Решение № 320 от 29.12.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. гр. Хасково, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235640200917 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ВиК”ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул.“Сакар”№2, ЕИК 126004284, представлявано от управителя- Б.А.Ж., е депозирал жалба против Наказателно Постановление №МН-ЮЦБ-23-136/10.10.2023г. на началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.44, т.4, вр. чл.39, ал.1, вр. чл.43, ал.1 от Закона за измерванията, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 (двеста) лева.

Недоволен от горепосоченото Наказателно Постановление, жалбоподателят обжалва същото в законоустановения срок, като твърди, че постановлението е недоказано и необосновано, противоречи на закона и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че административно-наказателната процедура е опорочена, моли за отмяната на издаденото наказателно постановление.

В с.з. жалбоподателят чрез упълномощения си представител поддържа жалбата по изложените съображения и моли наказателното постановление да се отмени.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Административно-наказващият орган – Началник на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с писмо представя съдебна практика по аналогични случаи, без да взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Съгласно Заповед №2010-79/07.02.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, са определени длъжностни лица от ГДМН, които да извършват надзорни проверки на територията на цялата страна и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за измерванията, също така и да 1 издават НП. Във връзка с горната заповед, служителите на ГДМН- Н. К. В. (актосъставител) и О. М. Р., на 21.06.2023г. около 11:40 часа извършили проверка в ********, в обект водопроводно отклонение на битов абонат – Д.Х.Х., парт.№******.

При извършената планова надзорна проверка актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението, в присъствието на представител на дружествотожалбоподател- Т.П.С., установили, че за измервания, свързани с търговски плащания при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, „ВиК“ЕООД- Хасково използва водомер за студена вода със сух ролков брояч, ид. № 98 062170, произведен от „Беласица“, с означен номинален разход Qn=2,5m 3 /h, максимално допустима температура на водата „40°С“. Контролните органи установили също, че използвания водомер е без знак от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ за пускане в действие, и без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ.

За така констатираното нарушение св.Н. В. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2236-ХС/04.08.2023г., в който са описани констатациите от по-горе, като „ВиК“ЕООД- Хасково използва водомер за студена вода с описани параметри, без знак от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ за пускане в действие, и без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.44, т.4, вр. чл.39, ал.1, вр. чл.43, т.1 от ЗИ. Актът бил подписан от актосъставителя Н. В., свидетеля на установяване на нарушението О. М. Р., от представителя на дружеството-жалбоподател- Т.П.С., от свидетеля на съставянето и връчването на акта А. Д.. Въз основа на този АУАН, е издадено предметното на настоящото производство Наказателно Постановление №МН-ЮЦБ-23-136/10.10.2023г., с което за нарушение разпоредбата на чл.44, т.4, вр. чл.39, ал.1, вр. чл.43, ал.1 от ЗИ, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ на дружеството е наложено адм.наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200(двеста) лв.

Наказателното постановление е връчено на 13.10.2023г. видно от приложеното писмо за доставяне с входящ номер, а жалбата против него е изпратена до адм.-наказващия орган на 26.10.2023г.- видно от поставеният изходящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

При така приетата за установена фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежно лице, поради което е и процесуално допустима и следва да се обсъди по същество. А по същество същата е неоснователна.

Безспорно е установено, че на въпросната дата, при извършена проверка от органите на ДАМТН, същите са открили в ********, в обект - водопроводно отклонение на битов абонат – Д.Х.Х., парт.№******, водомер за студена вода със сух ролков брояч, ид. № 98 062170, произведен от „Беласица“, с означен номинален разход Qn=2,5m3/h, максимално допустима температура на водата „40°С“. Безспорно е също, че контролните органи са установили, че използвания водомер е без знак от първоначална проверка по чл.39, ал.1 от ЗИ за пускане в действие, и без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ.

В разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ е предвидено задължение за лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от същия закон.

В разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗИ е посочено, че Първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка.

В разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ е посочено, че Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, а неизпълнението на посоченото задължение е възведено в административно нарушение с разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗИ.

От събраните по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че „ВиК”ЕООДгр.Хасково, е използвало водомер, който е бил без знаци за първоначална и без знаци за последваща проверка. Същевременно разпоредбата на чл.843, ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн. ДВ. бр.98 от 7 2 ноември 2003г.) първата последваща периодична проверка на средства за измерване с оценено съответствие със съществените изисквания по реда на Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) се извършва след изтичане на един период на валидност на последващата проверка, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична маркировка. Последващата проверка като периодичност съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, се определя със Заповед на Председателя на ДАМТН- Заповед № А-616 от 11.09.2018г. /обн. ДВ бр.82 от 05.10.2018г./, според която водомерите с оценено съответствие по ЗТИП с постоянен разход Q 3 < 25 m3 /h, подлежат на последваща проверка на пет години.

