Решение № 4424 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4424 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г*СТ. Г* при участието на секретаря И* Р. А* като разгледа докладваното от Г* СТ. Г*Административно наказателно дело № 20241110209581 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г* Г* при участието на секретаря И* А*, като разгледа докладваното от съдия Г* АНД №9581 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа 1 на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №Р-10-101/05.06.2024 г. на заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „З***”, с което на „********” АД е наложено следното административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В депозираната пред съда жалба на „*******” АД се изразява мнение, че при определяне на размера на наложената имуществена санкция наказващият орган неправилно е отчел фактите и неправилно е преценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Иска се изменение на постановлението като се намали размера на наложената имуществена санкция до минимума 2000 лв.

Редовно призовано, „*******” АД, се представлява от юрк.П., която не сочи доказателства, поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.Л******, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №Р-10-131 от 24.02.2021 г., влязло в сила на 21.01.2023 г. на „********” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.

На 17.08.2023 г. пред „З******” АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод на настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени имуществени и неимуществени вреди. Завеждането на претенцията е удостоверено с №Р27011000-04-23-7616 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователна полица №ВG/22/123000560172.

На 17.08.2023 г. пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, както и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

2

Н а 04.10.2023 г. пострадалата ********е представила допълнителна фактура от 30.08.2023 г., удостоверяваща извършени медицински разходи за закупуване на медикаменти.

След 04.10.2023 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани или представяни допълнителни доказателства.

С писмо изх.№9712 от 06.11.2023 г. по описа на „З*******“ АД, застрахователят е отправил предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, като е отказал възстановяването на разходите по представената на 04.10.2023 г. фактура, приемайки, че не е доказана причинно-следствена връзка за извършването им.

С платежно нареждане от 19.01.2024 г. застрахователят се е произнесъл по претенцията в цялост, като е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 550,47 лв. по банкова сметка на *******.

Св.С. съставила АУАН.

Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „З********”, е издал обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.С. и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили други относими към предмета на делото доказателства.

Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е събирал такива.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи дружеството.

Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него 3 наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.

Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз основа на събраните доказателства.

На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.

След 04.10.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108, ал.1 от КЗ за „******” АД е възникнало задължение, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от 25.10.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.

Нарушението е извършено на 26.10.2023 г. в С....

Доколкото с наказателно постановление №Р-10-131 от 24.02.2021 г., влязло в сила на 21.01.2023 г., с което на „З********” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, като размерът на имуществената санкция е определен съгласно разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ, то на „******” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид нарушение и процесното деяние се явява извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, а именно в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното НП.

По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.

В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение, извършено повторно.

Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на нарушението и е наложена такава в близък до минималния размер, то липсва 4 основание за намаляването й.

Наложената санкция е съответна на нарушението.

Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не страдат от пороци.

Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.

Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.

Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за в бъдеще.

С изменение на постановлението като се намали размера на наложената имуществена санкция до минимума 2000 лв. на посоченото в жалбата основание целите на наказанието не могат да бъдат постигнати.

Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за в бъдеще да не нарушава закона.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът следва да осъди „ЗК ЛЕВ ИНС” АД да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-101/05.06.2024 г. на заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „З******” като законосъобразно.

ОСЪЖДА *******АД, ЕИК *******да заплати 80 лв. юрисконсултско 5 възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6