Акт от 06.07.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 418 гр. Хасково, 06.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №567/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.А. - гражданин на М., с адрес: РПЦ Харманли, гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., срещу Решение № УПХ-146/31.05.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в М.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в М., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в М.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ

– Харманли към ДАБ при МС (П.

Р.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ 105400-1102/10.05.2021г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. Х. от М., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №866 от 18.05.2021г., с рег. №УП 17114/18.05.2021г. на ДАБ, подадена с името А.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 17114/18.05.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А., гражданин на М., роден на ***г. в М., гр.М., неженен.

На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А., роден на ***г. в М., гр. М., със същия постоянен адрес, гражданин на М., етническа принадлежност – …, религия – …, …т, професия …, образование - …, …., без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП 17114/19.05.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същия се представил с имената А. Х., роден на ***г., гражданин на П.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 20.05.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 17114/20.05.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Посочил, че не може да представи документи за самоличност. В М. притежавал паспорт, който останал при трафиканта му в Т., докато личната си карта я загубил по пътя. Нямал други използвани имена. Нямал близки роднини в държави-членки на ЕС. Напуснал М. през месец декември 2019г. и легално, с паспорт и с полет от гр. К. до гр. И. преминал в Т., където останал близо една година и половина в същия град. По време на престоя си в Т. работел нелегално в строителството, но не му плащали редовно заплата и решил да замине за Европа. В средата на месец април 2021г. влязъл незаконно в Република България, с помощ от трафикант, през зелена граница. Когато преминал на българска територия, достигнал до гр. С. и оттам с влак заминал за гр. С., където бил задържан от полицията.

Град М. бил постоянният му адрес в М.. Там бил роден и там живял до напускането на страната. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не е подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е …. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин-сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Не членувал в политически партии или организации. Имал близки роднини в страната си, родителите му се намирали в М., те в момента живеели в гр. М.. Освен тях имал и две сестри, които се намирали в същото населено място в М.. Имал основно образование. Работил като заварчик в М..

Разказал, че единствената причина да вземе решението да напусне родината си била безработицата и бедността, която се ширела в страната. Работел в М. като заварчик, но тази негова работа не била постоянна и с нея не успявал да се издържа. Парите, които изкарвал, не му достигали за покриване на жизнените му нужди, с тях успявал единствено да си осигури прехраната. Този труден живот, който водел, го накарал да вземе решението да замине за европейска страна, където се надявал да си намери добра работа, с която да може да си осигури нормално бъдеще. Тръгвайки от М., целта му била да достигне до И. или Ф., където да потърси закрила. Плановете му обаче били осуетени, защото бил задържан от българската полиция. Заявил, че не е имало отправена заплаха лично към него. Не бил заплашван никой от семейството му. Не му било оказвано насилие. Не искал да се връща в М., защото там нямал бъдеще. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан от полицията, затова се принудил да подаде молба.

Целта му била да достигне до И. или Ф..

С Решение № УПХ-146/31.05.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 02.06.2021г., а жалбата е подадена на 07.06.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Г. Р., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-762/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 18.05.2021г., а оспореният акт е издаден на 31.05.2021г.

Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.

Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.