Решение № 198 от 28.10.2021, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 224/2021
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 28.10.2021
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 233 ал.5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. Сливен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100224 по описа за 2021 година
Предявения иск намира правното си основание в чл. 233 ал. 1 и ал. 5 от ЗОВСРБ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът Д. ИВ. Д. твърди в исковата си молба, че е бил в трудови правоотношения с Министерство на отбраната на РБългария по 1 силата на договор за военна служба от 26.05.2010 г., като старши специалист 2 степен по аварийно-спасителни работи в отделение Летателно тактическа подготовка на ВФ 26030 - Безмер. На 01.08.0218 г. по време на парашутни скокове на временна площадка Чешнигирано, при отделяне на летателния апарат ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута , усетил усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно и след отваряне на главния парашут се е приземил нормално на здравия си десен крак. Била му оказана първа медицинска помощ и бил транспортиран в МБАЛ - Пловдив към ВМА – София, където му била поставена диагноза „травма на няколко структури на коляното“, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 г. Злополуката била квалифицирана като „трудова“ с разпореждане № 5104-28- 31/14.08.2018 г., а със заключение за характера и степента на увреждане от 07.11.2019 г. комисията е признала, че ищецът е получил средна телесна повреда. За 1 лечение на полученото увреждане ищецът посещавал ежемесечно ВМА София за прегледи необходими за лечението му, за което му били издадени болнични листи, а поради възникнали усложнения му била извършена и медицинска интервенция – оперативно лечение във ВМА - София на 15.01.2019 г. Имал няколко престоя в санаториума в гр. Поморие за посочени периоди в исковата молба. Със заповед от 21.11.2019 г. бил прекратен договора за военна служба, поради негодност за същата. С експертно решение на ТЕЛК от 12.10.2020 г. му била определена 30% трайно намалена работоспособност. Твърди, че във връзка с трудовата злополука ответникът му изплатил обезщетение, в размер на 10 016 лв. по смисъла на чл. 233 ал. 1 от ЗОВСРБ, в размер на 10 брутни работни заплати, както и 6 000лв. по застраховка от ЗК „Лев инс“ АД. Твърди, че в резултат на претърпените увреждания трайно се затруднили движенията на долния ляв крайник на ищеца, като общия възстановителен период е продължил около 2 години, тъй като оперативното лечение било предприето със закъснение 5 месеца след травмата, 1 месец след операцията бил на постелен режим, след това ползвал помощни средства за около 3 месеца. Възрастта на пострадалия била такава, че наложителния постелен режим му причинил изключителни психически и физически страдания, затруднено предвижване, необходимост от придружител и това довело до ограничаване на социалните му контакти, стрес и несигурност за бъдещето му. Травмата е оставила трайни последствия, като неработоспособността му е намалена 30%, поради което счита, че 2 определеното от ответника обезщетение е несъразмерно на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди и че за него е налице правен интерес да поиска присъждането на допълнително обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на трудовата злополука, като счита, че общото обезщетение, което му се следва в размер на 50 000лв., от които е получил 16 016лв. и следва да му бъде присъдена сумата от допълнително 33 984 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата в размер на 2 070 лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и лихва за забава от датата на увреждането до предявяване на иска върху посочената главница в размер на 9 764 лв. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва 2 основателността на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че злополуката е призната за трудова, счита, че не са налице условия за присъждане на допълнително обезщетение на ищеца и в случай, че се определи такова, моли да бъде приспаднато изплатеното такова в размер на 6 000 лв. и това в размер на 10 брутни заплати. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност. Моли да бъде отхвърлен искът и да бъдат присъдени направените разноски.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа иска си така както е предявен. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., чрез писмено становище оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Д. ИВ. Д. е бил в трудови правоотношения с Министерство на отбраната на РБ по силата на Договор за военна служба № 8/26.05.2010г., както и допълнително споразумение № 440/19.08.2013г., и допълнително споразумение № 691/09.05.2017г., като старши специалист II степен по аварийно-спасителни работи в отделение “Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер. На 01.08.2018г., около 09:00ч. по време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, при отделяне на летателния апарат, ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния парашут се е приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали са му първа медицинска помощ и са го транспортирали в МБАЛ Пловдив към ВМА София, за което му е издаден Болничен лист Е20182080400/02.08.2018г. и му е поставена диагноза - травма на няколко структури на коляното, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018г. Тази злополука е квалифицирана като трудова по смисъл на чл. 55 ал 1 от КСО с Разпореждане № 5104-28-31 от 14.08.2018г., а със Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2019г., комисията е признала, че ищецът е получил средна телесна повреда.
3
На 13.08.2018г. ищецът е посетил на ВМА - София, за което му е бил издаден Болничен лист Е 20102134433/ 13.08.2018г. с диагноза: изкълчване, навяхване разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, а отпускът му е бил удължен до 12.09.2018г. След това е правил ежемесечни посещения във ВМА - София за прегледи, необходими за лечението му, за които има издадени болнични листи, с които му е бил удължаван отпуска по болест. Поради възникнали усложнения му е била извършена и медицинска интервенция - оперативно лечение (синовектомия - коляно) във ВМА - София на 15.01.2019г..
С Решение № 2286/12.11.2019г. на Централната военно-медицинска комисия е прието, че ищецът е негоден за военна служба заради травмата на коляното.
