Определение № 1502 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501484 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“ против Разпореждане от 09.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4226/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК за сумите за лихви и част от главницата, както и за съответната част от разноските.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно, тъй като не са изложени мотиви, нито е обоснован изводът на съда, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит по смисъла на чл. 35 и следващите от ЗЗППТ (отм.). Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен на 30.09.2005 г. и преценката за неравноправност на неговите клаузи следва да се извършва с оглед разпоредбите на ЗЗППТ (отм.), като в случая клаузите на договора не изпълват нито общата, нито специалните хипотези, указани в чл. 35 от ЗЗППТ (отм.). Твърди, че договорът за кредит отговаря на законовите изисквания за яснота и разбираемост на клаузите, тъй като съдържа ясна и точна информация за всички дължими по договора суми, конкретизирани по вид и размер, съдържа достатъчно ясни и конкретни условия, не препраща към допълнителни условия, уговорени в общи условия или тарифи и е написан граматически и смислово неутежнен, така че потребителят без затруднения може да прецени обхвата на своето задължение. В потвърждение на това било и обстоятелството, че след възникване на кредитното правоотношение потребителят е извършвал плащания за погасяване на задълженията, които е поел. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо това да бъде постановено връщане на делото на Районен съд – Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми в техния пълен размер, включително и в частта за разноските. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство. Не се сочат доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч.гр.д. № 4226/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, 1 подадено от заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“ против длъжника М. П. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.Д.П.“ № **, вх. *, ет. 6, ап. 18 за следните суми: главница в размер на 1 302,90 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 347,73 лв., начислена за периода от 15.02.2006 г. до 13.04.2007 г., лихва за забава в размер на 2 416,04 лв., начислена за периода от 16.02.2006 г. до 26.02.2024 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими на основание договор за потребителски кредит № СRЕХ-01014763 от 03.10.2005 г., вземанията по който са цедирани на заявителя съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г.

С Разпореждане № 7183 от 08.03.2024 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщаването да изложи обстоятелства във връзка с това погасявани ли са от страна на кредитополучателя суми по договора за кредит и ако са погасявани – за погасяване на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размер.

С молба от 03.04.2024 г. заявителят е посочил, че по договора за кредит е платена сума в общ размер на 330 лв., с която са погасени 196,10 лв. главница и 133,90 лихва.

Със Заповед за изпълнение № 3160 от 09.04.2024 г. е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сумата от 1 169 лв., представляваща главница – остатък от чистата стойност на кредита по договор № СRЕХ-01014763 от 03.10.2005 г., ведно със законната лихва за период от 07.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 23,38 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 14,37 лв., като е отхвърлено заявлението над присъдената главница до пълния претендиран размер от 1 302,90 лв., 347,73 лв. договорна лихва, 2 416,04 лв. лихва за забава, както и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери. Изложени са съображения, че според чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а според чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение се издава, освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Посочено е, че в случая заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит и е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител по смисъла на чл. 35 и следващите от ЗЗППТ (отм.), поради което на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, която след приспадане на платените суми възлиза на 1 169 лв.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СRЕХ-01014763 от 03.10.2005 г., сключен между „Джет Файненс Интернешънъл“ АД и М. П. П., имащ качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ (отм.). На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК при произнасяне по заявлението заповедният съд следва да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В чл. 35, ал. 2 от ЗЗППТ (отм.) са изброени неизчерпателно случаи на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.) клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а съгласно ал. 2 – при съмнение относно смисъла на дадено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

Процесният договор за кредит не отговаря на така въведените изисквания за защита на потребителите. Клаузите на договора са представени по начин, който не дава ясна представа на потребителя нито за оскъпяването на кредита, нито за другите разходи по 2 кредита, нито за последиците при неизпълнение на задълженията по договора. В тази насока е достатъчно да се посочи, че т. 3 от договора предвижда неустойка при забава на една или повече месечни вноски, а т. 4 – при нулево оскъпяване и при условията на т. 3 увеличаване на задължението с 25 % на годишна база, включително и заплатените до момента месечни погасителни вноски. Смисълът на тези клаузи е абсолютно неясен и неразбираем за потребителя, като по този начин същият е поставен в невъзможност да извърши реална и обективна преценка на икономическите последици от сключване на договора и финансовата тежест, която следва да поеме. Клаузите на договора нарушават основния принцип за добросъвестност в гражданския оборот и са неравноправни по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.), съответно нищожни съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.), доколкото липсват доказателства за индивидуалното им уговаряне. Договорът не би могъл да бъде сключен без неравноправните клаузи, тъй като се касае за договор за кредит, сключен с кредитна институция, предоставяща заеми по занятие. При недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита след приспадане на плащанията по кредита.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в т.ч. в частта за разноските, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.04.2024 г., обективирано в Заповед № 3160 от 09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 4226/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.Д.П.“ № **, вх. *, ет. 6, ап. 18 по отношение на следните суми: разликата над присъдената главница от 1 169 лв. до пълния претендиран размер от 1 302,90 лв., 347,73 лв. договорна лихва, 2 416,04 лв. лихва за забава, както и разноските над присъдените до пълните претендирани размери.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3