Присъда № 23 от 18.03.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №23/18.03.2025г. по НОХД

№280/2025г.:

Срещу подсъдимия М.Р.Б. от с.Буковлък, обл. Плевен е повдигнато обвинение за това, че:

На 04.10.2024г. в град Плевен, в сградата на Първо РУ-Плевен, държал без надлежно разрешително, издадено по реда на чл.30 и чл.73 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество- 0,087 грама метамфетамин на обща стойност 6,09 лева, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и моли съдът да му наложи наказание глоба в максимален размер.

Подсъдимият М.Р.Б. не се явява в съдебно заседание и делото е разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.4 б. „а“ от НПК в негово отсъствие.

Служебният защитник адв. Ю.М. моли съда да наложи наказание глоба в размер на 150 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.10.2024г. полицейските служители при 01 РУ-Плевен К.П. и С.К. били уведомени за кражба на алкохолни напитки от магазин *** в град Плевен, бул. ***, като имало подозрения, че извършител на кражбата е подсъдимият Б.. По повод на това те посетили казино, находящо се в село Буковлък, обл.Плевен, като в санитарния възел на същото открили подсъдимият заспал. Отвели същия до сградата на 01 РУ-Плевен, находяща се в град Плевен, ул. ***, където с подсъдимият била проведена беседа. След приключване на беседата, полицейските служители взели решение Б. да бъде задържан за срок от 24 часа по подозрение за извършване на кражба. Преди да пристъпят към задържането те попитали подсъдимият носи ли в себе си забранени от закона вещества или предмети, при което той извадил от десния джоб на панталона си отрязък от черна сламка с обща дължина 2 см. и ширина 1см., запечатана термично от двете страни, съдържаща полиетиленова стопилка с бяло прахообразно вещество. Подсъдимият заявил на полицейските служители, че това е пико за негова лична консумация и предал същото с протокол за доброволно предаване.

По случая е проведено досъдебно производство.

В хода на разследването е изготвена физико-химична експертиза Н- 3 09/08.10.2024г. Съгласно заключението на същата представеното за изследване бяло кристалообразно вещество съдържа метамфетамин с нето тегло 0,087 грама, като за изследването е употребено цялото количество и не подлежи на връщане на възложителя.

1

Метамфетаминът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изм. с Протокола от 1972г. ратифицирана от Република България и Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, амфетаминът е в списъка с Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранена за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

От заключението на вещото лице по изготвената физико-химична експертиза се установява, че съгласно Постановление на Министерския съвет №106/02.08.2023г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и предвид Приложение № 2 към същото постановление, цената на 0.087 грама наркотично вещество метамфетамин възлиза на 6,09 лв./ шест лева и девет стотинки/.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото доказателства – от показанията на свидетеля К.Ч.П. и Л.В.М., от приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства протокол за оглед на веществени доказателства от 07.10.2024г. /5-7/, албум за извършен оглед на веществени доказателства от 07.10.2024г.; протокол за оценка на наркотични вещества /л.15/, справка за съдимост рег.

№241007005000422284 от 07.10.2024г., на ЦАИС „Съдебен статус“ на М.Р.Б.

/л.16-21/, характеристична справка на подсъдимия М.Р.Б. /л.24-29/; протокол за доброволно предаване от 04.10.2024г. /л.30/, и от заключението на вещото лице В.Д.П.-А. по назначената физико-химична експертиза /л.11- 13/. От показанията на свидетеля К.Ч.П. се установява, че същият работи на длъжност „***“ в сектор „Криминална полиция“ на Първо РУ-Плевен и по повод получен сигнал за извършена кражба на алкохол на неустановена стойност от магазин ***, находящ се на бул. ***, разпознал от видеозаписи и установил като един от извършителите на кражбата М.Р.Б.. Според показанията на свидетеля П. на 4.10.2024г. при проверка на игрална зала, находяща се в с.

