Решение № 1439 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. С., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110115694 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от З.Б.И.” АД срещу Н. Б. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 512,18 лева (с включени 25 лева ликвидационни разноски), равняваща се на 261,87 евро, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 2310007124 за имуществени вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 03.03.2023 г. в гр. С., ул. „***1, причинени от Н. Б. Д. при управлението на лек автомобил „***” с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 03.03.2023 г. в района на *** е реализирано ПТП с участието на МПС „***” с peг. № ***, собственост на Н. Б. Д., управлявано от същия и паркирано МПС „***” с peг. № ***, собственост на Д.О.О. и Е.Т.О..

Поддържа, че съгласно Протокол за ПТП № 1874757 от 03.03.2023 г., съставен от органите на МВР, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Н. Б. Д., който на горепосоченото време и място, правейки маневра, удря задната част на паркираното МПС „***” с peг. № ***, в резултат на което са нанесени материални щети на МПС „***” с peг. № *** със следните детайли и части: облицовка задна броня и заден калник ляв.

Сочи, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС „***” с peг. № *** е била застрахована с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З.Б.И.” АД, полица № BG/02/122002190132. В дружеството била заведена щета № 2310007124, като след представяне на всички необходими документи по претенцията, ищецът изплатил застрахователно 1 обезщетение на увредените лица в общ размер 487,18 лева. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Н. Б. Д., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е платил обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като ответникът е причинил произшествието, след което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От събраните по делото писмени доказателства – полица № BG/02/122002190132, се установява, че към датата на ПТП – 03.03.2023 г., между ищеца и ответника, собственик и водач на МПС „***” с peг. № ***, е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От приетите по делото, неоспорени писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1874757 от 03.03.2023 г., съставен от органите на МВР, и документите по образуваната при ищеца преписка по щета № 2310007124, се установява, че виновен за настъпването на процесното ПТП, респ. причиняването на щети на МПС „***” с peг. № ***, собственост на Д.О.О. и Е.Т.О., е водачът на МПС „***” с peг. № ***, който на 03.03.2023 г. в района на ***, правейки маневра, удря задната част на паркираното МПС „***” с peг. № ***, в резултат на което са нанесени материални щети на МПС „***” с peг. № *** със следните детайли и части: облицовка задна броня и заден калник ляв. От приетите по делото, неоспорени писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1874757 от 03.03.2023 г., съставен от органите на МВР, и документите по административно-наказателната преписка в това число влязло в сила наказателно постановление, се установява че Н. Б. Д. е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Видно от приетите по делото писмени доказателства е, че за щетите застрахователят – ищец е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 512,18 лева (с включени 25 лева ликвидационни разноски).

В съдебно заседание, провело се на 21.01.2026 г. ищецът признава, че на 13.08.2025 г., след завеждане на исковата молба в съда на 18.03.2025 г., ответникът е заплатил по сметка на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва. При съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът приема, че вземането на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение към датата на устните състезания е погасено чрез извършеното в хода на делото плащане, поради което искът по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 512,18 лева, равняваща се на 261,87 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, макар и ответникът да не е оспорвал иска 2 и да е погасил претендираното с исковата молба вземане, същият е станал причина за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските по този иск, макар и същият да бъде отхвърлен поради погасяването му в хода на процеса. При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на иска поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на принципа за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.

На ищеца следва да бъдат присъдени сторените и доказани по делото разноски в размер 530 лева, равняващи се на 270,98 евро , представляващи заплатена държавна такса в размер 50 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 480 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Б.И.” АД, ЕИК *** срещу Н. Б. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 512,18 лева, равняваща се на 261,87 евро, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 2310007124 за имуществени вреди на МПС „***” с peг. № *** от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 03.03.2023 г. в ***, причинени от Н. Б. Д. при управлението на лек автомобил „***” с peг. № ***, след което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, сумата от 270,98 евро, равняваща се на 530 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3