Решение № 13135 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13135 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110152532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Д. срещу „..“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК, вр. чл.143, т.10 и т. 19 ЗЗП, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит № .. от 27.03.2024 г., сключен между страните, и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 лева, като частичен от пълния размер от 9948,24 лева, представляваща платена при липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № .. /27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 20.11.2025г., до изплащането.

В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за кредит № .. /27.03.2024 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 10000 лева и застрахователна премия по договора в общ размер от 2987,62 лева. Било уговорено връщането на сумата на 36 вноски, като лихвеният процент по кредита бил в размер на 30.39%, а 1 годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 34.22%.

Поддържа, че сключеният между страните договор имал характеристики на потребителски договор. Клаузата на чл. 10 от Договора била нищожна поради противоречие с императивна правна норма, тъй като размерът на уговорения ГПР надхвърлял максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на законната лихва.

Действителната стойност на уговорения ГПР надвишавала посочения размер в договора, тъй като в него следва да бъде включена и уговорената застрахователна премия, както и не бил посочен начинът, по който се достига до този процент. В договора не се съдържала методиката на изчисляване на ГПР, а бил посочен само процент, с което съществено била засегната защитата на потребителите и водело до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушавало императивните разпоредби на чл. 143, т. 19 ЗЗП, и уговорения ГПР противоречи и на т. 10 от чл. 143 ЗЗП.

Поддържа, че договорът е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи, поради което предявява иск за сумата от 5 лева, като частичен от пълния размер от 9948,24 лева, представляваща платена при липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № ..

/27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 20.11.2025г., до изплащането. Претендира разноски.

С протоколно определение от 29.05.2026г. е допуснато увеличение на размера на исковата претенция по чл.55 ЗЗД до размер от 2640,81 евро, който е окончателен размер на същата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата молба. Счита, че процесният договор не е нищожен. Застраховката не била задължителна, поради което застрахователната премия не следвало да бъда включена в ГПР. Ищцата била избрала да сключи договора за застраховка, като ответника действал като посредник. Била предоставена услугата по договора за застраховка.

Посоченият в договора ГПР бил формиран съгласно изискванията на закона, както и общата дължима сума. Прави възражение за прекомерност по 2 отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № .. от 27.03.2024г., сключен между ищеца и ответника, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 10000 лева, със срок на връщане от 36 месеца, при лихвен процент по заема 30,39 %, годишен процент на разходите на заема 34,22 %, като общият размер на задължението възлиза на 19948,24 лв.

Съгласно договора е предвидено заплащане и на сумата от 2987,62 лв., представляваща сбор от застрахователна премия от 359,65 лева и застрахователна премия от 2627,97 лева съответно за застраховка BANK Пакет 3 Сметка и Пакет 3 Кредит + сметка. По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, както и заявление декларация за установяване на договорни отношения. По делото е представен застрахователна програма „Защита на кредита“ със срок на действие от 27.03.2024г. до 05.04.2027г. Представени са и Общи условия. Представена е още декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователната програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителските кредити, предоставени от „..“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № .. от 27.03.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и 3 търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143– 147б ЗЗП , в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е доказано безспорно, че на 27.03.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 10 000 лв. със срок на връщане от 36 месеца, при лихвен процент по заема 30,39 %, годишен процент на разходите на заема 34,22 %.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание чл. 11, ал. 1 ЗПК . Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Настоящият състав намира, че предвидената застрахователната премия, включена в общия размер на задължението като главница съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК . Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички 4 други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че сключената застраховка не се явявала задължително условие за сключване на процесния кредит, доколкото договорът за потребителски кредит в случая се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за застраховка. Това се потвърждава и обстоятелството, че застрахователната премия е включена в главницата и се заплаща на ответника по делото.

Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от сключване на конкретната застраховка, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на застраховка на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - застраховател, сключването на договора за застраховка в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на застрахователната премия с основното задължение по кредита. Не може да се приеме, че текста в чл. 13 от заявление–декларация за установяване на договорни отношения касае доброволен и информиран избор на потребителя за сключване на застраховка.

От начина на уговаряне и приемане на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно сключване на конкретна застраховка. Застрахователната премия обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за преценката за кредитиране. Тъй като сключването на конкретната застраховка с определения предварително застраховател се явява единственото изпълнимо условие, следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за застраховка са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход 5 пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.