Решение № 20011 от 05.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10902/2025
- Вид
- Решение № 20011
- Подписан
- 05.11.2025
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 42039 от 11.03.2025 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 55359 от 02.04.2025 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 29140 от 08.07.2025 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 20011 гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110110902 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която П. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *********************, е предявил срещу ********************, ЕИК *****************, с адрес:
************************************* в условията на обективно съединяване следните искове:
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/ за прогласяване 1 нищожността на договор за потребителски кредит № 1253998 от 12.04.2023г.
- в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
5 от договора за потребителски кредит № 1253998 от 12.04.2023г. като неравноправна и поради противоречие със закона.
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД /липса на основание/, за прогласяване нищожността на договор за гаранция № от 12.04.2023г., а в условията на евентуалност за обявяване нищожността на клаузата на чл.1.6. от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение в размер на 2850,00 лева, като неравноправна на основание чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
- в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лв., предявена като частична претенция от общо 100 лв., представляваща заплатена при начална липса на основание 2 сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2025г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 12.04.2023 г. сключил с ******************** договор за паричен кредит № 1253998 от разстояние, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 3 000 лв. при посочен ГПР от 49,11 %, ГЛП – 40,61%, срещу насрещното задължение да върне общата сума в размер на 3 690 лв. за срок от 1 година. Допълва, че в чл. 5 от процесната сделка било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от “***************” срещу задължение за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта. Излага, че на същия ден и час бил сключен и договор за гаранция, по силата на който дружеството гарант се задължавало солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по процесния договор за потребителски кредит срещу възнаграждение на стойност от 2 850 лв., платимо на 12 месечни погасителни вноски, които вноски били включени в погасителния план към договора за потребителски кредит. Твърди, че погасил предсрочно задължението по договора за кредит. Поддържа, че договора за заем е недействителен с аргументи, че възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР и посочения размер на ГПР е неверен и несъответства на 3 действително приложения в кредитното правоотношение.
Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта по естеството си представлява скрита възнаградителна лихва, която е разход по кредита, и чрез невключването в ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Допълва, че действителната стойност на ГПР надвишава предвидените максимални законови предели. Като самостоятелно основание за нищожност сочи и обстоятелството, че в процесния договор не са посочени компонентите, формиращи ГПР. Навежда доводи за нищожност и на договора за предоставяне на гаранция поради липса на основание, тъй като е сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна сделка. Счита, че сключването на обезпечителната сделка е абсолютно условие за възникване на кредитното правоотношение, както и че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото срещу задължението за възнаграждение не се дължи насрещна услуга. Сочи, че кредитора и гаранта са свързани лица. В условията на евентуалност поддържа, че чл. 5 от договора за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и притежава неравноправен характер. Поради изложените съображения, счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно 3 000 лв. Поддържа, че надплатил дължимата сума по договора за кредит, поради което в негова полза било възникнало притезание за възстановяване на надплатената сума. Моли за уважаване 4 на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията, че страните са обвързани от облигационно отношение с аргументи, че липсвало потвърждение от страна на ищеца за сключването на процесната сделка.
Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът П. С. Г., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 316935/30.09.2025г., чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът ********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 303586/17.09.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията на ищеца са в насока, че на 12.04.2023г. е сключил с ******************* договор за потребителски 5 кредит № 1253998, приет по делото, като му е бил предоставен кредит в размер на 3000,00 лева, който е следвало да върне до 06.04.2024г., на дванадесет месечни вноски, ведно с лихва в размер на 690,00 лева, при ГЛП от 23% и ГПР от 49,11%. По делото е приет и ищецът твърди също така, че съгласно изискване на горепосочения договор е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от *************** в полза на ответното дружество, като за това следвало да заплати такса. По делото се твърди и наличието на сключен договор за гаранция /поръчителство/ с ищеца, по силата на който ***************, като гарант се е задължило да отговаря солидарно с ищеца пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит. По договора за гаранция е изискана за плащане и сума в размер на 2850,00 лева, посочена и в преддоговорната информация, във връзка с изискването за сключване на договора за гаранция, като сумата е посочена и като дължима в т.1.6 от договора за гаранция, като таксата е платима по посочената в договора за гаранция сметка и съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Изслушаната по делото ССчЕ, неоспорена от страните, установява, че на дата 12.04.2023г. между страните е подготвен за сключване договор № 1253998/12.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит в твърдения размер от 3000,00 лева, като от представените документи вещото 6 лице не е установило реално превеждане на сумата към кредитополучателя, тоест уговорената сума не е усвоена от ищеца. Вещото лице не е установило и данни за извършени плащания от страна на П. С. Г. по процесния договор, именно поради което от ответното дружество не са представени извлечения или счетоводни справки, удостоверяващи извършени плащания. Вещото лице е установило липса на погасителен план към договора, поради и което не може да отговори на въпроса дали посочения в договора ГПР от 49,11% съответства на действително приложения. Уточнено е единствено, че при договарянето и при вземане предвид нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по висок от 62,35%, като е уточнено, че в ГПР по процесния договор е включена единствено договорната лихва в размер на 690,00 лева.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал. Следва да се посочи, че на л.49 от досието по делото е представена и извадка от системата на ******************** за липса на потвърждание от ищеца за сключване на договора.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 7 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК.
Преди обаче съдът да коментира налице ли са основания прогласяване нищожността на договора следва да посочи, че по делото и на основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да установи, че между него и ответното дружество на 12.04.2023г. е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № 1253998, изпълнението по който е обезпечено с договора за гаранция от 12.04.2023г. Съдът изслушвайки и възприемайки изготвената по делото ССчЕ намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че е страна по процесният договор за потребителски кредит № 1253998.
Изслушаната експертиза установява, че на дата 12.04.2023г. между страните е подготвен за сключване договор № 8
1253998/12.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит в твърдения размер от 3000,00 лева, като от представените документи вещото лице не е установило реално превеждане на сумата към кредитополучателя, тоест договорената сума не е усвоена от ищеца. По своята същност договора за заем е реален договор и предаването на сумата е част от фактическия състав на сделката, поради което не може да се приеме, че между страните е сключен процесният договор.
Само на това основание установителните искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като съдът не коментира по същество основните твърдения на ищеца за недействителност на договора за кредит и договора за гаранция.
При неустановяване сключване на договора за кредит и договора за гарация и неустановяване че реално е получена заемната сума от ищеца, обосноваваща последващо плащане от него като изпълнение на задълженията му по договора под формата на вноски, то на отхвърляне подлежи и предявената осъдителна претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и при този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за запплащане на 9 правната помощ следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Г., ЕГН ********** срещу ********************, ЕИК ***************** установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1253998 от 12.04.2023г., съдинени в условията на евентуалност и установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1253998 от 12.04.2023г. като неравноправна и поради противоречие със закона, съединени с установителни искове с правно основание чл.
Разпечатката съдържа 34 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13c86c1b-c4b4-4a56-be4d-854b82c5e8c4