Решение № 12704 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12704 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110116923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Същото е образувано по искова молба, подадена от „Инвоитикс АГ“ акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, чрез „Инвоитикс АГ – клон България“ КЧТ, ЕИК 207145235, срещу „ЕН POУT“ ООД, ЕИК 206224886 и П. Ш., роден на ********** г. в гр. Охрид, Република Северна Македония, с персонален номер 1207995430026, гражданин на Република Северна Македония, с която са предявени кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците, в условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 2 765.50 евро, представляваща дължими суми по фактури, както следва:

• по фактура № 230606-4614-0001 от 06.06.2023 г. – дължима главница в размер на 315 евро с дата на падеж: 05.08.2023 г., както и сума в размер на 25 евро - неустойка съгласно чл. 6, буква „Б“ от Договора;

• по фактура № 230727-4614- 0001 от 23.07.2023 г. – дължимата сума е в размер на 10 евро, с дата на падеж: 11.09.2023 г.;

• по фактура № 230727-4614-0003 от 07.07.2023 г. - дължимата сума е в размер на 750 евро с дата на падеж: 26.08.2023 г.;

• по фактура № 230728-4614-0004 от 28.07.2023 г. - дължимата сума е в размер на 400 евро с дата на падеж: 28.08.2023 г.;

• по фактура № 230801- 4614-0001 от 01.08.2023 г. - дължимата сума е в 1 размер на 1100 евро с дата на падеж: 31.08.2023 г.;

• по фактура № 230803-4614-0003 от 03.08.2023 г. - дължимата сума е в размер на 175 евро с дата на падеж: 02.09.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 24.03.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по силата и при условията на Договор от 01.03.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури дружеството предоставя, а клиентът „ЕН РОУТ“ ООД може да ползва набор от услуги, които включват бързо изплащане на фактури, управление на вземания и обработка на плащания, заедно с управление на просрочени вземания. Сочи, че съгласно уговореното в договора в чл. 2 от същия, клиентът може да поиска плащане в рамките на 48 часа от завършване на транспортната услуга, извършена от него, като качи документите за извършения превоз и избере опция „Изкупуване“ в онлайн платформата на invoitix. Твърди, че цената по траспортната услуга се изплащала в полза на клиента след приспадане на отстъпка съгласно Приложение А. Поддържа, че по силата на сключения между страните договор предоставил на „ЕН РОУТ“ ООД финансиране, както следва. Ищецът твърди, че дължимите суми на финансирането по посочените фактури били преведени от страна на дружеството по разплащателна сметка на ответника „ЕН РОУТ“ ООД. Сочи, че съгласно чл. 6, буква „А“ от договора, възможно най-скоро, но не по-късно от 14 дни след качването на фактурата в приложението на invoitix, клиентът трябвало да отпечата фактурата, генерирана от invoitix и да я изпрати по пощата заедно с оригиналните транспортни документи на длъжника, като в същата клауза било предвидено, че ако оригиналните документи, заедно с фактурата, генерирана от invoitix, не са изпратени на длъжника от клиента в рамките на 14 дни, invoitix имал право в случай на фактура за „ИЗКУПУВАНЕ“ да я преобразува в такава за „ОБСЛУЖВАНЕ“ (съгласно чл.

3 от договора) и да начисли сумата му обратно на клиента. Пояснява, че съгласно чл. 6, б. „Г“ от договора, кредитно неизпълнение от страна на длъжника се определя или като несъстоятелност на длъжника (или подобна процедура съгласно местното законодателство) или ако фактура не е платена в рамките на 180 дни от датата на падежа и invoitix не е получил никакви други плащания от този длъжник за този период от време. Посочва, че съгласно чл. 7 от договора, всички приспадания или насрещни искове, направени от длъжника, или намаления, поискани от длъжника, като просрочена неустойка, разходи за размяна на палети, застраховки, оригинали, изпратени твърде късно и т. н. били за сметка на клиента, като било прието, че това не се влияе от това дали гореспоменатите суми са били правилно удържани от страна на длъжника. Ищецът твърди, че сумите по фактури 230727-4614-0001,230727 4614-0003,230728-4614-0004, 230801- 4614-0001 и 230803-4614-0003 са изцяло изискуеми на основание чл. 6, буква „Г“ от договора, доколкото твърди, че същите не били заплатени в срок от 180 дни от датата на падежа по тях, в 2 който случай клиентът дължал изцяло заплащането им на invoitix на основание „кредитно неизпълнение“. Евентуално твърди, че сумите по 30727 4614-0001 и 230803- 4614-0003 били дължими на основание чл. 7 от договора, доколкото длъжниците по същите били направили приспадане от дължимите по фактурите суми и заплатили по-ниска сума към invoitix, в който случай клиентът дължал заплащане на разликата по дължимата по фактурата сума към invoitix, на основание „кредитно неизпълнение“. Пояснява, че договорът за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, сключен на 01.03.2023 г., представлявал по своята същност договор за факторинг, който съдържал уговорки на договор за цесия (прехвърляне на вземане по фактура), който в случая твърди да е породил действие между страните от неговото сключване. Поддържа, че поради неизпълнение на законовите (уведомяване на цедирания длъжник) и договорните задължения на първия ответник, то същият следвало да заплати на ищеца всички суми по процесните фактури. Твърди, че вторият ответник П.