Видно от показанията на разпитаните свидетели- служители на адм.-наказващия орган, въпросният водомер е произведен през 1998г., което обстоятелство са установили от неговия ид. Номер. При тази година на производство, с приспадане на времето за разрешаване и пускане в експлоатация, евентуална първоначална проверка, изтичане на описания по-горе 5-годишен срок, то към датата на извършената проверка от контролните органи неминуемо въпросното средство за измерване е било без знак от последваща проверка, доколкото са изминали повече от 20 години от разрешението му за пускане в експлоатация.

В случая е без значение кога е следвало да бъде поставен знака от първоначалната проверка и от коя година- от последваща проверка, предвид изминалия достатъмно дълъг период от време, обхващащ и двата вида проверки. Наред с това, съобразно разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл.43, ал.1. Т.е. не може да се използва за измерване средство, което няма знак за първоначална и знак за последваща проверка.

Разпоредбата на чл.85 от ЗИ не прави отграничение кое по-точно задължение не е изпълнило задълженото лице и кой от необходимите знаци кога е следвало да бъде поставен, а описва наказаното лице като такова, което не изпълнява задълженията си по чл.44 от ЗИ.

Средството за измерване, обект на проверка от страна на контролните органи, не е било снабдено с такива знаци, за първоначална и за последваща периодична проверка към датата на установяване на нарушението, което означава, че същото е било използвано в нарушение на изискванията на чл.44, т.4, вр. мл.39, ал.1, вр. чл.43, ал.1 от ЗИ, респективно обуславя съставомерността на санкционираното неизпълнение на административно задължение на плоскостта на приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

В случая е без значение първата възможна дата, на която е могло да бъде установено въпросното бездействие като адм.нарушение, тъй като контролните органи не са длъжни и няма как да следят за изтичане годността на проверката на всяко едно средство за измерване- това задължение е в тежест на дружеството, което използва тези средства за измерване, а именно „ВиК“ЕООД-Хасково.

Безспорно е, че именно на посочената в АУАН и НП дата, е констатирано въпросното нарушение и без да се навлиза в теорията за продължено адм.нарушение, е достатъчно ясно осъществяването на нарушението и към момента на неговото установяване, което е достатъчно за да бъде ангажирана адм.-наказателната отговорност на наказаното дружество.

В този смисъл, констатирането на нарушението от страна на служителите на наказващият орган на 21.06.2023г. има решаващо значение за сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а не датата на изтичане на последващата проверка на средството за измерване.

Наред с това, следва да се отбележи, че дружеството е санкционирано за това, че е използвало средство за измерване без съответните знаци за първоначална и за последваща проверка и към посочената дата деянието е било съставомерно по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

По отношение на направените с жалбата възражения, Съдът не прие същите за основателни.

Описаната възможност за удължаване на срока на валидност на последваща проверка на средство за измерване от 5 на 7,5 години, е подробно описана в показанията на актосъставителя- а именно, заявяване пред Българския институт по Метрология определен брой водомери, които след преценка се публикуват в сайта на БИМ. Актосъставителят обаче е категоричен, че са извършили проверка и в сайта на БИМ не фигурират проверените на процесната дата водомери. Тези показания съдът приема за правдиви и обективни, доколкото не са опровергани от събраните по делото доказателства, а и не са внесени съмнения в достоверността им. На следващо място, видно от показанията на разпитаните свидетели- служители на адм.-наказващия орган, проверката е била извършвана съвместно с представител на дружеството- настоящ жалбоподател, като след справка с него и уверение, 3 че проверяваният водомер се използва за търговско измерване и отчитане, едва тогава е била извършвана реалната проверка. Не са налице и данни за това, че представителят на дружеството-жалбоподател е имал някакви съображения или несъгласие с констатираното от контролните органи или несъгласие за конкретния проверяван водомер да бъде проверен.

Напротив- АУАН е подписан и от негова страна. В тази връзка съдът няма причини да се съмнява в констатираното от контролните органи като вид, модел, местонахождение на средството за измерване, констатираните липси на знаци от първоначална и от последваща проверка и т.н. Наличието на документи, удостоверяващи служебното начисляване на изразходвано количество вода не може да се приеме автоматично като извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. Наличието на конкретното средство за измерване е констатирано от контролните органи, съответно потвърдено от представителя на дружеството–жалбоподател като средство, което се използва за търговско измерване и в тази връзка не са налице основателни съмнения, че конкретния водомер не е бил използван за търговско измерване и плащане. По отношение на температурния диапазон на средството за измерване, в случая съдът не намира относимост към настоящото производство- не са налице твърдения, че се използва неподходящо средство за измерване или че използваното такова не е предназначено за този температурен интервал на измерваната вода.