Решение № 427 от 17.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Надежда Трифонова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200799 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано след постановено решение № 302 от 23.08.2023г. по нд № 223/2023г. по описа на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, с което е възобновено производство по кнд № 1258/2017г. по описа на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, отменено е решение № 39 от 21.06.2018г. и делото е върнато за ново разглеждане от касационния съд.

Повереникът на частния обвинител Хр.С., адв. П. акцентира на критиките, които са отправени в решението на ЕСПЧ по отношение на пропуските в законодателството ни да криминализира хомофобските подбуди като квалифициращ признак на деянието по чл.116 НК, както и на препоръките касаещи съдебните решения. Пространно се разисква въпросът дали мотивите за извършване на конкретното деяние могат да се определят като „хулигански подбуди“. Изразява несъгласие и относно индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимите при условията на чл.55 НК. Пледира се за налагане на най-тежкото наказание на подс.Г.- доживотен затвор, а на подс.К. – 10 години лишаване от свобода.

Повереникът адв.В. излага доводи, че хомофобските подбуди е следвало да се включат в хулиганските, а след като съдилищата не са ги оценили като такива, се е стигнало и до непропорционалност на наказанията.

1

Частният обвинител – Хр.С. поддържа становищата на поверениците си.

Защитникът на подс.Г.- адв.К. поддържа подадената касационна жалба и представя допълнение към нея. Подчертава смекчаващите отговорността на подс.Г. обстоятелства и отбелязва, че до настоящия момент не е правено искане за налагане на наказание „доживотен затвор“.

Адв.С., защитник на подс.К. заявява, че също поддържа касационната жалба.

Застъпва тезата за недоказаност на авторството на деянието. Счита, че в решението на ЕСПЧ има недопустима намеса в решението на националните съдилища по фактите и правото. Счита, че правилното решение на случая изисква връщане на делото за ново разглеждане, за да се изследват с нужното внимание въпросите кои са извършители на деянието.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира възраженията на защитниците относно недоказаност на авторството за неоснователни. Солидаризира се със становището на частното обвинението, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимите са оправдани за това, да са извършили престъплението по хулигански подбуди. Споделя и искането за увеличение на наказанията им, при което адекватно да се отчетат хомофобските подбуди. Предлага решението на въззивния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

След като взе предвид становищата на страните настоящият съдебен състав намира следното:

С присъда от 22.06.2016 г. по НОХД № 3766/2013 г. Софийски градски съд е признал подсъдимите А. И. Г. и Р. Л. К. /непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си/ за виновни в това, че на 30.09.2008 г., в гр.София, в парк "Б. г.", за времето от 21,00 ч. до 23,00 ч. в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили М. М. С., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК са им наложени следните наказания: на подс.Г. вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК лишаване от свобода за срок 13 /тринадесет/ години, а на подс.К., с оглед приложението на чл.63,ал.2, т.1 НК и във вр. чл.55 НК - лишаване от свобода за срок от 4г. и 10м. / четири години и десет месеца/. Със същата присъда подсъдимите са оправдани по обвинението престъплението да е извършено по хулигански подбуди, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК.

Определен е първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвор от подс.Г. и съответно първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип по отношение на подс.К..

Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани и се е произнесъл по въпросите относно разноските по делото.

Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Х. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 250000лв., ведно с лихвата от 2 деня на деянието до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 330 от 12.07.2017 г. по ВНОХД № 84/2016 г. Апелативен съд - София е изменил присъдата на Софийски градски съд в частта, относно наложените на подсъдимите наказания, като: увеличил размера на наложеното на подсъдимия А. Г. наказание при условията на чл. 54 от НК на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода; увеличил е и размера на наложеното на подсъдимия Р. К. наказание при условията на чл. 54 от НК на 6 /шест/ години лишаване от свобода.

С решението присъдата е била обезсилена в гражданско правната й част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС в тази му част.

С решение № 39 от 21.06.2018 г. по КНД № 1258/2017 г. Върховният касационен съд, 3-то наказателно отделение е изменил решението на Апелативния съд - София, относно наложените наказания на подсъдимите, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалил наказанието на подсъдимия А. Г. от 15/ петнадесет/ на 10/десет/ години лишаване от свобода, а наказанието на подсъдимия Р. К. от 6 /шест/ години на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Решението е оставено в сила в останалата си наказателна част.

С решение на Европейския съд по правата на човека от 14.06.2022 г. по делото "С. срещу България" /жалба № 56070/2018 г./, влязло в сила на 14.09.2022г., е установено нарушение на чл. 14, във връзка с чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) и държавата ни е осъдена да заплати на жалбоподателката Х.С. обезщетение в посочения в параграф 92, т.3 (а) от решението размер, както и направените разноски.

