Решение № 15654 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15654 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110146048 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ответника Г. Т. М., иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника за сумата в размер на 7015 лева, представляваща регресно вземане за изплатеното обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за ПТП, настъпило на 04.12.2020г., около 21:00ч., в гр.София, по вина на ответника при управление на МПС - „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ 9..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че във връзка с настъпило на 04.12.2020г. пътнотранспортно произшествие, по вина на Г. Т. М., управляващ лек автомобил марка „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ 9... под въздействието на наркотици (канабис), са причинени телесни увреждания на пострадалата В. С. С. – водач на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № СВ 8... Поддържа, че пострадалата е транспортирана от екип на Спешна медицинска помощ, където след прегледи изследвания е изписана за домашно лечение. Заявява, че независимо от провежданото лечение, пострадалата е изпитвала продължително време болки и страдания, с оглед на което многократно е търсила медицинска помощ. Поддържа, че в качеството си на застраховател по застраховка ГО на виновния водач, е заплатил на пострадалата при ПТП В. С. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., с преводно нареждане от 19.07.2021г.

Заявява, че поканил ответника с регресна покана от 18.08.2021г. да възстанови платената сума, но до момента същата не е погасена. Претендира осъждане на ответника за сумата 7015 лв., с вкл. ликвидационни разноски, както и сторените разноски по делото.

Ответникът Г. Т. М. депозира отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че страда от параноидна шизофрения, като към момента на настъпване на процесното ПТП е бил в състояние на невменяемост, поради което не може да носи отговорност. Оспорва размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване, с твърдения, че водачът на увредения автомобил не е поставил знак, че автомобилът е спрян в аварийната лента, с което същата допринесла за настъпването на процесното събитие (50 %). Релевира 1 възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявена осъдителна регресна искова претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач, при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействието на наркотици.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на увреденото лице, обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, респ. отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).

По така предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1/ че ответникът, управлявайки МПС, за което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, е причинил виновно процесното ПТП, от което са произтекли твърдените в исковата молба вреди; 2/ че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, ищецът е платил обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като и 3/ че към момента на ПТП ответникът е управлял същото под въздействие на наркотични вещества.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

На първо място, по въпросите относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ и застраховка „Гражданска отговорност“, както и по настъпването на застрахователно събитие, размера и репарирането на 2 вредите, съдът намира следното:

Установява се еднозначно от събраните по делото писмени доказателства (протокол за ПТП с пострадали лица № К-588/04.12.2020г. – л. 11-12, съставен от органите на реда след посещение на място, АУАН, както и влязло в сила наказателно постановление), от ангажираните гласни доказателства, събрани чрез разпит на пострадалата В. Светозарова С. (л . 94), както и от заключението по изготвената и приета без оспорване от страните съдебна автотехническа експертиза, че на 04.12.2020г., около 21:00 часа, лек автомобил марка „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег.

№ СВ 9..., се движи по бул. „Цариградско шосе“, с посока от бул. „Брюксел“ към ул.

„Околовръстен път“ и срещи № 135А, водачът Г. Т. М. реализира ПТП със спрелия в аварийна лента, лек автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № СВ 8..., управляван от В. Светозарова С..

От анализа на горните доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на МПС „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ 9..., който, в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е управлявал превозното средство с несъобразена скорост с интензивността на движението и дистанция, при които не е имал възможността да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него, в крайна дясна аварийна лента лек автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № СВ 8.... В допълнение към това се изяснява от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-588/04.12.2020г., че ответникът е изпробван за употреба на наркотици с Drug test 5000 № 040 с проба № 223 – положителна за канабис. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. справка от системата на Гаранционен фонд (л. 26), че към датата на настъпилото ПТП за л.а. „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ 9..., е била сключена валидна застраховка гражданска отговорност, при ищцовото дружество – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

По делото се изяснява също, че във връзка с постъпила при застрахователя молба за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (л. 27,28) в рамките на образуваната застрахователна преписка по щета № 43072952100155, по силата на сключено споразумение от 09.07.2021г., застрахователят на виновния водач е заплатил по сметка на пострадалата В. Светозарова С. сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП.

