Решение № 3599 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3599 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100510077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.05.2022г., постановено по гр.д. № 20367/2021г. на СРС, ГО, 144 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу М. Г. С. и М. И. С. обективно кумулативно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземането за сумата от общо 1 122, 88 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – ап. 2, находящ се в гр. София, жк „*******, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; за сумата от общо 40, 48 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., за сумата от общо 195, 37 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 27.10.2020г. и за сумата от общо 8, 72 лева – обезщетение за забава върху главното парично вземане за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 27.10.2020г. Със същото решение 1 е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ за разликата над сумата от 1 122, 88 лева до пълния предявен размер от 1 288, 70 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата М. Г. С., в която са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон.

Конкретно се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че ответницата има качеството клиент на топлинна енергия и че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения, че М. С. не е подавала заявление за откриване на партида за топлоснабдения имот, както и че не живее в него и съответно не ползва топлинна енергия. Позовава се на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС относно качеството „клиент на топлинна енергия“. Сочи, че лицето, което живее в процесното жилище и ползва топлинна енергия, е единствено другият ответник – М. С., поради което счита, че ищцовото дружество е в облигационно правоотношение именно с това лице. Освен това в представения списък на етажните собственици като собственик на имота е посочен само М. С., което според жалбоподателката е индиция, че единствено той ползва жилището. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените срещу нея искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна в производството – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални 2 норми. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответницата М. Г.. По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с 3 топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели.

Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в 4 бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

В настоящия случай ищцовото дружество поддържа като правопораждащ претенцията му юридически факт твърдението за съществуване между страните на презюмиран договор /сключен със самия факт на придобиване на собствеността/съсобствеността върху топлоснабдявания имот/, поради което въззивният съд следва да се произнесе по обосноваността на изводите на СРС относно този факт.

Ответницата М. Г. С. е оспорила предявения иск единствено по доводи, че между нея и ищцовото дружество не съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. Счита, че такъв договор е възникнал единствено между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и другия ответник по делото – М. И. С., предвид обстоятелството, че именно това лице е титуляр на партидата.

Изрично е направено волеизявление, че ответницата С. не оспорва обстоятелството, че е собственик на ½ ид. част от топлоснабдения имот.

Признанието на този факт кореспондира и с приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.10.1990г., от който се установява, че М. И. С. и М. Г. С. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. 2, находящ се в гр. София, жк „*******“, *******. С оглед изложеното се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът М. С. дължи заплащане на 5 стойността на ползваната услуга съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността –в случая не се оспорва, че тя притежава 1/2 ид. част от топлоснабдения имот . Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът фактически е ползвал топлоснабдения имот за исковия период е ирелевантно. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не се установени. В този смисъл са ирелевантни наведените от жалбоподателката доводи, че жилището се ползва единствено от другия съсобственик – ответникът М. С.. Вътрешните отношения между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствената вещ, включително и относно консумативните разноски за същия, са неотносими към предмета на делото, доколкото са непротивопоставими на насрещната страна.