Решение № 117 от 10.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

М. ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20224001000002 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260009/5.02.2021 г., постановено по т.д. № 255/2019 г., допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г., постановено по същото дело, Плевенският окръжен съд осъдил ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на М. СТ. Л., на ИВ. Л. Л. и на М. Л. Л., на основание чл. 380, ал. 1 вр. чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Х. Л., в резултат на ПТП на 4.09.2018 г. по пътя от с.

Българене, обл. Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 4.09.2018 г. по застрахователна полица на ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, в размер на по 75 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 1.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като до размера на по 200 000 лв. за всеки един от ищците отхвърлил предявените искове като неоснователни. Със същото решение съдът осъдил ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. П.К. възнаграждение в размер на 7 236 лв. с ДДС, а по сметка на Плевенски окръжен съд – да заплати държавна такса и разноски по производството в размер на 9 018,75 лв. Осъдил М. СТ. Л., ИВ. Л. Л. и М. Л. Л. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД – гр.

София деловодни разноски общо в размер на 312,50 лв. С решение № 260031/7.04.2021г., постановено по същото дело съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в ИГН на ищеца М.Л.. С решение № 260037/7.04.2021г., постановено по същото дело съдът е съдът е допълнил решението си като е постановил, че същото е постановено при участието на третите лица Й. Л.. Р., Д. ПЛ. Р. и ИР. ПЛ. Р.. С определение № 260284 от 27.07.2021г. съдът е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските. С определение № 260048 от 9.12.2021г. съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

1

Въззивна жалба против горното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от всеки един от ищците искове за неимуществени вреди за разликата над 75 000 лв. до 200 000 лв. е подадена от М. СТ. Л., М. Л. Л., действащ със съгласието на майка си М. СТ. Л., и ИВ. Л. Л., чрез адв. П.К.. В жалбата е наведено оплакване, че предявените искове са уважени в занижен размер, който не съответства на претърпените от пострадалите лица морални вреди, в противоречие е с принципа за справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. Посочва се, че присъденото обезщетение не било съобразено и с действащия към 2018 г. застрахователен лимит. Неправилно съдът приел наличието на претендираното от ответника съпричиняване, като определил обема му на 50%. Твърди се, че присъдените суми са занижени и не съответстват на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Като неправилен жалбоподателите възприемат извода на съда, че е налице принос от страна на починалия Л. Л., поради това, че същият е бил заедно с водача на автомобила преди пътуването, двамата заедно употребили алкохол, бил е наясно с употребеното количество алкохол от водача на автомобила и въпреки това се е качил в автомобил, управляван от лице, употребило алкохол. Също така неправилно съдът приел, че при формиране извода за наличие на съпричиняване на вредите следва да се съобрази и минималната вероятност евентуалното поставяне на предпазен колан да предотврати настъпването на леталния изход.

Посочва се, че напълно неправилно било да се съпоставя вината на водача с тази на починалия, който е бил единствено пътник в лекия автомобил и по никакъв начина не е допринесъл за настъпването на инцидента. Излага се, че мотивите на съда във връзка с приетото съпричиняване са неправилни, като не почиват на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото. Твърди се, че в конкретния случай съобразно концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пътника Л. Л., същият е бил в състояние на алкохолно отравяне, което практически го е лишило от критичност по отношение състоянието на водача на автомобила; не било доказано твърдението на ответника водачът на автомобила да е употребил алкохол, както и пътникът в МПС да е бил наясно с това обстоятелство. Не било установено също така дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, като същевременно от доказателствата по делото бил установено категорично, че поставеният предпазен колан не би имал никакво превантивно действие в конкретния случай. С оглед на посоченото, жалбоподателите считат, че не са налице предпоставки за приемане на съпричиняване от страна на починалия, а дори да се констатира такова, то е в толкова малък обем, е не следва да се отразява на обема на обезщетението. Отделно от горното в жалбата се излага, че съдът е определил занижено обезщетение за претърпените от жалбоподателите морални вреди. В тази насока се твърди, че липсва задълбочен анализ на доказателствата по делото; фрагментарно и формално били споменати факти, без реално да са отчетени при определяне на справедливото обезщетение. Съдът въобще не бил коментирал личността на починалия, нито е взел предвид установения застрахователен лимит, който към датата на процесното ПТП бил 10 000 000 лв. Не били съобразени в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, нито съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Всичко изложено по-горе според жалбоподателите е довело до неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и съответно до определяне на занижено обезщетение за претърпените от тях вреди. Жалбоподателите считат също, че неправилно била присъдена лихва за забава, считано от 01.05.2019 г., след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявените от ищците претенции.

