Определение № 180 от 09.02.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4569/2022
- Вид
- Определение № 180
- Подписан
- 09.02.2023
- Състав
- Емил Томов, Драгомир Драгнев, Геновева Николаева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180 гр. София, 09.02.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Частно касационно гражданско дело № 20228003104569 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.К. С. П. от САК ,назначена като особен представител по чл.47,ал.6 ГПК на ответника по делото Б. М. М., страна-жалбоподател във въззивно производство,по което е постановено решение№ 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2049 от 20.03.2019 г. по гр.д. №5330/2017 г. на Софийския градски съд.
Тъй като въззивната жалба е била депозирана от адв.К. П. въззивният Софийски апелативен съд, 2-ри състав е указал внасянето на сумата 4676,91лв възнаграждение за особения представител с определение от 22.07.2020г.Ищецът „Юробанк- България“ АД е изпълнил задължението си , като е внесъл сумата с банков документ от 23.07.2020г. Въззивният съд не е наредил изплащането на особения представител, като с решението не е включил тази сума в разноските. По искането на ответника,чрез особения представител адв.К. П. за изменение на решението в частта за разноските,е поставено обжалваното понастоящем определение №10016 от 12.01.2021г по в. гр.д №2464/2019г на САС. Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е оставена без уважение, като възивният състав отново е застъпил виждането си, че поради неоснователността на подадената въззивна жалба не се дължи възнаграждение на особения 1 представител – адвокат , който е депозирал тази жалба с цел да се сдобие с хонорар за въззивното производство .
С настоящата частна жалба се оспорва законосъобразността на тези съображения и се изтъква противоречието им с ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС Възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. В тази връзка , въззивният съд е следвало да измени решението съгласно чл.78, ал.3 ГПК ,като на особения представител се изплати хонорар .
По допустимостта на постъпилата частна жалба , Върховен касационен съд , Трето г.о констатира следното По касационна жалба на Б. М. М., подадена от назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК адвокат К. П. ,е постановено решение №60224 от 12.01.2022г по гр.д №2402021г на ВКС, Трето г.о , с което е отмемено решение№ 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/2019 г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд Отмяната на посоченото въззивно решение произвежда като последица и отмяна на определението от 12.01.2021г по в. гр.д №2464/2019г на САС, постановено по чл. 248 ГПК касателно разноските. За страните отпада правният интерес да искат ревизирането на определението по реда на обжалването с частна жалба. Недопустимо е да се изменя вече отменено съдебно решение.
Предвид така настъпилите процесуални факти ,не е налице правен интерес като процесуална предпоставка за разглеждане на настоящата частна жалба и същата е недопустима Особеният представител има право да получи внесеното от ищцовата страна възнаграждение.Що се отнася до изплащането на внесеното по делото възнаграждение,което обобеният представител не е получил, компетентен да нареди това е въззивният съд,на който делото понастоящем е върнато за ново разглеждане.Принципно няма законова пречка самото нареждане за плащане да бъде част от акт определение на по-горната инстанция, но само когато с определението по реда на инстанционния контрол се разрешава по същество въпрос,свързан с възлагането на разноските. В случая не е допустимо настоящето частно производство да приключи с акт по възлагане на разноските,затова и нареждането да се плати внесеното възнаграждение на особения представител,на което последният има 2 право, не следва да се постановява от настоящия съд ,а следва да се разпореди от съда пред който въззивното производство е висящо .
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане частната жалба,депозирана от адв.К. С. П. от САК, като особен представител по чл.47,ал.6 ГПК на ответника по делото Б. М. М.,срещу определение №10016 от 12.01.2021г по в. гр.д №2464/2019г на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му, с частна жалба ,пред друг състав на ВКС .
След влизане в сила на определението,делото да се изпрати на Софийски апелативен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3