Решение № 2297 от 16.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2297 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110115490 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ......./08.03.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, както и с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2022 г. до 05.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът Н. Л. С. твърди, че считано от 17.12.2019 г. е бил в трудово правоотношение с ответника АМВР, в рамките на което е изпълнявал длъжността „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, като със заповед № ......./08.03.2022 г. на ректора на Академията трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 11.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че в качеството си на „доцент“ по отношение на него е следвало да се приложи прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а не по т. 10б, както е в настоящия случай. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като в същото време на работа са останали други служители, по отношение на които процесното основание е било приложимо. С уточнителна молба с вх. № 106914/27.05.2022 г. заявява, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 15.08.2015 г., а в трудово правоотношение с ответника се намира от 17.12.2019 г., което е прекратено считано от 11.03.2021 г. По изложените съображения отправя искане извършеното със заповед № ......./08.03.2022 г. на ректора на ответната Академия прекратяване на трудовото му правоотношение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника. Претендира и заплащане на обезщетение за оставане без работа в общ размер на 5 400 лв. за периода от 11.03.2022 г. до 05.06.2022 г. Претендира и разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът АМВР е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, в рамките на което ищецът Н. С. е заемал длъжността „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“. Счита, че същото е надлежно прекратено, тъй като са налице всички предпоставки на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, оспорвайки по отношение на ищеца да е било приложимо прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, както се поддържа от него. Оспорва претенцията за обезщетение за оставане без работа за претендирания период, тъй като по силата на трудов договор № 4581р-8924/03.06.2022 г. той е започнал работа при него, на която е постъпил на 06.06.2022 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 07.07.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № ......../17.12.2019 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, като със заповед № ......./08.03.2022 г. на ректора на Академията същото е било прекратено, считано от 11.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За безспорно е отделено още и обстоятелството относно размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение, а именно: 1 900 лв.

Между страните не се спори, а и видно от справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.02.2022 г., издадена от ТД на НОИ – София град, считано от 15.08.2015 г. Н. С. има статут на активен пенсионер, тъй като му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От материалите от трудовото досие на ищеца се установява, че в периода от 04.12.2014 г. до 18.12.2019 г. между Н. С. и АМВР е съществувало служебно правоотношение, в рамките на което за различни периоди от време същият е бил преназначаван на различни длъжности като държавен служител при ответника, а именно: заместник – ректор /в периода от 04.12.2014 г. до 01.03.2016 г./, ректор /в периода от 02.03.2016 г. до 13.09.2016 г./, заместник – ректор /в периода от 14.09.2016 г. до 09.03.2017 г./ и ректор /в периода от 10.03.2017 г. до 18.12.2016 г./, като именно това е била и последната заемана от него по служебно правоотношение длъжност, доколкото със заповед № .........../16.12.019 г. на Министъра на вътрешните работи същото е било прекратено, на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗМВР - поради навършването на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на същата.

Изяснява се още, че с протокол № 6/30.10.2019 г. катедреният съвет на катедра „ПУП“ на основание чл. 38, ал. 8 ПУДАМВР предлага на факултетния съвет на факултет „П“ при АМВР ищецът Н. С. да бъде назначен по силата на основен трудов договор на академична длъжност „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“, като на основание така взетото решение ръководителят на катедра „ПУП“ е предложил на председателя на факултет „П“ да обсъди и отнесе предложението до Академичния съвет за назначаването му считано от 19.12.2019 г. на посочената длъжност.

Така отправеното предложение на катедрения съвет е отнесено на вниманието на Академичния съвет на Академията на МВР, който с протокол № 5/21.11.2019 г. е взел решение Н. С. да бъде назначен на трудов договор като лице, работещо по трудово правоотношение, на длъжност „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет „П“, като именно в изпълнение на това решение между страните е подписан и процесният 2 трудов договор № ......../17.12.2019 г.

От съдържанието на последния се установява, че същият се сключва на основание чл.

67, ал. 1, т. 1 КТ – за неопределено време, като по силата на него ищецът Н. С. е приел да изпълнява длъжността „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет „П“.

Установява се още, че с предизвестие от 07.02.2022 г., връчено на същия при отказ на 08.02.2022 г., който факт е удостоверен с подписите на двама свидетели, ответният работодател е направил изявление, че ще прекрати трудовия договор с ищеца Н. С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието е била издадена и процесната заповед № 45811-288з/08.03.2022 г., връчена му на 09.03.2022 г., за прекратяване на трудовото правоотношение с него, на основание посочената разпоредба, а именно: когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи.

Най-напред следва да се отбележи, че с влязло в сила определение № 23581/13.09.2022 г. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 5 400 лв. до първоначално предявения размер от 11 400 лв., или за размера от 6 000 лв., както и за периода от 06.06.2022 г. до 08.09.2022 г., поради отказ, поради което предмет на разглеждане по делото са останали посочените по-горе искове, по които съдът дължи разглеждане и произнасяне по същество с настоящия съдебен акт.

По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.

В случая, предмет на проверка е законосъобразността на извършеното със заповед № ......./08.03.2022 г. на ректора на АМВР прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Н. С., като предвид своевременно изложените с исковата молба доводи от негова страна, очертаващи основанието на предявения иск, спорният по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството приложимо ли е било по отношение на него основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, до което е прибегнал ответникът, доколкото същият притежава научна степен „доцент“, или приложение по отношение на тази категория лица следва да намери прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, но в случай, че същият е навършил съответната възраст.

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ работодателят може да прекрати 3 трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Между страните не се спори, а и от трудов договор № ......../17.12.2019 г. се установява, че между Н. С., от една страна, и Академията на МВР, от друга страна, е възникнало процесното трудово правоотношение, в рамките на което същият е заел длъжността „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет „П“, като изпълнението на същата е започнало на 19.12.2019 г., когато той е постъпил на работа. Към момента на възникване на тази трудовоправна връзка между страните, както и към момента на нейното прекратяване с изтичане на 30-дневния срок на предизвестието от 07.02.2022 г., доколкото процесната заповед № ......./08.03.2022 г. единствено е констатирала настъпването на целените с него правни последици, е била действаща актуалната редакция на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ /ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 01.01.2016 г./, с която е дадено право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди неговото възникване. За законосъобразността на уволнението се изисква служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение с работодателя. Следователно, законосъобразността на уволнението, извършено на процесното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, предполага осъществяването на юридическия факт на придобиване и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникването на трудовото правоотношение с работника или служителя, по отношение на който то е приложено. Законът има предвид факт, настъпил преди, а не след сключване на трудовия договор. Този извод следва от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, доколкото законодателят е използвал израза „след като“ работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което означава, че осъществяването на този юридически факт следва да предхожда по време възникването на самото трудово правоотношение, а не да го последва /в този смисъл е решение № 181/17.07.2013 г. по гр. дело № 1240/2012 г. на ВКС, III г. о., което касае тогавашната редакция на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, която обаче изцяло съвпада по съдържание с актуалната такава на чл. 328, ал. 1, т 10б КТ/.