Решение № 1024 от 02.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Бургас, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100501372 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№32867/07.08.2024г., подадена от ,,Термо Стил 1”ООД, ЕИК 202221960, със седалище и адрес на управление: с.Маринка, общ.Бургас, ул.,,Стефан Караджа“ №13, представлявано от Сотир Атанасов Пиперов, чрез адв.Милен Козарев- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Гладстон”№1, ет.1, срещу Решение №1470/18.07.2024г., постановено по гр.д.№954/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил ответното дружество „Термо Стил 1“ ЕООД да заплати на ищеца „Агроринг Инвест“ ООД, ЕИК 200232666, седалище и адрес на управление в с.Винарско, Стопански двор, представлявано от Стоян Петков Димов, сумата от 1549,84 лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължимо както следва: по фактура №19694/16.06.2023 г. – в размер на 557,01 лева за периода 27.06.2023 г. – 14.02.2024 г., по фактура №19733/30.06.2023 г. – в размер на 507,52 лева за периода 11.07.2023 г. – 14.02.2024 г., по фактура №19801/19.07.2023 г. – в размер на 485,31 лева за периода 29.07.2023 г. 14.02.2024 г., като за разликата до предявения размер от 3654,17 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение, съдът е осъдил „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК 202221960, представлявано от Сотир Атанасов Пиперов, да заплати на „Агроринг Инвес ООД, ЕИК 200232666, представлявано от Стоян Петков Димов, сумата от 3301,26 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

1

Съдът е осъдил „Агроринг Инвест“ ООД, ЕИК 200232666, представлявано от Стоян Петков Димов, да заплати на „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК 202221960, представлявано от Сотир Атанасов Пиперов, сумата от 205,79 лева- съдебноделоводни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати следните суми:

557.01лв.- обезщетение за забава, дължимо по фактура №19694/16.06.2023г., за периода от 27.06.2023г. до 14.02.2024г.; 507.52лв.- обезщетение за забава, дължимо по фактура№19733/30.06.2023г. за периода от 11.07.2023г. до 14.02.2024г.;

485.31лв.-обезщетение да забава, дължимо по фактура№19801/19.07.2023г., за периода от 29.07.2023г.-14.02.2024г.

Излагат се съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Посочва се, че в производството пред районния съд, безспорно се установило, че по отношение процесните доставки на газьол, между страните не съществувал писмен договор, съдържащ клаузи относно срок и начин на плащане. Твърди се, че ответникът оспорил съдържанието на фактурите (по отношение договорените дати за плащане). Навеждат се доводи, че отразяването на фактурите в счетоводството, включването им в дневниците за покупко-продажба по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, представлявало косвено признание за възникване и размера на задължението, но не и за падежа на плащане. Излагат се аргументи в тази насока.

Развиват се подробни съображения относно претендираните от ищеца в първоинстанционното производство лихви за забава. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената в производството по делото експертиза. Заявява се, че с оглед разпределената доказателствена тежест, именно ищоцавата страна следвало да проведе пълно и главно доказване относно падежа на плащане дължимиге суми. Направен е анализ на понятието ,,падеж”, като се отбелязва, че страните не договорили точния момент на изпълнение на паричното задължение. Подчертава се, че с оглед претендираната лихва за забава, кредиторът следвало да отправи покана за плащане, като последният сторил това едва с подаване на исковата молба, поради което такава не се дължала за предходен период.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне исковите претенции за заплащане обезщетение за забава.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции съобразно уважената/отхвърлена част от иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез адв.Н.-БАК, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. На първо място се заявява, че правилно районният съд е приел, че обезщетението за забава следва да се присъди за периода от падежа по всяка фактура до 14.02.2024г.

Посочва се, че действително между страните не съществувал писмен договор с уговорка за лихва, но горното не било необходимо, с оглед наличието на законова разпоредба, заместваща волята на страните. Изразява се несъгласие с твърдението на въззивника, че оспорил съдържанието на фактурите в първоинстанционното производство. Твърди се, че съдът обсъдил в пълнота аргументите и представените от страните доказателства. Излага се становище във връзка с реквизитите и съдържанието на фактурата като първичен счетоводен документ. Навеждат се доводи относно приложение нормата на чл.294 от ТЗ. Подчертава се, че в случаите, когато не съществува друга 2 уговорка, купувачът следвало да заплати цената при предаване на стоката или в конкретния случай- на датата на самите фактури (чл.327, ал.1 от ТЗ).

Развиват се съображения в тази насока.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК

Въззнивникът не се явява в с.з., редовно уведомен, въззиваемият се явява и чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор.

Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок от страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агроринг Инвест“ ООД, ЕИК 200232666, седалище и адрес на управление в с.Винарско, представлявано от Стоян Петков Димов, против „Термо Стил 1“ ЕООД, ЕИК 202221960, седалище и адрес на управление в с.Маринка, представлявано от Сотир Атанасов Пиперов, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 353 лева, представляваща сбор от неплатени задължения по фактури за доставени горива, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 3654,17 лева, както следва: по фактура №19694/16.06.2023 г. – главница в размер на 6509,93 лева и лихва за забава в размер на 1257,04 лева за периода 27.06.2023 г. – 14.02.2024 г., по фактура №19733/30.06.2023 г. – главница в размер на 6292,87 лева и лихва за забава в размер на 1190,67 лева за периода 11.07.2023 г. – 14.02.2024 г., по фактура №19801/19.07.2023 г. – главница в размер на 6550,20 лева и лихва за забава в размер на 1206,59 лева за периода 29.07.2023 г. – 14.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че между „Д.С.П.“ ООД и ответника „Термо стил 1“ ЕООД са съществували облигационни отношения по повод продажбата на газьол за извънпътна техника и трактори, във връзка с която са издадени фактури с № 19694/16.06.2023 г. на стойност 6509,93 лева, №19733/30.06.2023 г. на стойност 6292,87 лева и №19801/19.07.2023 г. на стойност 6550,20 лева.

Ищецът твърди, че горивата са били доставени на ответника, но последният не е извършил плащания на падежите. С договор за прехвърляне на вземания от 18.12.2023 г. ищецът придобил вземанията на „Д.С.П.“ ООД от ответника, за което последният е бил уведомен.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил иска като неоснователен.

Признава наличието на облигационни отношения с „Д.С.П.“ ООД, както и че е ползван данъчен кредит по фактурите, но твърди, че между страните не е уговаряна клауза за датата, на която ответникът дължи плащане по фактурите.

Твърди, че сумите по фактурите са заплатени, както и че не дължи лихви поради липса на покана за плащане. Твърди, че не е надлежно уведомен за 3 цесията.

По делото не е спорно наличието на облигационни правоотношения между „Д.С.П“ ООД и „Термо Стил 1“ ЕООД по неформални договори за търговска продажба на горива, във връзка с които са издадени фактури с №19694/16.06.2023 г., №19733/30.06.2023 г., №19801/19.07.2023 г., всички на обща стойност 19 353 лева.

Ответникът не оспорва и обстоятелството, че доставките на газьол за извънпътна техника и трактори по процесните фактури са извършени, както и че е извършил плащане на сумата по трите фактури на обща стойност 19353 лв., което се установява и от представената по делото вносна бележка от 12.03.2024 г.

Представен е и договор за цесия от 18.12.2023 г., сключен между „Д.С.П“ ООД и „Агроинг Инвест“ ООД и има за предмет вземане на „Д.С.П.“ ООД от „Термо стил 1“ ЕООД в общ размер на 20 477,57 лева, от които главницата е в размер на 19 353 лева, представляваща сбор от неплатени задължения по фактури за доставени горива, ведно с лихви за забава в общ размер от 1124,57 лева. Съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за което има съставен протокол за връчване от съдебен изпълнител.

По делото е постъпила молба от ищеца за частичен отказ от иск поради извършеното от страна на ответника плащане за сумата от 19353 лв., представляваща сбора от неплатени задължения по процесните три фактури за доставка на газьол, и съдът с с определение от 22.04.20024г. е прекратил производството в тази му част, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието от съда, и според което лихвата за забава върху сумата от 6509,93 лева, дължима по фактура №19694/16.06.2023 г. е в размер на 557,01 лева за периода 27.06.2023 г. – 14.02.2024 г., върху сумата от 6292,87 лева, дължима по фактура №19733/30.06.2023 г. е в размер на 507,52 лева за периода 11.07.2023 г. – 14.02.2024 г. и върху сумата от 6550,20 лева, дължима по фактура №19801/19.07.2023 г. е в размер на 485,31 лева за периода 29.07.2023 г. – 14.02.2024 г.

Спорният по делото въпрос е дължимостта на присъдените с първоинстанционното решение лихви за забава върху главниците по всяка една от трите процесни фактури.

Съдът не споделя доводите изложени във въззивната жалба относно падежа за плащане на сумите по представените фактури и съответно изпадането в забава на въззивника. Следва да се има предвид, че в процесния случай не е спорно наличието на облигационни отношения между ответника и „Д.С.П.“ ООД (цедента по договора за цесия), както и доставката при получателя на стоката, предмет на търговската сделка между страните. Предвид признаването от страна на ответника, че е получил договореното количество газьол, и твърдението му в отговора на исковата молба, а и във въззивната жалба, че не е уговорен падеж на задължението му за плащане, следва да се приеме, че с приемането на стоката настъпва и падежа на задължението за плащане, то е станало изискуемо, и в този смисъл издаването на фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на купувача- той 4 вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение- чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е и изпадането на длъжника в забава. Тук следва да се посочи, че макар и да няма данни кога купувачът по делото е получил процесните фактури, то същият е признал факта, че по тях е ползван данъчен кредит. Това обстоятелство само по себе си е признание за възникването и изпълнението на продажбените правоотношения по повод на които са издадени процесните фактури, съответно за възникване на задължение за плащане на купувача по сделката на продажбената цена. Задължението на продавача да издаде в петдневен срок от данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл.112 ЗДДС е с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Законът не предвижда обаче задължение на това лице да изпрати фактурата на получателя. Ползването на данъчен кредит по фактурите от страна на ответника – въззивник означава знание за възникналото задължение за плащане по тях. Вменяването в задължение на търговеца, чиято доставка вече е приета и изпълнителят е получил фактурата (тъй като по същата е ползван данъчен кредит), да отправя последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава, не намира опора в закона. Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка.