Решение № 4542 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4542 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20255330113484 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. С. У., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ***, представлявана от ***, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч..

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № *** от *** г. за сумата 200 лева. Постигната е договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и възнаградителна лихва, като за срока на договора е следвало ищцата да върне сумата от 386,54 лева. Сочи, че по договора ищцата е заплатила сумите от 200 лева – главница, 20 лева – лихва и по 65 лева за всяка от допълнителните услуги Фаст и Флекси. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. По този начин, недобросъвестно кредиторът си набавял допълнително възнаграждение. Счита, че клаузите за възнаграждение за допълнителен пакет услуги били нищожни, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващи чл. 11, и т. 10а ЗПК, както и по чл. 143 ЗЗП.

Предвид това се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че договорът е нищожен. В условията на евентуалност моли да се признае за установеното, че клаузите предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни. Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 76,69 евро /равняваща се на 150 лв./ – недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит от *** г. В условията на евентуалност се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 66,47 евро /равняваща се на 130 лв./, от която по 33,23 евро /равняваща се на 65 лв./ за такса „Фаст“ и такса „Флекси“ – 1 недължимо платени по недействителни клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по догоговор за потребителски кредит от *** г.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но е постъпила молба, с която се отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски. Във връзка с искане на ищеца за изменение размера на осъдителния иск, е постановено протоколно определение в открито съдебно заседание на 09.09.2026г., с което е допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на предявения иск с искова молба с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, от ищеца Т. С. У. против ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, за платена без основание сума по недействителна клауза Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., като да се счита за предявен за сумата от 145,62 лева.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника ***, е подал отговор на исковата молба, с който не отрича сключването на договора за кредит, но излага подробни доводи относно това, че той е действителен. Счита, че договорените допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, тъй като нямат задължителен характер. Оспорва твърденията на ищцата, че по договора били недължимо заплатени сумите над главницата в размер на 150 лева, както и на 130 лева за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Кредитът бил предсрочно погасен, като ищцата била заплатила сумата от общо 350 лева. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира сторените в производството разноски.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от ***г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 200 лева, при следните условия: брой вноски – 7, дата на първо плащане – ***г., дата на последно плащане ***г., размер на вноската – 32,26 лева, ГПР 47,29%, годишен лихвен процент 40,70%, лихвен процента на ден 0,11%, дължима сума по кредита – 226,54 лева. Кредитополучателят поискал закупуването на допълнителна услуга „фаст“ за сумата от 90,00 лева и „флекси“ за сумата от 70 лева, като размерът на вноската за тези услуги бил 22,86 лева и се дължала с месечната погасителна вноска по кредита. От погасителния план към кредита става ясно, че в месечната вноска се включва главница, лихва и вноска по закупена допълнителна услуга – обща месечна вноска в размер на 55,22 лева. В материалите по делото е приобщено извлечение по сметка към процесния потребителски кредит, видно от която задължението по него е изплатено изцяло, а платената сума е в размер на 345,62 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, във вр. с. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и извън рамките на своята професионална или 2 търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид това в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Така уговорената клауза за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да 3 породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал.2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна възнаградителна лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Също така клаузата е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включва в тази услуга.

Дължимото възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.

Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.