Решение № 2581 от 03.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120102440 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Г. А. И. против „Ар и пи ию хоспиталити I“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата: сумата от 6611.28 лв. - сбор от нетни трудови възнаграждения за периода от месец януари 2023 год. до месец декември 2023 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 606.87 лв., начислена върху всяко от дължимите месечни възнаграждения за периода от съответния падеж до 16.04.24 год., както и законната лихва, начиная от 18.04.2024 год. до окончателното им изплащане; сумата от 710 лв. - обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, дължимо поради прекратяване на трудовия договор без предизвестие; сумата от 710 лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни,.

Така предявените искове са с правно основание в чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.312 от ГПК - са допустими.

Бургаският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

Страните не спорят, че са били в трудовоправно отношение, възникнало по силата на трудов договор № **/*** год..

Според клаузите на същия, ищцата е приела да изпълнява в ответното дружество длъжността „***/****“, на пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение от 710 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, при платен отпуск от 20 работни дни. С договора са уговорени срок за изпитване в 1 полза на работодателя - 6 месеца и срок на предизвестието за прекратяване - един месец.

Налични са ведомостите за заплати, за периода от м.януари 2023 год. до м.септември 2023 год., според които за посочените месеци на ищцата е начислявано основно трудово възнаграждение в размер на 780 лв. и изплащано в нетен размер, в брой, срещу полаган от нея подпис - ведомостите са подписани срещу името на Г. И. за „получил сумата“.

За м.декември 2023 год. на ищцата е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в брутен размер от 780 лв., също изплатено на ръка, след удръжки, срещу подпис.

Със заповед № **/*** год., ответният работодател е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Отразено е, че заповедта е връчена на 01.12.2023 год., с подпис на представляващия дружеството-работодател и представител на отдел „Човешки ресурси“, като е останала неподписана за работника.

Работодателят изрично е посочил, че не желае да спази срока на предизвестието, поради което на работника се дължат обезщетение за това, както и за неизползван отпуск.

На 26.01.2024 год. И. е изпратила уведомление до работодателя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавяне в изплащането на трудоворо възнаграждение. Уведомлението е връчено чрез нотариус, по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, на 21.03.2024 год.

Изслушано е заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, което е изчислило общия размер на брутните и нетни трудови възнаграждения за процесния период, съотв. 780 лв. и 605.27 лв., лихвата за забава върху тях, както и размера на обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск и за прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие.

При така установените факти, съдът намира исковете за частично основателни.

Основно задължение за работодателя по трудовото правоотношение е да начислява и заплаща трудовото възнаграждение в уговорените срокове. Страните са били обвързани от клаузите на сключения помежду им трудов договор и за срока на действието му, на ищеца се е следвало трудово възнаграждение.

Що се отнася до крайния момент, в който страните са били в трудовоправно отношение, съдът приема, че това е 01.12.2023 год. (арг. чл.335, ал.2, т.2 от КТ) - заповедта е оформена за връчена на тази дата, с подпис на свидетел - служител от отдел „Човешки ресурси“ и това обстоятелство не е оспорено от ищцата. Още повече, че тя е подписала ведомостта за заплати за м.декември 2023 год., получавайки обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, т.е. се е съгласила с посочения начин на прекратяване на трудовия договор.

Последващото прекратяване по нейна инициатива, без предизвестие, не би могло да предизвика търсения ефект по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение.

Затова, за периода от м.януари до м.ноември 2023 год. вкл., работодателят е дължал на работника договореното трудово възнаграждение. Такова той е изплатил, с 2 изключение на месеците октомври и ноември 2023 год. Брутният му размер следва да се счете за едностранно увеличен на 780 лв., съгласно нормативно определената минимална работна заплата, считано от 01.01.2023 год., респ. нетният - на 605.27 лв., което е допустимо, т.к. е в интерес на работника. Или иначе казано, искът за заплащане на трудово възнаграждение - по чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ следва да се уважи до заявения размер от 1101.88 лв. за м.октомври и м.ноември 2023 год., а в останалата му част - да се отхвърли като неоснователен.

При това положение частично основателен се явява и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва върху неплатените възнаграждения, за периода от съответния падеж до 16.04.24 год., чийто размер съдът, на основание чл.162 от ГПК, определя на 53.59 лв., до който и този иск следва да се уважи.

Работодателят дължи и законната лихва върху неплатените трудови възнаграждения, за периода от датата на предявяване на иска - 18.04.2024 год. до окончателното им изплащане.

Поради прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя на приетото основание, на работника не се следва обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за прекратяване без предизвестие и искът за заплащането му е неоснователен. Обезщетение на работника в настоящата хипотеза се дължи, но за неспазено от работодателя предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, каквото не е предмет на настоящото производство.

Понеже липсват доказателства на ищцата да е предоставено ползването на платения годишен отпуск изцяло или отчасти, при прекратяване на трудовото правоотношение и се дължи и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, чийто размер, според меродавния момент на прекратяване на трудовото правоотношение, възлиза на 678.20 лв. и за който този иск следва да се уважи.

Изложеното дотук налага да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.6, т.1 от Тарифата за държавни такси по ГПК, в тежест на ответното дружество се възлага и заплащането на държавната такса от 150 лв.

Ето защо, на основание чл.235, чл.236 и чл.242, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ар и пи ию хоспиталити I“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*****, представлявано от Д.А.В., да заплати на Г. А. И. от с.Ч*****, ЕГН - **********, на основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1101.88 лв. - сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2023 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 53.59 лв., начислена върху посочените възнаграждения, за периода от съответния падеж до 16.04.24 год. и законната лихва, начиная от 18.04.2024 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неплатени 3 трудови възнаграждения за горницата над уважения до пълния предявен размер от 6611.28 лв., касаеща периода от месец януари 2023 год. до месец септември, както и за месец декември 2023 год.; иска за мораторна лихва, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 606.87 лв., начислена върху възнагражденията за посочените месеци, както и иска за законната лихва върху възнагражденията за посочените месеци.

ОСЪЖДА „Ар и пи ию хоспиталити I“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*****, представлявано от Д.А.В., да заплати на Г. А. И. от с.Ч*****, ЕГН **********, на основание чл.224, ал.1 от КТ, сумата от 678.20 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения до пълния предявен размер от 710 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. И. срещу „Ар и пи ию хоспиталити I“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 710 лв. - обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за прекратяване на сключеното между страните трудовото правоотношение по инициатива на работника, без предизвестие.

ОСЪЖДА „Ар и пи ию хоспиталити I“ ЕООД да заплати по сметка на БРС държавна такса по водене на делото, в размер на 150 лв.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4