Определение № 32176 от 03.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32176 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110122083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 233 ГПК.

Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба на Б. Л. Т. срещу „Парфюмери Дъглас България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 99, 39 евро, недължимо платена цена по отказана поръчка за козметични продукти.

С молба от 31.08.2026 г. ищецът Б. Л. Т. чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. И. е заявил, че прави отказ от предявения иск, тъй като ответникът му е заплатил претендираната сума. Претендира присъждане на сторените разноски.

По делото е постъпила молба от 01.09.2026 г., подадена от ответника „Парфюмери Дъглас България“ ЕООД чрез адв. Ралица Ангелова, с която не се възразява срещу направения отказ от иск, но ответникът възразява срещу претенцията за разноски на ищеца.

Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като поради технически причини свързани с търговската му дейност не е успял своевременно да върне дължимата сума, освен това разпореждането по чл. 131 ГПК му било връчено на 13.08.2026 г., а още преди това на същата дата превел дължимата сума на ищеца, при условията на евентуалност възразява по отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

На 01.09.2026 г. по делото е постъпила молба и от ищеца Б. Л. Т., чрез адв. И., в която се възразява срещу доводите на ответника за недължимост на съдебните разноски. Твърди се, че плащане по сметката ищеца е наредено едва на 17.08.2026г., а причините поради които търговецът не изпълнил задължението си да върне цената по анулираната поръчка били ирелевантни.

На 02.09.2026 г. по делото е постъпила молба от ответника „Парфюмери Дъглас България“ ЕООД чрез адв. Ангелова, в която се поддържа, че плащането на дължимата сума е направено на 13.08.2026 г., както и останалите изложени доводи за недължимост на 1 съдебните разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 233, ал. 1 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В случая отказът от иск е направен от процесуален представител с валидно учредена представителна власт, включително и по отношение на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Предвид изявлението, с което ищецът е десезирал съда, производството по делото следва да се прекрати.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното от чл.

78, ал. 2 ГПК ответникът отговаря за сторените разноски, когато с поведението си е дал повод за завеждане на делото. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответната страна „Парфюмери Дъглас България“ ЕООД е дала повод за завеждане на делото - тъй като не е погасила дълга си преди процеса. В случая плащането на претендираната сума е извършено след завеждане на делото и след връчване на съобщението по чл. 131 ГПК на ответника. Макар да се твърди, че плащането било наредено в предходен времеви период, същото остана недоказано по делото. Без правно значение са причините, поради които търговецът не е изпълнил своевременно задължението си за връщане на недължимо платената цена, още повече, че видно от представените писмени документи от ищеца, същият го е уведомил, сумата ще му бъде възстановена в 14-дневен срок, за който няма спор, че към 13.08.2026 г. е изтекъл. При това положение съдът намира, че отговорността на ответника за сторените разноски по делото от ищеца следва да бъде ангажирана.

Следва да бъде разгледано релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението е частично основателно. С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438 минимумът на дължимият адвокатски хонорар е определен, съгласно Наредбата по чл.

36, ал. 2 ЗАдв. не е задължителен. При произнасяне относно отговорността за разноските съдът следва да съобрази каква е действителната фактическа и правна сложност на делото и какви действия са били извършени от процесуалния представител. В случая не само цената на иска е относима към занижената правна и фактическа сложност, а самите обстоятелства относно възникването на правния спор, както и регулирането му от ясни и недвусмислени правни норми, по които е налице не противоречива съдебна практика. Следва да се отбележи обаче, че адвокатът има право да получи достойно възнаграждение за своя труд, още повече при съобразяване на спецификите на адвокатската професия. Ето защо съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 200 евро.

2

При това положение в полза на ищеца следва да се присъду сумата от 225, 56 евро дължими съдебни разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 22083/2026 г. по описа на СРС, 88-ми състав поради отказ на ищеца Б. Л. Т., ЕГН ********** от предявения иск.

ОСЪЖДА „Парфюмери Дъглас България“ ЕООД, ЕИК 131507508 да заплати на Б. Л. Т., ЕГН ********** сумата от 225, 56 евро – съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3