Решение № 5377 от 06.10.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Номер 5377

06.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд

ЧЖ-II-Г

На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Соня Найденова

ЙОАНА ГЕНЖОВА

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от ЙОАНА ГЕНЖОВА Въззивно гражданско дело № 20201100509826 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК

Образувано е по частна жалба на „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, представлявано от пълномощника адв. С.С., – длъжник по изпълнително дело № 20209240400383 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар до размер на сумата от 100 лева, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение, прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава сумата от 100 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага съображения, че възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не се дължи, тъй като единственото предприето действие от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело е подаване на молба за образуването му с посочване на способа на изпълнението. Поради изложеното счита, че взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното 1 дело. Поддържа, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия. Излага доводи, че следва да бъде намалена и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 100 лв., както и да бъде коригиран размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Взискателят и ответник по жалбата – „О.А.“ ООД, ЕИК ********, чрез пълномощника адв. Р.А., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа, че задължението не е платено от длъжника в срока за доброволно изпълнение, поради което било поискано от съдебния изпълнител налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „О.Б.“ АД и именно вследствие на наложения запор дългът бил изплатен от третото задължено лице. Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на фактическа и правна сложност, като поддържа, че в изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия с цел събиране на вземането, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело № 20208600400367, намира следното :

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

2

От представения препис от изп.дело № 20209240400383 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на „О.А.“ ООД, чрез пълномощника адв. Р.А., за принудително събиране на присъдени вземания срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД по изпълнителен лист от 02.07.2020г., издаден по гр.д. №7015/2019г. по описа на РС – Пловдив, ГК, ІІІ състав. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата е посочен изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника.

Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят „О.А.“ ООД е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за процесуално представителство в изпълнителното производство.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 13.07.2020г. С разпореждане от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „О.Б.“ АД.

Изпратено е запорно съобщение до третото задължено лице, връчено на 06.08.2020г. С писмо от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника за наложен запор върху вземанията по банковите му сметки при „О.Б.“ АД. На 07.08.2020г. третото задължено лице – „О.Б.“ АД е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 15320,35 лева, за което съдебният изпълнител е уведомен с писмо от същата дата. С протокол за извършено разпределение от 09.08.2020г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилото плащане.

Постъпило е на 15.07.2020г. възражение от длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД до съдебния изпълнител за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1270,87 лева.

С обжалваното разпореждане от 06.08.2020 г. ЧСИ е оставил възражението без уважение.

По частната жалба в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар на взискателя:

3

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие 06.07.2020 г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен изпълнителният способ – запор върху банковите сметки на длъжника.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ , а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, 4 защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поради изложеното съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ, представляващ изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия, доколкото задължението е изплатено веднага от третото задължено лице – „О.Б.“ АД в изпълнение на изпратеното запорно съобщение. Ето защо, съдът приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 100 лева.

По частната жалба в частта, касаеща разноските за начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

По аргумент от т. 26, б. "г" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която за сума от 10 000 до 50 000 лв. е в размер на 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК , поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ , така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ и следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Предвид промяната на размера на адвокатското възнаграждение и наличието на съответно обжалване в тази част, следва да бъде преизчислен и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, която се определя върху всички събрани суми за взискателя вкл. адвокатското 5 възнаграждение, но без авансовите такси, по арг. от заб. 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ вр. чл. 8, ал 1 ЗЧСИ. С оглед промяната на адвокатското възнаграждение, размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е 1162,66 лв. с ДДС.

По разноските:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ІІ-г състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, представлявано от пълномощника адв. С.С., разпореждане от 06.08.2020г., постановено по изп. дело № 20209240400383 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя „О.А.“ ООД за размера над сумата от 100 лева, както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД за процесуално представителство на взискателя „О.А.“ ООД от 1500 лева на 100 лева, и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1270,87 лева с ДДС на 1162,66 лева с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

6