Решение № 671 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500814 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Й. П. К., ЕГН:********** от *** чрез служ.адв.П. Х., против решение №563 от 07.02.2024 г. на РС – Пловдив, 23 гр. с. по гр. д. №14566 /22 г., с което е признато за установено, че Й. П. К. дължи на Електроразпределение Юг ЕАД сумата в размер на 3126, 48 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода 23.09.2021г. – 22.03.2022г. за обект, находящ се в ***, кл. № **********, за която сума е издадена фактура от 08.04.2022г., и сумата в размер на 68, 61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.04.2022г. – 06.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5746/10.08.2022 г. по ч. гр. д. № 11530/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII – ти гр. състав и е осъден Й. К. да заплати на ищеца 652, 50 лв. разноски по делото. Във възивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, което е постановено и в противоречие на събрания доказателствен материал. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

1

Въззиваемата страна - ЕВН България Електроразпределение Юг ЕАД ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез юриск.Р.С.-Ч., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция и юрк.възнаграждене съобразно приложениея списък с разноските.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Обжалва се решение на РС по иск с пр.осн.чл.422 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът е осъдил Й. К. да заплати коригираната сметка, вместо лицето, което е осъществило фактическият състав на деянието. Счита, че отговорност за констатираната неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия следва да носи само лицето, ползващо се от неправомерно присъединените обекти, което има качество на собственик, ползвател или наемател. В конкретния казус е установено, че лицето Д.С. е бил наемател на обект с ИТН *** и действително се е ползвал неправомерно от ел. енергия, поради което неправилно съдът е отсъдил отговорността да бъде понесена от собственика на имота вместо от наемателя.

Счита, че при установяването на неправомерното присъединяване не е спазена процедурата, налице е разминаване в данните за клиента в констативен протокол за техническа проверка *** г. и фактура № *** г. В протокола, изготвен от ***Г.Д. и Ц.И., като клиентски номер е записан идентификатор ***, а в издадените документи клиентският номер на Й. К. е **********. Липсва приложено към констативния протокол пълномощно от Й. К., Д.С. да го представлява пред физически и юридически лица. Свидетелят Д.С. сам е потвърдил при разпита си, че не е имал представителна власт, поради което служителите на дружеството е следвало да намерят трети и независим свидетел, който не е служител на дружеството, да подпише протокола съгласно чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Неправилно ищецът приема за ползвател на обекта собственика, който не е присъствал при съставянето на протокола и ЕВН е имало задължение в срок до 29.3.2022 г. да му го изпрати, което не е изпълнено. Документите са изпратени след установения срок, а пратката е изпратена на адрес, на който не живее Й. К..

Служителят на Български пощи на 12.4.2022 г. е посочил, че документите са получени от И.С., баба на Й. К.. По делото са представени доказателства, че И.С. е баба на жената, с която Й. К. е живял на семейни начала. Налице е нарушение на процесуалния закон. Вещото лице е отговорило на непоставен въпрос, въпросът към вещото лице е бил дали редовно е водено счетоводството на ЕВН България Електроснабдяване, а вещото лице е отговорило, че счетоводството на Електроразпределение Юг ЕАД е водено правилно и редовно. Счита, че за да се извърши корекция по правилата на ПИКЕЕ е необходимо да е осъществен фактическият състав на деликта и той да бъде установен. Видно от споразумението по НОХД № 184/2022 г. и отговорите на свидетеля Д.С. той се признава за виновен за извършеното престъпление и именно той съгласно чл. 45 ЗЗД е длъжен да поправи вредите.

2

Счита също, че има празнина в ПИКЕЕ относно определянето на първоначалния момент на нерегламентираното присъединяване.

Въззиваемият счита, че решението е мотивирано и не страда от пороците, заявени в жалбата. Конкретно са изложени доводите, че в чл. 49 ПИККЕ е закрепен редът за съставяне на констативен протокол, който съгласно ал. 1 се подписва от представител на оператора и от ползвателя или негов представител, а при отсъствие на ползвателя или на негов представител или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора. Считат, че посоченото правило е спазено. Считат също, че е неоснователен доводът, че не е била налице вина на ответника, тъй като конкретния извършител е ирелевантен, тъй като в разпоредбите за преизчисляване на количество ел. енергия не се съдържат изисквания и условия за извършване на корекции по сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД е неприложим. Правно-ирелевантно е кое лице физически е извършило неправилното присъединяване.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:

Не се спори по делото, че въззивникът Й. К. е собственик на процесния имот, за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в *** с кл.№***. Не се спори и е установено по делото, че Д.С. е бил наемател на обект с ИТН *** и действително се е ползвал неправомерно от ел. енергия, но ПОС намира за неоснователен довода на въззивника, че неправилно съдът е отсъдил отговорността да бъде понесена от собственика на имота вместо от наемателя, тъй като наемателят не е подал писмено заявление за започване на продажбата на ЕЕ в имота, те.е не е подписан договор с ЕВН.