По делото не се оспорва от ответника и от приобщените Докладна записка от пол. Инсп. Божидарка И. от 04.12.2020г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 05.12.2020г. се установява, че водачът на л.а. „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ 9... – Г. М. е изпробван за упойваши вещества с Drug test 5000 № 0040, който е отчел положителна проба № 223 – канабис, и е отказал да даде кръвна проба. По делото е представена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 02.12.2020 г. по чл. 171, т. 1, б.

„б“ ЗДвП, издадена от пол. инспектор Теофил Теофилов при СДВР – ОПП за временно отнемане на СУМПС № 283167586 на ответника за това, че управлява МПС под въздействие на наркотично вещества или техни аналози.

Основният спорен по делото въпрос е дали водачът на л.а. „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ 9... – Г. М. е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на процесното ПТП.

Приета като писмено доказателство по делото е епикриза, издадена от Център за психично здраве София - ЕООД, с диагнози: Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Вредна употреба на психоактивни вещества;

Психични и поведенчески разстройства, предизвикани от от употреба на ПАВ;

3

Параноидна психоза.

В приетото заключение на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р М. С. се изяснява, че хипотезата на психично разстройство (параноидна шизофрения) в тесен смисъл, която да отговаря на критерия за продължително разстройство на съзнанието се извежда от приложените медицински документи, като началото на заболяването датира в края на пубертета или младежка възраст.

Експертизата посочва, че в процеса на заболяването има няколко епизода, като при М. е регистрирани един през 2019г., при който се нуждаел от неотложно лечение, проведено в ЦПЗ-София ЕООД, документирано в наличната мед. документация.

Вещото лице сочи, че към момента на инкриминираното деяние - 04.12.2020г. липсва медицинска документация с психиатрична насоченост. По данни от майката през месец ноември 2020г. е имало влошаване на психичината симптоматика при ответника.

През месец ноември се заключил в апартамента, което наложило да се подаде сигнал към полиция и ЦМБП. При идването на екипите заплашил, че ще скочи от седмия етаж и не се осъществила хоспитализацията. При извършения личен преглед вещото лице сочи, че се установяват емоционално-волеви разстройства, регистрирани и при прегледа от д-р К. (амб. лист 289/20.04.2025г.), като е налице апатико-хипобулична промяна на личността. Не се установява психотична продукция, която да мотивира поведението му. Липсва критичност към заболяването и поведението. Вещото лице допълва, че ходът на това заболяване е хронично напредващо, като в повечето случаи въпреки провежданото адекватно лечение се развива тази личностова промяна.

Протичането е епизодично с прогресиращ дефицит. Зявява, че личностовата промяна е дълбок, прогресиращ процес на трансформация на характера, мисленето и поведението, който настъпва в хода на заболяването. Тя се изразява в загуба на предишната идентичност и постепенно формиране на специфичен, познат в психиатрията като „шизофренен дефект“. При проведения разпит в съдебно заседание по реда на чл. 202 ГПК вещото лице подчертава, че макар да няма конкретна медицинска документация към датата на произшествието, при изписването си през 2019г. от ЦМБП за ответника е отразено, че не е в медикаментозна ремисия, т.е. не са изчистени всички болестни симптоми и е възможно да употребява наркотици, вследствие на психотична симптоматика. Вещото лице дава заключение, че към 04.12.2020г. при ответника М. с голяма вероятност са били налице болестни симптоми, които да са повлияли поведението и да са нарушили базисните психични годности да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи действията си, позовавайки се на констатираното при извършения личен преглед, изследваната медицинска документация и свидетелските показания по делото (личните възприятия на свидетеля С., която заявява, че ответникът бил неадекватен). Със същите аргументи счита, че към посочения период ответникът е бил с нарушена годност да възприема правилно съответните обстоятелства, които могат да имат значение за делото и да дава достоверни обяснения.