Със Заповед на командира на военно формирование 26030 №ЛС - 74 от 21.11.2019г. е бил прекратен Договор за военна служба на Д. ИВ. Д., поради негодност за военна служба.
На ищеца се издадени множеството експертни решения на ТЕЛК за намалена работоспособност, като с последното Експертно решение № 3984 от 161/12.10.2020г. от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, поради последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник, ищецът е освидетелстван с 30% трайно намалена работоспособност за срок от три години.
Във връзка с настъпилата трудова злополука, на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати по смисъла на чл. 233, ал.1 от ЗОВСРБ на стойност 10 016 лева, както и обезщетение от “Лев Инс“ , в размер на 6 000 лева.
Видно от заключението на назначената и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т., вследствие на трудовата злополука на 1.08.2018 год. Д.Д. е получил торзионна травма на лявото коляно. При усукването са се увредили частично предната и задна кръстни връзки и медиалния мениск, както и високостепенна частична лезия на медиалната колатерална връзка . Травмата е предизвикала силни болки, оток и невъзможност за движение. На по-късен етап болките са намалели, но е налице известна нестабилност при ходене с натоварване. Медиалната 4 колатерална връзка поддържа стабилността на коляното и при нейното увреждане се наблюдават движение напред -назад на подбедрицата спрямо бедрото, както и подгъване встрани . Скъсването на менисците нарушава конгруентността , при изправяне на коляното те притискат мениска и водят до болка и затруднена походка.
Описаните увреждания заедно водят до нарушаване на функцията на коляното и по този начин и на ляв долен крайник като цяло. Основната функция на долните крайници е опорната и затруднението е при ходене и клякане. Функцията на ляв долен крайник е била нарушена за дълъг период от време – осъществен е медикобиологичният признак трайно нарушаване на ляв долен крайник.
След злополуката ищецът по спешност е бил насочен към ВМА Пловдив, където е била поставена ортеза за обездвижване на коляното и насочен за продължаване на лечението във ВМА - София. Там за времето от 3.08.18 год. до 13.08.18 год. е било проведеното консервативно лечение с антитромботични средства, пункция на коляното, имобилизацията с ортеза.
От представените копия на рецепти се установява, че на ищеца са били назначавани обезболяващи, неспецифични противовъзпалителни и противосъсирващи средства.
След пет месеца от травмата е бил опериран в Клиниката по артроскопска хирургия на 15. 01. 19 год. Оперативно било потвърдено частичното скъсване на предната кръстна връзка, частично скъсване на задната кръстна връзка, езиковидно скъсване на медиалния мениск, синовиит /възпаление на вътрешната обвивка на коляното/ и наличие на ставна течност.
Извършена била частична менисцектомия на медиалния мениск и частична синовектомия .
Д. ИВ. Д. е провеждал неколкократно рехабилитация. По делото са представени фактури за предоставени услуги за извършена рехабилитация от СБР-НК ЕАД – Филиал Поморие от 08.10.2018г. на стойност 114,10лв.; от 27.11.2018г. на стойност 230лв.; от 26.03.2019г. на стойност 114,10лв. и от 05.08.2019г. на стойност 136,50лв. или общо платена сума за рехабилитация – 594,70лв.
5
На 17.11.2019г. ищецът е заплатил потребителска такса в размер на 17,40лв. на ВМА.
Видно от заключението на вещото лице, във връзка със заболяването на ищеца са изписани и закупени медикаменти на стойност 308,94 лв. Изписани са и закупени и ортеза и наколенка на обща стойност 300лв. или общо 608,94лв.
Представени са доказателства за закупени лекарства по предписание на специалист УНГ на стойност 56,16лв. и касова бележка на стойност 22,16лв., за които не може да се направи извод, че са за лечение на травмата на ищеца от трудовата злополука.
Представени са касови бонове за гориво за периода 10.09.2018г. до 11.02.2019г.; касови бележки за закупуване на винетни стикери, фактура за хотелско настаняване и билети за междуградски транспорт.
Според вещото лице, при торзионните травми, лекувани консервативно т.е. без да се прави пластика на връзки се носи ортеза за около 30-45 дни, след което започва рехабилитация и физиотерапия. Срокът за възстановяване е около 6-8 месеца. При ищеца пет месеца след травмата е осъществено оперативно лечение. Постоперативно лечението е продължило още 3-4 месеца. Възстановителният период при Д. ИВ. Д. протекъл двуетапно за около 8 месеца. От разпита на вещото лице в с.з. се установява, че може да се наложи да бъде извършена нова операция на ищеца, но това все още не е установено със сигурност.
На 9.09.2019 год . е бил опериран за съдовото заболяване на десния долен крайник, което не е имало отношение към травмата, видно от разпитана вещото лице в с.з.
Видно от заключението на вещото лице и от свидетелските показания ищецът се е нуждаел от подпомагане в грижите към него, особено в първите дни 10-20 дни - приготвяне и поднасяне на храна, тоалет, обличане, купуване на лекарства и храна, съпровождане за консултации, когато болките са найсилни. След това отново се е нуждаел от грижи, но в по-малък обем за храна, тоалет, придружаване за лечение и консултации и др. за около 40- 60 дни.
През месеците преди операцията се придвижвал с патерици, а след 6 операцията продължил да се движи с патерици около три месеца. През това време за него се грижила съпругата му и детето му.