В ДР на ЗЕ - §1,т.2а е дадена легална дефиниция на „битов клиент“ – това е клиент, който купува ЕЕ за собствени битови нужди, а в чл.1,т.4 от ОУ е казано, че потребител на ЕЕ е ФЛ, собственик или ползвател на имот, присъединен към ел.мрежа, а в чл.42,ал.1 ОУ – когато потребители на ЕЕ са няколко лица, в съобщенията и документите, свързани с продажбата, титуляр /клиент е лицето, подало писмено заявление за започване на продажбата на ЕЕ в имота. От горното следва, че ответникът е клиент на ответното дружество по смисъла на чл. 117, ал.1 от ЗЕ за процесния недвижим имот с ИТН ***, кл.

№***, присъединен към електрическата мрежа, както и че между страните съществуват договорни отношения при общи условия за продажба на електрическа енергия.

С констативен протокол №***на л.7 от приложеното дело при извършена на 22.03.2022г. техническа проверка е установено, че има директно прикачен кабел към ЕР мрежа, който захранва жилището на абоната; консумираната ел.енергия по този проводник не се отчита от електромера, поради което проверяващите са извършили действия по 3 възстановяване на правилната схема. В констативния протокол е записано, че е съставен в присъствието на Д.О.С. като представител на клиента и е подписан от него и от Г.Д. и Ц.И.

- ***, като представители на оператора. Неоснователен е довода в жалбата, ч е т.тъй като Д.С. не е имал представителна власт, служителите на дружеството е следвало да намерят трети и независим свидетел, който не е служител на дружеството, да подпише протокола съгласно чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, тъй кнато случая е приложим чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ, където е казано, че протокола се подписва от представител на оператора и от ползвателя, а в случая ползвател е С., който е подписал протокола.

Съгласно чл.27,ал.2 от ОУ при преизчисление на количеството ЕЕ, в срок от 7 дни от издаване на фактурата , ЕР Юг изпраща на клиента по пощата фактурата, изготвена от ЕР Юг , справка за преизчислените количества ЕЕ, както и информация за дължимите суми и срокове за плащане. На л.8 и 9 от д.РС са приети справка за коригиране на сметката за електроенергия и писмо до Й.К. относно неизмерване на ел.енергия, а на л.6 е приета обратната разписка, от която е видно, че горните документи са изпратени на К. с писмо, получено на 12.04.2022 г. от И.С., подписала се като баба“. От съдържанието на ВЖ е видно, че И.С. живее в имота и е майка на жената на ползвателя Д.С..

Тъй като партидата на процесния имот в ЕВН се е водила на Й.К. , като клиент е записан последният, а не ползвателя на имота Д.С., поради което констативният протокол е издаден на името на въззивника, както и корекционната фактура за корегиране сметката за ел.енергия за периода 23.09.2021-22.03.2022 г., за 180 дни за сумата 3126,48 лв., начислена на основание чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ и уведомителното писмо изх.№*** г.

Протоколът е съставен в отсъствие на клиента, поради това, че не е открит и е подписан в съответствие с чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС от представители на ЕВН ЕР, и ползвателя на имота Д.С., като констатациите в него се потвърждават от приетата по делото СТЕ – заключение от 18.09.2023 г. По делото е назначена комплексна СТЕ и ССЕ. От приетата ССЕ, изпълнена от ВЛ М.М. – заключение от 28.09.2023 г. неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че Й.К. се води като клиент на ЕВН за обект в ***, счетоводството на въззивника е редовно водено и стойността на допълнително начислената ЕЕ по ф-ра №*** г. е правилно начислена; че остойностяването на неизмереното количество ел.енергия е извършено правилно, съгласно чл.56,ал.3 от ПИКЕЕ и с-но определената от КЕВР цена за процесния период както и обезщетението за забава в размер на 68,61 лв. за периода 19.04.2022-06.07.2022 г.; че за периода 23.09.2021 г.-22.03.2022 г. за процесния обект няма отчетено потребление на ЕЕ, няма издадени ф-ри и извършени плащания..

Не се оспорват и изводите на вещото лице Л.К. в изготвената по делото СТЕ от 18.9.2023 г., от която се установява, че е налице външно неправомерно въздействие върху електромера-установено е неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез дириктно прикачен кабел, което води до цялостно неизмерване на консумираната ЕЕ; че неизмереното количесто ЕЕ е определено в съответствие с методиката 4 на чл.48,ал.1 ПИКЕЕ и е остойностено съгл.чл.51,ал.1 ПИКЕЕ,обн. ДВ №35/30.04.2019 г.,действащи към момента на проверката, където е казано, че при установено неправомерно присъединяване на обект към ел.мрежа, операторът изчислява количестото ЕЕ за период не по-дълъг от 180 дни от датата на костатиране на присъединяването, изчисленопо ½ от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията с ел.мрежа, при 24-часово натоварване. ВЛ казва, че не може да се направи извод кога е извършено присъединяването на нерегламентирания кабел към ел.мрежата. С вл.сила споразумение/присъда по НОХД №184/2022 г. на РС-Чирпан Д.С. се е признал завиновен в за това че през м.12.2021 г. неправомерно е присъдил обитавания от него дом на *** в *** към ел.мрежа, но съгл.чл.300 ГПК – влязлата в сила присъда на нак.съд е задлъжителна за гр.съд само относно това дали е извълшено деятието, негвата противоправност и вината, поради което ПОС намира, че от нак.дело не може да се установи достоверността на датата на присъединяването към ел.мрежата.