Решение № 389 от 29.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Перник, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500542 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД против Решение № 679/15.07.2024 г. по гр.д. № 5551/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.

С решение № 679/15.07.2024 г. по гр.д. № 5551/2023 г., Районен съд - гр. Перник е отхвърлил предявените от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД против Р. С. С., ЕГН **********, адрес ***, за установяване дължимостта на сумата от 8 906,80 лв. - главница, 1 612,65 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.02.2012 г. - 15.04.2013 г., 837,62 лв. - наказателна лихва за периода 01.02.2012 г. - 15.04.2013 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 2161/2013г. на Районен съд Перник е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като погасени по давност.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез юрисконсулт, с която се атакува постановеното от Районен съд - гр.

Перник решение, като се твърди, че същото е неоснователно и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство е било безспорно установено, че между 1

„БАНКА ДСК" АД и наследодателя на ответника - С. С. К. е сключен Договор за кредит от ***, като е уговорен срок на издължаване от 120 месеца. В продължение се навеждат твърдения, че неправилно първата инстанция е достигнала до извода, че вземането на банката по процесния договор е погасено по давност на 18.04.2018 г., като не е взела предвид началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност. В подкрепа на изложените съображения е цитирана и съдебна практика. Моли се съда да постанови решение с което да бъде отменен, постановеният от първата инстанция съдебен акт, като се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Р. С. С., с който се оспорват направените с въззивната жалба искания, като се твърди, че същите са неоснователни.

Твърди се, че районният съд е постановил решението си, като е изложил ясни и конкретни мотиви. По изложените съображения се моли съда въззиваната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена въззивната жалба с всички законни последици, включително да им бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемият моли да бъде потвърдено изцяло решението на РС Перник, като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Перник е образувано въз основа на искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. № 2161/2013 г. по описа на РС Перник, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 18.04.2013 г. срещу С. С. К. и Й. К. Г. при условията на солидарна отговорност. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изп.дело № 20157520400480 по описа на ЧСИ С.Д.. Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 00700/17.02.2017г. до С. С. К. не е връчена лично на длъжника, тъй като по информация на призовкаря лицето е починало.

Поканата за доброволно изпълнение до длъжника Р. С. С. е изпратена и връчена на 19.07.2023 г. лично, който в законоустановения срок е депозирал възражение. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

От приложения Договор за кредит за текущо потребление от *** се установява, че 2 между "Банка ДСК" ЕАД и С. С. К. е постигнато съгласие кредиторът да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лева със срок за издължаване за 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падеж 1-во число на месеца, при лихвен процент 7, 44 % и годишен процент на разходите 16.95 %. Съгласно т. 10 от договора кредитът е обезпечен с поръчетилство. Към договора е приложен е погасителен план.

Представено е Допълнително споразумение № *** към Договор за кредит за текущи нужди № ***, с което страните са постигнали съгасие лихвеният процент по кредита да бъде намален на 14.95%, а годишният процент на разходита по кредита 16%, като е подписан нов погасителен план.

Видно от представеното по делото писмо с вх.№ от 16.10.2023 г. /находящо се в кориците на в.ч.гр.д.№ 598/2023г. по описа на ОС Перник/ в производството по образуваното изп.дело № 20157520400480 по описа на ЧСИ С.Д. поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 00700/17.02.2017 г. до С. С. К. не е връчена лично на длъжника, тъй като по информация на призовкаря лицето е починало. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника Р. С. С. е изпратена и върху същата е удостоверено, че е връчена лично на 19.07.2023г.

По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че по сключения Договор за кредит за текущо потребление от *** между Банка ”ДСК ” АД клон Перник, в качеството на кредитор и С. С. К., в качеството му на кредитополучател за сумата от 10 000,00 лв. с краен падеж 27.10.2011 г. и Допълнително споразумение № 1 към договора за кредит с краен падеж 27.10.2019 г., кредитът е усвоен от кредитополучателя на *** по разплащателна сметка. От постъпилите суми за заплащане на задълженията по кредита в размер на 5392,48 лв. са погасени главница 1 420.34 лв., договорна лихва 3896,52 лв., санкционираща лихва 13,13 лв., наказателна лихва 2,49 лв. и 60,00 лева - такса изискуемост. От банковото извлечение на разплащателната сметка на кредитополучателя С. С. К. за периода от *** - 20.05.2024 г. и заемната сметка *** е видно, че е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита — главница и лихви от 02.05.2012 г. Размерът на непогасените задължения от кредитополучателя по Договор за кредит за текущи нужди от *** към датата на изготвяне на заключението /21.05.2024 г./ е в размер на 20 018.35 лв., от които : - главница 8 906,80 лв.; присъдени лихви 1 241,41 лв., дължими съдебни разходи 1 208,08 лв. и законна лихва 8662,06 лв. Размерът на непогасените задължения от кредитополучателя по Договор за кредит за текущи нужди от *** към датата на последен падеж 27.10.2019 г. е в размер на 17 460.12 лева, от които 8 023,06 лева - главница, 7 810,90 лева - законна лихва и 1 626,16 лева - присъдени лихви.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно 3 легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Преценката на първостепенния съд за неоснователност на предявените искове е правилна, изложените от ПРС мотиви се споделят, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд ги възприема и препраща към тях.

Установената по делото от първостепенния съд фактическа обстановка е безспорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

С депозираната пред ПРС искова молба ищецът „ Банка ДСК” АД - клон Перник е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника Р. С. С., че последният дължи сумите, подробно описани в исковата молба, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2161/2013 г. по описа на ПРС. Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл. 422, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата на чл. 422 ал. 1 о т ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл. 125 от ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. Посочената в нормата на чл. 422 ал. 1 от ГПК фикция обаче не означава, че съществуването на материалното право се установява единствено към този момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, а именно - приключване на съдебното дирене, след което решението влиза в сила. В производството по чл. 422 от ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК е приложимо, като съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. – след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на чл. 4 1 8 о т ГПК, доколкото заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, сумите, събрани по 4 принудителен ред в изпълнителното производство, имат за основание издаденото разпореждане за незабавно изпълнение и не подлежат на съобразяване от страна на съда в исковия процес.

Стъпвайки на постановките на цитираното тълкувателно решение, в т.1.2. от ТР № 8 от 21.02.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се акцентира върху приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Изведен е извод, че последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, налага при разрешаване на спор по чл. 422 от ГПК да се вземе предвид настъпването на падежа на определени вноски в хода на производството, п р и липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението. В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл.116 б.В от ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм./ се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С липсата на подобна правна уредба в ГПК от 1952 г. е аргументиран изводът, че на молбата за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено действие да прекъсва давността.