Решението на Европейския съд по правата на човека е дало основание на Главния прокурор на Република България, да внесе пред Върховния касационен съд искане за възобновяване на наказателното производство, на основание чрл.422, ал.1,т.4 НПК.

С решение № 302 от 23.08.2023г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, искането е преценено за основателно, производството е възобновено, като е отменено решение № 39 от 21.06.2018 г. по КНД № 1258/2017 г. Върховният касационен съд, 3-то наказателно отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на касационния съд. Образувано е кнд № 799/2023г. по описа на второ отделение, в рамките на което се постановява настоящото решение.

В конкретния случай, на първо място касационната инстанция дължи дефиниране на границите на своята проверка. Това се налага от спецификата на производството след възобновяването му на основание чл.422, ал.1,т.4 НПК и действията, които следва да се предприемат от настоящата инстанция в насока преодоляване на констатираните в решението на Европейския съд по правата на човека нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека / Конвенцията/.

С решението по делото „С. срещу България“ Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на чл.14, вр. чл.2 от Конвенцията, забраняващ дискриминация 3 основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Констатирано е, че държавата ни не е изпълнила в достатъчна степен задължението си да гарантира, че подобни прояви, мотивирани от враждебност към действителната или предполагаема сексуална ориентация ще се санкционират адекватно.

Дадени са общи препоръки за привеждане на законодателството ни в синхрон с изискванията за предприемане на мерки за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност. Това към настоящия момент е сторено със Закона за изменение и допълнение на НК / ДВ бр.67 от 04.08.2023г., с който се допълва разпоредбата на чл.116, т.11 НК и към изброените в нея квалифициращи признаци на деянието, са прибавени и свързани със сексуалната ориентация подбуди. Подобни допълнение са направени и в други наказателни текстове, като напр. в чл.131, ал.1,т.12 НК, с което ясно се очертава волята на държавата да реагира адекватно на посегателства мотивирани от омраза, във всичките й форми на проявление.

От друга страна в решението на Европейския съд по правата на човека се съдържа упрек към националните съдилища, с оглед направената от тях преценка на тежестта на хомофобските подбуди за извършване на престъплението, респективно отразяването ми с адекватна тежест при индивидуализиране на наказанията на подсъдимите. Именно това констатирано от ЕСПЧ нарушение на чл.14 вр. чл.2 от Конвенцията е преценено от касационната инстанция в рамките на процедурата по чл.422, ал.1,т.4 НПК по нд.223/23 по описа на ВКС, като съществено за неговото решаване и е довело до възобновяване на наказателното производство, с цел преодоляването на пропуска .

Очертаните параметри на установеното нарушение на чл.14, вр.чл.2 от Конвенцията, както и преценката на неговата същественост за делото, не налагат преразглеждане на всички въпроси поставени в иницииращите първото касационно производство документипротест, жалби на подсъдимите и на частния обвинител, още повече, че касационният съд в решението си за възобновяване на производството не е констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените, както и нарушение на материалния закон. За това настоящият съдебен състав няма да разглежда по същество възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, относими към доказателствения анализ и аналитичната дейност на въззивния съд, нито тези за нарушение на материалния закон отнесени към признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им, както и относно законосъобразността на оправдаването по обвинението деянието да е осъществено по хулигански подбуди.

При вярно установени факти, въз основа на законосъобразно събрани и вярно интерпретирани доказателства и при правилно приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав от своя страна не установява и нарушения от категорията на абсолютните, налагащи неговата намеса на основание чл.124 Конституцията на Р.България и съсредоточава проверката си в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК

4

В решението за възобновяване на производството се подчертава необходимостта касационната инстанция да анализира хомофобските мотиви за извършване на престъплението, да направи надлежна оценка на тежестта им за индивидуализиране на наказанията за да се гарантира пълноценна защита на основните права и свободи защитени от вътрешното право и от Конвенцията.

Подсъдимите А. Г. и Р. К. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.116, т.6 , вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 НК, а за подс.Р. К. и във вр. чл.63, ал.2,т.1 НК, затова , че на 30.09.2008г., в съучастие помежду си, като съизвършители, умишлено са умъртвили М. С. по особено мъчителен за него начин. Оправдани са по първоначално повдигнатото обвинение деянието да е извършено по хулигански подбуди.

Предходните съдебни инстанции са еднопосочни и последователни относно мотива за извършване на това престъпно деяние, а именно –убийството на М.С. е извършено по хомофобски подбуди. Изведени са въз основа на вярно установените факти, че подсъдимите, заедно с други лица, нееднократно са се събирали в Б. г. в гр.София, за да нападат и нанасят побой на непознати, които те оприличавали на хомосексуалисти. Само и единствено обстоятелството, че преценявали даден човек за хомосексуален, го правел обект на посегателство. Така се е случило и процесната вечер, с тази разлика, че подсъдимите не само нанесли жесток побой на пострадалия, но и причинили смъртта му, по особено мъчителен за него начин.