност, която изключва изобщо трудовата заетост, е присъщо за този вид застраховане. Само такова засягане би изключило обичайния източник на доходи на потребителя и би поставило кредитора в невъзможност да се удовлетвори, поради което тази дефиниция не може да създава неоправдан дисбаланс и остава извън приложното поле на чл. 143 от ЗЗП.

Нещо повече, съгласно императивната разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, преценката за неравноправен характер на клаузите категорично не се отнася до определянето на основния предмет на договора, когато тези клаузи са ясни и разбираеми. Тъй като процесната клауза дефинира самия покрит риск (предмета на застрахователното покритие) по ясен и недвусмислен начин, за съда съществува абсолютна законова забрана да я подлага на преценка за неравноправност, респективно да я прогласява за нищожна на това основание.

Намира, че клаузата напълно съответства на изискванията, поставени от СЕС в Решение по дело C-96/14 и практиката на ВКС. Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „Групама Животозастраховане“ ЕАД, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че същата е неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по аргументи, идентични на изложените в отговора на въззивната жалба на въззиваемия „Групама Застраховане“ ЕАД. Претендира разноски.

Постъпило по делото е становище по въззивната жалба от съищеца „Банка ДСК“ АД, с което страната заявява, че няма да вземе позиция относно доводите във въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебния си акт след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и относимия материален закон, както и да съобрази, че не е станал повод за образуване на първоинстанционното и въззивното производство, поради което не носи отговорност за разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

С Определение № 5047/18.10.2026 г. въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност и е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. № 3

33958/20.10.2026 г. ищецът е направил изявления и уточнения във връзка с дадените му указания. Препис от молбата следва да се връчи на насрещната страна с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването на същата.

Въззивният съд като взе предвид, че спорът е от естество, при което съдът има служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с потребител, съобразно чл. 7, ал. 3, изр. 2 ГПК, следва да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, като се констатира, че първоинстанционният съд не е сторил това с доклада по делото.

По доказателствата:

Във въззивната жалба е отправено доказателствено искане за провеждане на комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица лекар-онколог и специалист по трудова медицина, която да отговори на въпросите: дали заболяването представлява трайна и необратима загуба на трудоспособността; дали лицето e изгубило възможността да упражнява професията си като водач на МПС; дали трудоустрояването като портиер представлява възстановяване на трудоспособността или социална адаптация, както и дали заболяването е довело до трайно ограничаване на възможността за труд. Въззивникът посочва нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК, но липсва каквато и да е обосновка по смисъла на цитираната разпоредба, нито такава може да се извлече от обстоятелствената част на жалбата. Съдът констатира, че в хода на първоинстанционното производство са приети две заключения по назначени съдебно-медицински експертизи по поставени от ответниците въпроси, които не са било оспорени от страните и са дали отговори на правнорелевантните въпроси по делото, за които се изискват специални знания. Следователно, направеното с въззивната жалба на ищеца доказателствено искане не следва да бъде уважавано, тъй като не се установи, че същото не е било допуснато от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение – арг. чл. 266, ал. 3 ГПК.

Към уточняващата молба с вх. № 33958/20.10.2026 г. на въззивника са приложени писмени доказателства, като досежно тяхното приемане по делото съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание по разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 59749/24.07.2026 г., подадена от М. П. П., срещу Решение № 2925/18.07.2026 г., постановено по гр.д. № 11814/2024 г. на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и приложимите ОУ, тъй като е 4 сключен с потребител. УКАЗВА на ответниците (въззиваеми), че в случай че се констатират неравноправни клаузи в договора/приложимите общите условия, че в тяхна тежест е да установят, че същите са уговорени индивидуално.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивника М. П. П. доказателствено искане за допускане на комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица лекар-онколог и специалист по трудова медицина с посочените във въззивната жалба задачи.