Решение № 10 от 09.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 10

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 09. 01. 2020 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 06. 12. 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря НЕЛИ

БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 586 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е започнало по повод подадена от „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр…., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№… против постановеното по т. дело № 198/2018 г. по описа на Сз ОС решение, с което „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК …, гр.С. е осъдено да заплати на:

- В.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 35 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от преживените болки, страдания и посттравматичен психически стрес причинени от контузия на главата (хематом в тилната област), счупване на шийката на лява раменна кост, болки в краката в следствие на ПТП, настъпило на 08.09.2017г. в 9, 30 ч., в гр.К. на кръстовището образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ виновно причинено от Д. В. Т., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Н.“, модел „А.“,рег.№ …, чиято отговорност е била застрахована по задължителна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № …, валидна до … г., ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, която сума се равнява на разликата между дължимото обезщетение от 45 000 лв. и доброволно платеното такова от застрахователното дружество в размер на 10 000 лв.

-по сметка на сметка на Окръжен съд гр. Ст.Загора 1400 лв. ДТ и 1108 лв. разноски по делото.

- на адв.А.Н. *** качеството на пълномощник на В.И.С. сумата 1580лвадвокатско възнаграждение по чл.

38 ЗА.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска в пълния размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 13.07.2018 г. в СзОС е постъпила изходяща от В.И.С., ЕГН **********,*** искова молба против „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С.

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 08.09.2017 г. в 9, 30 ч. в гр. К. по ул. „К. и М.“ в посока от север - юг се е движел лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“, рег.№ … управляван от Д. В. Т., ЕГН **********.*** след пропускане на преминаващите пешеходци по северната пешеходна пътека, водачът предприел маневра „завой на ляво“ в посока изток. По същото време по обособена пешеходна пътека намираща се източно от кръстовището, ищцата пресичала ул. „О. П. Х.“ от юг на север. На около 5,8 м северно от южния край на платното за движение на ул. „О. П. Х.“ и на пешеходната пътека настъпил удар между двамата участници в движението - завивщаият лек автомобил и пешеходеца. В следствие на ПТП-то, пешеходката получила травма на главата (хематом в тилната област) и счупване на шийката на лява раменна кост с множество синини. Откарана била с линейка в МБАЛ „Д-р Х. С.“, гр.К. Била установена фрактура коли хумери синистра ет сублуксацио артикулацио хумеро - скапуларис синистра и фрактура (многофрагментна) ет луксацио артикулацио хумеро - скапуларис. Под локална анестезия била извършена мануална рапозиция и имобилизация на крайника, както и други манипулации. Били дадени препоръки за консултация със специалист по ортопедия и травматология III ниво за оперативна намеса. Такава била направена в

МБАЛ„Т. п.“ ЕООД, гр.С. З., където на 12.09. 2017 г. била извършена оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Поставена била заключваща плака „Филос“ и заключващи винтове. Ищцата била изписана от болницата на 15.09.2017г. Лекуващият лекар назначил режим на домашно лечение за периода от 10.09.2017 г. до 13.01.2018 г. Самата ръка след операцията била обездвижена, чрез прибране плътно към тялото с придържаща туника за ръка за срок от 30 дни. Имало назначена пасивна рехабилитация. След първият контролен преглед на

13.10.2017г. лекуващият лекар препоръчал активна рехабилитация, без която не би могло да бъде възстановено здравословното състояние на пострадалата. Ищцата провела 40 броя физиотерапевтични процедури, както и възстановителни рехабилитационни процедури. В периода от 23.10.2017 г. до

23.12.2017 г. се рехабилитацията била пет пъти в седмицата, а от 02.01.2018 г. до 25.01.2018 г. по три пъти в седмица.

Вторият контролен преглед бил на

26.01.2018г. Лекуващият лекар установил, че отвеждането на раменната става не е пълно, а е на 40 градуса. Назначена била втора операция на 13.06.2018г. за екстракция на плаката на раменната кост. Било препоръчано и продължаване на рехабилитацията. За времето от 27.01.2018г. до 31.03.2018 г. тя била по три пъти в седмицата, а за 14.03.2018г. до 08.06.2018г. по два пъти.

На

13.06.2018г.в МБАЛ,,Т. п.“ ЕООД, гр.С. З. била извършена планова операция за отстраняване от костта на лявата ръка на имплантирани уреди от хумерус, поставени при първата операция. На 16.06.2018г. ищцата била изписана от болницата с предписание за домашно лечение от 34 дни.

На фона на описаните медицинските интервенции, манипулации и рехабилитационни процедури в исковата молба се споменава, че в деня на травмата, по време на болничните престои, а и за времето на домашните лечения пострадалата търпяла силни и непоносими болки в главата, раменната област и по цялото тяло, вследствие на удара от настъпилото ПТП и оперативната интервенция. Продължителността на същите е определна образно на 4 месеца от ПТП-то и първата операция и още 1 м. сед втората. Сочи се, че походката била леко затруднена, в следствие на обездвижената ръка след операцията, което довело и до болки в краката за около 2 месеца. Това наложшило приемане на болкоуспокоителни.

