Решение № 95 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512986 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20061112/10.10.2022 г. на СРС, 61 с-в, по гр. д. № 62296/2019 г. ГД „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 81/2016 г.) сумата от 1 738, 45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 323, 42 лв., лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г. и разноски по делото.

Срещу решението, в установения от закона срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР.

Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Сочи, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Поддържа, че при изчисляване компенсирането на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР.

На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на 1 вътрешните работи. Счита, че в случая редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр. 67 от 14.08.2018 г.). СРС не е взел предвид възраженията на ответника за неприложимост в случая на НСОРЗ, която не намира приложение за служители на МВР. По отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, която не допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Подържа още, че доколкото е налице специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд в МВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ не е приложима в случая. Според чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Счита, че за да е налице извънреден труд, който не е заплатен, следва ищецът действително да е работил извън установеното работно време по график. В случая не е спорно, че всеки положен час труд своевременно ежемесечно е заплащан на ищеца. Неправилно съдът е приел, че се дължат суми за извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1, 143. Счита, че на служителите в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Излага доводи, че няма основание по отношение на преизчисляването на нощния труд на служителите в МВР да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или тези на КТ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. и не може да става въпрос за дискриминация на служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т. н., както по ЗМВР. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC – Луковит. В обобщение счита, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР във вр. ал. 3 и чл. 179 от ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР и с естеството на извършваната дейност от служителите. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР служители и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Счита, че отработените от ищеца часове над нормата за съответния отчетен период са отчетени и компенсирани като труд извън установеното работно време. Поради това ГДГП е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд. Моли да се отмени първоинстанционното решение и главните и акцесорни искове да се отхвърлят. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът М. Б. М., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че законосъобразно му е присъдено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд, чрез преизчисляване на нощния труд в дневен с прилагане на коефициент 1, 143. Неоснователен е аргумента на ответника в жалбата, че спрямо служителите в МВР не намират приложение правилата на НСОРЗ. Съдът е обсъдил възраженията на ответника относно неприложимостта на тази Наредбата за служителите на МВР и обосновано е приел, че в случая е налице празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в МВР. Законосъобразен е извода на СРС, че при липса на 2 изрично правило, което да регламентира начина на превръщане на нощните часове в дневни за служителите на МВР, при сумирано изчисляване на работното време и при наличие на непълнота в специалната уредба относно служителите в МВР, субсидиарно следва да се приложи общата норма на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че наредбата на МВР поставя в неравностойно положение служителите на МВР спрямо всички други работници и служители. Поддържа, че изводите на СРС по този въпрос са съобразени с материални закон. Едва с измененията на ЗМВР през 2020 г. (ДВ, бр. 60/2020 г.) е установено, че продължителността на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24часов период. Счита, че преди това изменение на ЗМВР няма указания за продължителността на нощния труд. Позовава се на чл. 8 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, които прокламират равностойното третиране на отделните граждани. Ищецът сочи, че според неоспореното заключение на ССчЕ за процесния период е отработил 120 нощни смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 980 часа. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1, 143 се получават общо 1 097. 28 часа, като според заключението 137, 28 часа не са платени и за тях се дължи заплащане на възнаграждение, както и лихви за забава върху неплатените суми. По тези и допълнителни съображения счита, че съдът обосновано е приел исковете да основателни и доказани. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението, с което исковете са уважени. Претендира направените разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. ДВ, бр. 81/2016 г., преди изм. ДВ, бр. 60/2020 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материални норми.

СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК.

В производството не е било спорно, че и от представените от ответника писмени доказателства се установява, че ищецът М. Б. М. в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г. е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжност младши инспектор/старши полицай в РД „Гранична полиция" - Аерогари, ГКПП Аерогара София.

От неоспореното заключение по ССчЕ, което въззивният състав също счита за обективно и компетентно, полагания от ищеца труд е отчитан сумарно, при тримесечен период на отчитане. Ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови смени, както следва : дневни от 08 : 00 часа до 20 : 00 часа и нощни от 20 : 00 часа до 08:00 часа на следващия ден. Отработените смени са общо 261 броя, като от тях 120 са нощни. На ищецът са осигурявани почивки съгласно ЗМВР и те са включени при отчитане на работното му време. Почивките са заплащани. Нощното дежурство от 12 3 часа е отчитано като 12 отработени часа. Към него не са прибавяни часове от преизчисляване на нощен към дневен труд по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Според заключението, ако се приложат разпоредбите на цитирания по-горе чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, положения от ищеца извънреден труд би следвало да се увеличи с 137 часа.

За процесния период на ищеца са заплатени 444 часа извънреден труд, показани по тримесечия при отговора на въпрос 4 от констативно - съобразителната част.

Времето за инструктаж не е отчитано при определянето на извънредния труд.

Стойността на положените 269 часа извънреден труд получени от приравняването на нощния труд към дневен, ведно с времето за инструктаж за процесния период е 1 738, 45 лв.

СРС е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и е уважил исковете за посочения размер за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2018 г., включително искът за лихви за забава върху сумата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 01.10.2026 г. – 29.10.2019 г.

По основните факти по делото не е налице спор. Спорните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).