Определение № 1649 от 20.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 20.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000501279 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. И. М. и М. Ц. М., чрез процесуален представител против определение № 6043 от 16.03.2026 год. на СГС, ГО, 6-ти състав, постановено по гр.д.№ 6996/25 год. в производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като счита, че ответника е дал повод за предявяване на иска и въпреки постановеното решение при признаване на иска, то дължи разноските по делото. Моли определението да бъде отменено, като решението бъде допълнено с осъждане на ответната страна да заплати разноските по делото.

Ответникът по жалбата депозира отговор, с който оспорва наведените доводи и моли за оставяне на жалбата без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от З. И. М. и М.

Ц. М. против „ЕОС Мартикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищците не дължат суми, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът е признал исковата претенция, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е уважил изцяло иска, като е приел, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и ответната страна не дължи разноските по делото, 1 сторени от ищците.

С молба от 30.01.2026 год. ищците, чрез процесуалния си представител са поискали изменение на решението в частта за разноските, като са твърдели тяхната дължимост, но съдът с обжалвания съдебен акт е приел искането за неоснователно и го е оставил без уважение.

Определението е правилно.

От разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК следва, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответната страна са признаване на иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно.

В настоящия случай не е спорно по делото, че в заповедно производство е издадена заповед за изпълнение против ищците З. И. М. и М. Ц. М. и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Последното извършено изпълнително действие в това производство е на 19.07.2017 г. и на 19.07.2019 г. е изтекъл двугодишният срок, в който взискателят е бездействал и от това като правната последица е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона - чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира прекратяването с нарочно постановление.

Ищците не твърдят ответникът и взискател по изпълнението да е инициирал каквито и да било действия по принудително изпълнение, било в самото изпълнително производство или извън него, с предприети фактически действия против имущество на ищците.

Видно от исковата молба и представените доказателства, е че ищците нито са твърдели, нито да установили каквито и да било правни или фактически действия, предприети от ответника по принудително събиране на процесното вземане, по перемираното изпълнително производство, вследствие на които действия те да са били принудени да потърсят съдебна защита и то такава, че да я получат именно чрез предявяване на иск с правно основание чл.439 от ГПК. Ответникът би дал повод с поведението си за предявяване на исковете единствено, ако беше продължил да предприема и инициира действия по принудително изпълнение, макар изпълнителното производство да е било прекратено по право, а по-късно и макар погасителната давност за принудително събиране на вземането да е била изтекла, но подобни действия не се твърдят от никоя от страните, нито се установяват от представени писмени доказателства, а фактът на съществуването по описа на съдебния изпълнител на висящо изпълнително производство е резултат от липсата на постановление за прекратяването му и от липсата на заявено пред него подобно искане от ищците – там длъжници и също не сочи на предприето от ответника принудително действие.

Следва да бъде посочено, че погасителната давност е юридически факт, с изтичането на който относно вземането се погасява възможността за принудителното му събиране, но вземането продължава да съществува, т.е. същото е дължимо и длъжникът разполага с възможността да го погаси във всеки един следващ момент, след изтичане на давността.

Това плащане няма да е при липса на основание, няма да е недължимо, вкл. ищците разполагат с възможността да погасят задълженията си и към настоящия момент.

2

Въз основа на това въззивният съд приема, че причина за предявяване на искове по чл.439 от ГПК е наличието на парични задължения на ищците, които те не са погасили и което принудително погасяване, в изпълнителното производство или извън него, не е било търсено от ответника. Именно това, както и извършеното от ответната страна с отговора признание на установителните искове по делото водят до наличието на двете кумулативни предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, изключващи отговорността на ответника за разноски в производството, които следва да останат в тежест на ищците.

С оглед на изложеното, молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. И. М. и М. Ц. М., чрез процесуален представител против определение № 6043 от 16.03.2026 год. на СГС, ГО, 6-ти състав, постановено по гр.д.

№ 6996/25 год. в производство по чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3