Посочва се, че приложимата правна норма в случая била чл. 429, ал. 3 от КЗ, с която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Излага се, че в конкретния случай застрахователят е уведомен от пострадалите на 1.02.2019 г., от която дата се дължи и лихва за забава. Жалбоподателите считат, че лихвата следва да бъде начислена от датата, посочена в исковата молба, а евентуално – от 1.02.2019 2 г. до окончателното изплащане на сумите, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като предявените искове бъдат уважени в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците, т.е. за по още 125 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 12.09.2018 г., евентуално – от 1.02.2019 г., до окончателното изплащане. Претендира се определянето и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, с включен ДДС, за производството пред въззивната инстанция.

От ответната по жалбата страна ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, както и от третите лица помагачи Й. Л.. Р., Д. ПЛ. Р. и ИР. ПЛ. Р. не са постъпили писмени отговори по жалбата.

Против горното решение в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв., както и в частта за присъдената държавна такса и разноски, е постъпила въззивна жалба и от ответника ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, с оплакване, че решението е неправилно с оглед размера на присъдените обезщетения. Жалбоподателят намира присъдените обезщетения за завишени с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. В жалбата се излага, че неправилно бил приложен принципът за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди при постановяването на решението. Съдът правилно бил приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия в размер на 50%, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан в автомобил, управляван от водач, с когото преди това заедно са употребили алкохол, но неправилно определил сумата от 150 000 лв. като справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците. Според жалбоподателя обезщетенията не са определени при спазване принципа за забрана обогатяването на увредените лица. Застрахователят счита, че предвид данните по делото относно възрастта на починалия, годината на настъпване на ПТП, както и възрастта на всеки от ищците, справедливият размер на обезщетението за всеки от тях е по 100 000 лв., като след приспадане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, на тримата ищци следва да бъдат присъдени застрахователни обезщетения в размер на по 50 000 лв. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, като се претендира присъждането и на сторените в производството разноски, съобразно изхода на спора.

М. СТ. Л., М. Л. Л., действащ със съгласието на майка си М.Л., и ИВ. Л. Л. са подали писмен отговор по въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, с който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред Плевенския окръжен съд са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ от М. СТ. Л., М. Л. Л., действащ със съгласието на майка си М.Л., и ИВ. Л. Л. против ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., частично от 200 000 лв. за всеки от тях, претърпени вследствие смъртта на Л. Х. Л., настъпила при ПТП на 4.09.2018 г.

С протоколно определение от 14.01.2021 г. по т.д. № 255/2019 г. на Плевенския окръжен съд е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличение на размера, за който са предявени, като същите следва да се считат предявени в размер на по 200 000 лв. за всеки един от ищците.

От фактическа страна се установява следното:

Безспорно установено е по делото, че на 4.09.2018 г., около 00:10 ч., по път III-303.

Между с. Българене, обл. Плевен, и с. Малчика, обл. Плевен, при управление на МПС лека 3 автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ЕН 6305 КВ, водачът П. А. Р. нарушил правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост причинил ПТП вследствие на което настъпила смъртта на последния, както и на Л. Х. Л.. С постановление на прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен воденото по случая ДП № Д 180/2018 г. по описа на същата прокуратура е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т, 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради настъпилата смърт на дееца.

Не е спорно и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че М.Л. е съпруга на починалия при ПТП Л. Л., а И.Л. и М.Л. са негови деца.

Не е спорно по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от делинквента лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № ЕН 6305 КВ, към датата на процесното ПТП – 4.09.2018 г.

Не е спорно също, че с молба от 1.02.2019 г. ищците са отправили извънсъдебно претенцията си спрямо ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София за заплащане на обезщетения за претърпените вреди, като с писмо от 5.02.2019 г. са уведомени от страна на застрахователя, че на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ е необходимо да представят подробно посочени в писмото документи, като до получаването им за ЗК „Лев Инс“ АД не е налице основание да уважи предявената претенция предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от КЗ.

От заключението по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП на Л. Х. Л. са били причинени следните травматични увреждания: масивен двустранен излив на кръв в двете гръдни половини (хемоторакс); многофрагментно счупване на шест ребра вляво, със засягане на плевралните листове; тежки контузии на белите дробове; излив на кръв в околосърдечната торбичка (хемоперикард) с разкъсване на предната стена на дясната камера на сърцето в близост до сърдечния връх; излив на кръв в коремната кухима (хемоперитонеум); разкъсване на далака и черния дроб; множество охлузвания по кожата на цялото тяло. Причината за настъпилата смърт е тежка комбинирана гръдно-коремна травма, довело до счупване на кости, масивни изливи на кръв и увреждане на вътрешни органи (сърце, бели дробове, черен дроб, далак). Уврежданията са резултат от тъпи травми, нанесени с голяма сила (инерционна травма). Механизма на тяхното получаване добре може да бъде обяснен с обстановката на процесното ПТП, за която има данни по делото.