Определение № 1017 от 15.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Ловеч, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500665 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 2541 от 12.11.2025 год., постановено по ч.гр.дело № 1596/2025 г., Районен съд – Ловеч е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, против длъжник Г. П. К., ЕГН **********, с адрес: ****, за следните вземания:

2700.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 116**** от 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1862.54 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г., 1023.60 лева – договорна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 20.11.2020 г., 3153.36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1834.26 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г., както и за присъждане на разноските по делото.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД, чрез юрисконсулт К.Х.. В нея оспорва извода на заповедния съд, че липсват данни за фактическото уведомяване на длъжника за извършената цесия. Твърди, че с подаване на заявлението са направени такива твърдения, но законодателят не е предвидил възможност за проверка законосъобразността на цесията в рамките на производството по чл.410 ГПК, а 1 само прилагането на сключения с потребителя договор, заедно с всички негови предложения и изменения. Изтъква, че уведомлението за цесията има за цел да защити длъжника, който има възможност да възрази, ако е извършвал плащания към първоначалния кредитор. Изтъква, че дори правилно районният съд да иска доказателства за уведомяването на длъжника за цесията, същият не е оставил заявлението без движението и дал възможност на жалбоподателя да отстрани пропуските в 3-дневен срок.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на РС – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1596/2025 год. на РС– Ловеч се установява, че производството по делото е образувано по подадено заявление на „АПС Бета България“ ЕООД с искане за издаване заповед за изпълнение против длъжника Г. П. К. за следните парични вземания: 2700.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 116**** от 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1862.54 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г., 1023.60 лева – договорна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 20.11.2020 г., 3153.36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1834.26 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г. Претендирани са и разноски в заповедното производство.

В т.3.2 от заявлението се сочи, че вземанията произтичат Договор за потребителски кредит № 116**** от 09.11.2018 г., сключен между „Кредисимо“ЕАД /заемодател/ и Г. П. К./длъжник/, като същите са цедирани на заявителя. Отбелязано е, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлил своите вземания по описания договор на цесионера „АПС БЕТА България“ ЕООД, като на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземанията.

За да отхвърли искането, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Ловеч е приел, че липсват данни относно фактическото уведомяване на длъжника за извършената цесия, тъй като не е приложено писмено съобщение до него по смисъла на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД. Отбелязано е, че фактът на извършената цесия и уведомяването за нея, което да е достигнало до длъжника, е част от обстоятелствата по индивидуализация на вземането, тъй като е налице промяна в кредитора и длъжникът следва да е узнал на кого следва да изпълни.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи, тъй като в случая заявителят претендира издаването на 2 заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него.

Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е последният да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не представя доказателства относно съобщаване на цесията на длъжника, а само а само Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. Към заявлението е приложено пълномощно, по силата на което „Кредисимо“ ЕАД е упълномощило „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало съгласно договора от 02.03.2021 г. във връзка с изпълнение задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Следователно доказателствата за изпълнение на това задължение се намират в заявителя. Дори районният съд да не е указал на заявителя да представи доказателства за фактическото уведомяване на длъжника за извършената цесия, не е налице пречка такива да бъдат представени с частната жалба.

Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложените съображения настоящата инстанция счита за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл.

410 от ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Районен съд – Ловеч е постановил законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.252 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2541 от 12.11.2025 год., постановено по ч.гр.дело № 1596/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Ловеч, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500665 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 2541 от 12.11.2025 год., постановено по ч.гр.дело № 1596/2025 г., Районен съд – Ловеч е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, против длъжник Г. П. К., ЕГН **********, с адрес: ****, за следните вземания:

2700.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 116**** от 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1862.54 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г., 1023.60 лева – договорна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 20.11.2020 г., 3153.36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1834.26 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г., както и за присъждане на разноските по делото.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД, чрез юрисконсулт К.Х.. В нея оспорва извода на заповедния съд, че липсват данни за фактическото уведомяване на длъжника за извършената цесия. Твърди, че с подаване на заявлението са направени такива твърдения, но законодателят не е предвидил възможност за проверка законосъобразността на цесията в рамките на производството по чл.410 ГПК, а 1 само прилагането на сключения с потребителя договор, заедно с всички негови предложения и изменения. Изтъква, че уведомлението за цесията има за цел да защити длъжника, който има възможност да възрази, ако е извършвал плащания към първоначалния кредитор. Изтъква, че дори правилно районният съд да иска доказателства за уведомяването на длъжника за цесията, същият не е оставил заявлението без движението и дал възможност на жалбоподателя да отстрани пропуските в 3-дневен срок.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на РС – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1596/2025 год. на РС– Ловеч се установява, че производството по делото е образувано по подадено заявление на „АПС Бета България“ ЕООД с искане за издаване заповед за изпълнение против длъжника Г. П. К. за следните парични вземания: 2700.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 116**** от 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1862.54 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г., 1023.60 лева – договорна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 20.11.2020 г., 3153.36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от 23.10.2025 г., 1834.26 лева – мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2025 г. Претендирани са и разноски в заповедното производство.

В т.3.2 от заявлението се сочи, че вземанията произтичат Договор за потребителски кредит № 116**** от 09.11.2018 г., сключен между „Кредисимо“ЕАД /заемодател/ и Г. П. К./длъжник/, като същите са цедирани на заявителя. Отбелязано е, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлил своите вземания по описания договор на цесионера „АПС БЕТА България“ ЕООД, като на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземанията.

За да отхвърли искането, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Ловеч е приел, че липсват данни относно фактическото уведомяване на длъжника за извършената цесия, тъй като не е приложено писмено съобщение до него по смисъла на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД. Отбелязано е, че фактът на извършената цесия и уведомяването за нея, което да е достигнало до длъжника, е част от обстоятелствата по индивидуализация на вземането, тъй като е налице промяна в кредитора и длъжникът следва да е узнал на кого следва да изпълни.