Буковлък на ул. „Цар Самуил“ №30 подсъдимият М.Р.Б. бил установен в тоалетната на игралната зала, след което бил задържан и приведен в Първо РУ-Плевен за извършената кражба. От показанията на свидетеля П. се установява, че при извършения обиск подсъдимият М. Б. сам извадил от един от джобовете си пластмасова сламка, топлинно запечатана от двете страни, като заявил за същата, че вътре съдържа метамфетамин, пико. Според показанията на свидетеля Л.В.М. същият работи в сектор „Криминална полиция“ на длъжност ***, Първо РУ-Плевен и познава подсъдимия Б. като извършител на кражби. От показанията на свидетеля М. се установява, че при една от поредните кражби били задържали лицето и го завели в Първо РУПлевен, и при личен обиск се установило държането на една сламка с малко пико. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимият Б. доброволно е предал наркотичното вещество и е заявил, че същото е за лична употреба.

2

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите П. и М., тъй като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях държане от подсъдимия Б. на високорисково наркотично вещество метамфетамин. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат за наличието на мотив да набедят подсъдимия Б. в престъпление, което не е извършил. От заключението на вещото лице В.Д.П.-А. по назначената физико-химична експертиза Н- 3 09/08.10.2024г. се установява, че представеното за изследване бяло кристалообразно вещество съдържа метамфетамин с нето тегло 0,087 грама, като за изследването е употребено цялото количество и не подлежи на връщане на възложителя. Според вещото лице метамфетаминът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изм. с Протокола от 1972г. ратифицирана от Република България и Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, амфетаминът е в списъка с Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранена за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. От заключението на вещото лице по изготвената физико-химична експертиза се установява, че съгласно Постановление на Министерския съвет №106/02.08.2023г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и предвид Приложение № 2 към същото постановление, цената на 0.087 грама наркотично вещество метамфетамин възлиза на 6,09 лв./ шест лева и девет стотинки/. Съдът кредитира приложения по делото протокол за доброволно предаване от 04.10.2024г., с който е приобщено към доказателствената съвкупност високорисковото наркотично вещество - предмет на престъпление. И в доктрината и в практиката на ВКС се приема неотклонно, че протоколът за доброволно предаване, макар и да не е регламентиран изрично в процесуалния ни закон, е допустим начин за приобщаване на веществени доказателства към доказателствената съвкупност. Чрез него се постигат идентични доказателствени резултати с тези, обективирани в протоколите за обиск и изземване или претърсване и изземване. От съдържанието на протокола се извлича информация за мястото, времето и начина на откриване на конкретно веществено доказателство и лицето, на което то е предано. Правната природа на протокола за доброволно предаване, изключва изискването предаването на веществени доказателства (което винаги е по инициатива на лице, различно от разследващия орган) да е осъществено в рамките на воденото досъдебно производство, респективно след образуването му. Напротив това действие, доколкото не е действие по разследване, може да бъде извършено и преди образуването на производството, ако то действително тогава е осъществено.

Изискването на чл.234, ал.7 от НПК не може да намери приложение, тъй като 3 то се отнася до действията по разследване, а обсъждания процесуален документ не обективира такова действие. Следва да се отчете и това, че нормата на чл.234, ал.7 от НПК препраща към нормите на чл.234, ал.1-3 НПК и регламентира забрана за използване на резултатите от действия по разследването осъществени след изтичане на предвидените за извършването му законови срокове, като тези разпоредби няма как да имат отношение към този протокол, който е съставен преди началото на разследването.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият М.Р.Б. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3 т. 1 от НК, като на 04.10.2024г. е упражнявал фактическата власт върху наркотично вещество и е имал възможност да извършва фактически и правни действия с него, с което е осъществил състава на престъплението под формата на „държане”.

Същевременно с това не е притежавал надлежно разрешение от компетентните органи, извършващи контрол върху наркотичните вещества.

Съобразно разпоредбата на чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 , а съобразно чл. 73 от същия закон за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал.

2, т. 1, 2 и 3 и техни препарати и прекурсори. От обективна страна, настоящият съдебен състав счита, че е налице състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1 НК обективен признак - "извършеното деяние представлява маловажен случай". Легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление, предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС, съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от 4 значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. № 196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат значителна обществена опасност. Настоящият съдебен състав счита, че за да се определи едно деяние като маловажен случай, следва да се изхожда от основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Всичко изложено дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно – да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Б., като вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в широк такъв (включително и за самия него). В конкретния случай се касае за осъществено деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3 т. 1 от НК , т.е. като маловажен случай.