Ш. поел лична отговорност за всички загуби, понесени от ищеца, включително в случаите, в които клиентът имал неизплатено задължение към инвоитикс, произтичащо от всяка друга услуга. Излага, че тази уговорка има силата и правните последици на поемане на солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 ЗЗД - договор за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД. По изложените аргументи моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, а и до настоящия момент ответниците „ЕН POУT“ ООД, ЕИК 206224886 и П. Ш., роден на ********** г. в гр. Охрид, Република Северна Македония, с персонален номер 1207995430026, гражданин на Република Северна Македония не са се възползвали от правото си да подадат отговор на исковата молба.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 25.06.2026 г., ответниците не са се явили, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба са били предупредени за последиците по чл. 238 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение (вж.

Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010 г. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3 ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на разноски има само ищцовата страна, като последната претендира и реално доказва сторени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в следния порядък: сумата от 216 лв. – държавна такса и 1600 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са реално направени, тъй като по делото са представени доказателства за реалното сторване на тези разходи – договор за правна защита и съдействие от 17.03.2025 г., съобразно изискванията на т. 1 от ТР6/06.11.2013 г. на ВКС.

При тези аргументи, съдът приема, че цялата сума в общ размер на 1816 лв. с еквивалент от 928,51 евро следва да се изплати на ищеца.

Сумата следва да бъде възстановена на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕН POУT“ ООД, ЕИК 206224886 и П. Ш., роден на ********** г. в гр. Охрид, Република Северна Македония, с персонален номер 1207995430026, гражданин на Република Северна Македония, да заплатят на „Инвоитикс АГ“ акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, чрез „Инвоитикс АГ – клон България“ КЧТ, ЕИК 207145235, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците, в условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 2 765.50 евро, представляваща дължими суми по фактури, както следва:

• по фактура № 230606-4614-0001 от 06.06.2023 г. – дължима главница в 4 размер на 315 евро с дата на падеж: 05.08.2023 г., както и сума в размер на 25 евро - неустойка съгласно чл. 6, буква „Б“ от Договора;

• по фактура № 230727-4614- 0001 от 23.07.2023 г. – дължимата сума е в размер на 10 евро, с дата на падеж: 11.09.2023 г.;

• по фактура № 230727-4614-0003 от 07.07.2023 г. - дължимата сума е в размер на 750 евро с дата на падеж: 26.08.2023 г.;

• по фактура № 230728-4614-0004 от 28.07.2023 г. - дължимата сума е в размер на 400 евро с дата на падеж: 28.08.2023 г.;

• по фактура № 230801- 4614-0001 от 01.08.2023 г. - дължимата сума е в размер на 1100 евро с дата на падеж: 31.08.2023 г.;

• по фактура № 230803-4614-0003 от 03.08.2023 г. - дължимата сума е в размер на 175 евро с дата на падеж: 02.09.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 24.03.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА „ЕН POУT“ ООД, ЕИК 206224886 и П. Ш., роден на ********** г. в гр. Охрид, Република Северна Македония, с персонален номер 1207995430026, гражданин на Република Северна Македония, да заплатят на „Инвоитикс АГ“ акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, чрез „Инвоитикс АГ – клон България“ КЧТ, ЕИК 207145235, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 928,51 евро – разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5