Сочи се и че след първа операция тя била обслужвана от настоящия й съпруг Г. Х. С. и нейната сестра Б. И.

С., тъй като не е можела сама да се облича, да извършва ежедневната си хигиена и да се къпе. Това състояние продължило около два месеца. Наред с това е споменато, че следствие на счупването при промяна на времето, висока влажност, претоварване и при определена позиция на тялото по време на сън ищцата продължада да търпи болки в ръката и се налагало да ограничи ежедневните си дейности така, че да щади натоварването и движенията на наранената ръка, както и да ограничава позицията на тялото при сън. Посочено е, че и до момента на предявяване на иска движението на ръката не е възстановено напълно, както и че самата операция оставила белег на лявата ръка с размер от 10 см дължина и 2 см широчина, който загрозявал тялото, бил видим и създавал дискомфорт през лятото.

Наред с физическите болки в исковата молба е описано и настъпването на психически дискомфорт от травмата.

Той от една страна се свързва с това, че професията й/адвокат/ изисквала използване на МПС за предвжване от място на място. Счупването правело невъзможно самостоятелното шофиране и изисквало транспортиране от други лица, което създавло неудобство.

Говори се, че болките, уплахата от удара и последвалото състояние на безпомощност довели до посттравматично стресово разстройство на нейната психика, което и към момента не било отшумяло напълно.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от нея вреди.

Във връзка с отговорното за същите лице се говори за образувани - досъдебно производство № …/…г. по описа на РУ К., прокурорска преписка № 4365/2017г. по описа на Районна прокуратура гр.К. с обвиняем водачът на автомобила причинил ПТП. Досъдебното производство приключило със споразумение между прокурора и защитника на обвиняемият. Споразумението било одобрено от Казанлъшки районен съд на

29.01.2018г. по НОХД № 81/2018 г. и влязло в законна сила на 29.01.2018 г. Съгласно същото подсъдимият Д. В. Т., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 08.09.2017г. в гр.К. на кръстовището образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ при управление на лек автомобил „Н. А.“,peг.№ … в посока север - юг и при извършване на маневра „завой на ляво“ нарушил правилата по ЗДП/чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.47, чл.116, чл.119, ал.1 и ал.4/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.С. (предишно С.) от гр.К., изразяваща се в счупване на шийката на лява раменна кост, което счупване е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предложение 2-ро, във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2-ро, във връзка е чл.342, ал.1 от НК.

Споменава се и че отговорността на виновния водач била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със застрахователна полица № …, валидна до …г. Във връзка с това на 13.09.2017 г. застрахованото лице в изпълнеие на задълженията си по чл.430, ал.1, т.2 от КЗ уведомило ответника за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана преписка по щета № …/…г. За същото на 14.09.2007 г., застрахователят бил уведомен и от пострадалата. С писмо от тази дата получено от ответника на 09.10.2017 г. той бил уведомен и за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Говори се и за писмо от

15.02.2018г. , с което ищцата конкретизирала претенциите си и поискала неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2017г., датата на представената банкова сметка ***тво, съгласно чл.380, ал. 1 от КЗ и такова за имуществени вреди в размер на 2 364, 73 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2017г.

На 13. 03. 2018 г. ответното дружество доброволно изплатило на ищцата обезщетение в размер на 12 364, 73 лева по банков път.

Ищцата съответно уведомила ответка, че не е съгласна с размера на обезщетението за неимуществени вреди, но той отговорил, че това е окончателният му размер.

В тази връзка е посочено, че за ищцата е възниканл интерес да претендира по- голям размер на обезщетение и е поискано осъждането на застрахователя да заплати още 35 000 лв.

С уточнение от 03.09.2018 г. е посоено, че от тази сума 32 635, 27 лв. е обезщещетието за немиуществени вреди, а 2 364, 73 лв. за имуществени.

В хода на самото производство претенцията за имуществени вреди е оттеглена и прозиводството по нея е прекратено, а тази за неимуществени вреди е увеличена на 35 000 лв.

Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска с оглед на факта, че той е заплатил дължимия според него размер на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищцата.

В тази връка споменава, че претендираното в повече обезщетение за неимуществуени вреди е прекомерно, като оспорва настъпването на всички описани в исковата молба травми и твърденията за тяхната продължителност. Споменава, че представените медицински документи били недостатъчни и не обосновавали настъпването на твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Сочи се, че причинената травма не влияе на походката на ищцата и няма как да предизвика болки в краката. Оспорени са и твъреднията за нарушаване на психиката на ищцата, като в тази връзка се споменава, че няма данни същата да е ходила при специалист за психическата си травма, както и да са й били предписвани и да е закупувала и приемала лекарства.

Посочено е също, че е налице съпричиняване защото ишцата навлязла на платното внезапно без да се съобрази с отстоянието и скорстта на блъсналият е автомобил. Споменава се и че така претендираният от ищцата размер на обезщетение не е съборазен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е прекомерен.

Страните са подали ДИМ и отговор към същата, но в тях се преповтарят първоначално напарвените твърдения и се взема становище по доводите на другата страна.

Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване.