Решение № 1025 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509662 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11056 от 10.06.2025 г. по гр. д. № 55389 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК от „Бигбанк АС“, банка, лицензирана с Решение № 73/27.09.2005 на естонския Орган за финансов надзор, учредена и съществуваща съгласно законите на Естония, със седалище и адрес на управление Окръг Тарту, град Тарту, Рия тн 2, 51004, Естония, с регистрационен код от Централния търговски регистър на естонския регистрационен департамент 10183757, чрез клона в Република България - „Бигбанк АС - клон България“ с ЕИК 206302580 срещу Д. М. В., ЕГН **********, че Д. М. В. дължи на ищеца сумата от 8737,95 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-2201336 от 29.04.2022 г. за периода от 05.08.2030 г. до 05.05.2032 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 55386/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответника Д. М. В., в която са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Подробно се аргументира, че необосновано СРС е приел, че процесният договор не е унищожаем, тъй като липсвали доказателства, че ответникът кредитополучател не е могъл да ръководи постъпките се към момента на сключването му. В тази връзка се посочва, че към момента на сключване на договора ответникът В. е бил в състояние на невъзможност да ръководи действията си поради сериозна наркотична зависимост, като се коментират събраните пред първата инстанция доказателства в тази насока.

Неправилно бил отхвърлен и довод на ответника за наличие на неравноправни клаузи 1 в договора. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Бигбанк АС“, чрез клона в Република България - „Бигбанк АС клон България“ е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Подробно аргументира, че към момента на сключване на договора ответникът е бил в адекватно състояние и е могъл да ръководи действията си. Развива съображения, че не са налице неравноправни клаузи в договора, които да обосновават недължимост на претендираната сума. Настоява се за потвърждаване на пръвоинстанционното решение. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е бил сезиран с установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ от „Бигбанк АС“ чрез клон „Бигбанк АД – клон България“ срещу Д. М. В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 737,95 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CLBGC-2201336 от 29.04.2022 г. за периода от 05.08.2030 г. до 05.05.2032 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 55386/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между „Бигбанк АС“ чрез клон „Бигбанк АД – клон България“ и ответника е сключен договор за потребителски кредит № CL-BGC22001336 на 29.04.2022 г. по електронен път в съответствие с и при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за потребителския кредит, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закон за електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (за краткост „elDAS“).

Ищецът подробно описва процедурата по сключване на договора, като твърди, че ответникът я е изпълнил и така е възникнало облигационно отношение между страните. Сочи, че съгласно сключения договор банката е поела задължение да предостави в заем на кредитополучателя сума в размер на 30 000,00 лева, при ГЛП в размер на 12.90%, и срок на кредита 120 месеца, като кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора и такса за ангажимент в размер на 3.5% от общия размер на кредита, минимум 150 лв., т.е. 1050,00 лв. Излага, че таксата за ангажимент е такса за сключване на договор с фиксиран лихвен процент, а не с променлив такъв. Твърди се, че таксата за ангажимент е заплатена от кредитополучателя при предаването на общия размер на кредита, като сумата била приспадната, в резултат на което на кредитополучателя била преведена сума в размер 28 950,00 лева. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което било изпратено уведомление до ответника на посочения от него електронен адрес на 05.09.2022 г., както и до посочения от него физически адрес по куриер на 08.09.2022 г. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, като това обосновава правния интерес на ищеца да предяви установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК за посочената сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът прави възражение за унищожаемост на договора на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и твърди, че 2 към момента на сключването му не е могъл да разбира или ръководи действията си поради употреба и развита зависимост от наркотични вещества – опиоиди. Сочи, че в периода от месец март 2022 г. до месец юли 2023 г. е бил настанен в център за психосоциална рехабилитация „Промяната е живот“ ООД. Оспорва сам и съзнателно да е предприемал описаните в исковата молба действия по сключване на договора.

Излага твърдения и в насока, че клонът на банката не е имал правомощия да сключва договори. Твърди, че между страните липсва правоотношение поради липса на съгласие. Оспорва надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Развива съображения в насока, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи, тъй като същите са неясни, а уговорките за нейстоки и лихви са прекомерно завишени и поставят потребителя в неблагоприятно положение. Незаконосъобразно в договора била предвидена възможност кредиторът едностранно да променя лихвения процент, таксите и другите условия, без съгласие на потребителя. На ответника не била предоставена и изискуемата по закон преддоговорна информация. Предвид изложеното, ответникът счита, че не дължи претендираната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорни във въззивното производство са следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001336 на 29.04.2022 г. по електронен път; по силата на този договор ищецът е предоставил на ответника сумата от 28 950 лв., като последният не е извършвал плащания, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем и ответникът дължи на ищеца сумата от 8737,95 лева, представляваща главница по договора за периода от 05.08.2030 г. до 05.05.2032 г.

Спорен е въпросът, дали процесният договор е унищожаем поради липса на възможност ответникът да ръководи постъпките си към момента на сключването му, с оглед наркотичната му зависимост, както и дали са налице неравноправни клаузи, обуславящи недължимост на претендираната главница.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорът, сключен от дееспособно лице, е унищожаем, ако то, при сключването му, е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си.

Съгласно мотивите на ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т. е. не е поставено под запрещение, като е необходимо това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.

31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание, като е без значение продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни, като в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на 3 лицето да действа разумно. Ако страната има психична болест, алкохолна, наркотична или друга зависимост, това не е достатъчно за унищожаване на сделката - трябва по несъмнен начин да бъде установено състоянието на страната в онзи минал момент, когато е сключена сделката. Способността да се разбират или ръководят действията има своите степени. Човек може да разбира и да ръководи действията си, дори съзнанието му да е помрачено от преумора, пренапрежение, различни емоционални състояния, повлияност от различни упойващи вещества, невроза, нетежко психично разстройство или дори известно слабоумие. Ако способността да се разбират или ръководят действията не отсъства, а само е ограничена, преценява се сложността на договора и неговите правни последици. Ограничената способност да се разбират или ръководят действията може да улесни извършването на измама или изпадането в грешка, но в този случай измамата, съответно грешката ще са основание за унищожението.

В настоящия случай въззивният съд приема, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на възражението си, че към момента на сключване на процесния договор е бил в неадекватно състояние поради наркотична зависимост, което не му е позволявало да ръководи постъпките си. Пред СРС е прието заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, което настоящият въззивен съдебен състав кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е дало заключение въз основа на анализ на доказателствата по делото, интервю с ответника и оглед на снимков и видео материал от дата, на която е сключен процесният договор. Според експерта няма данни за значими биологични нокси, нито за отклонения в интелектуалното развитие или отклонения, свързани с патология от ранга на психоза при ответника. От клинико-експертна гледна точка, за да се приеме, че дадено лице не е могло да разбира и ръководи действията си, следва да е установено болестно разстройство с неадекватност и качествени увреди на психичните възможности и функции. Според вещото лице данните по делото не водят до несъмнен извод, че на 29.04.2022 г. ответникът е бил наркотично повлиян и не е могъл ръководи постъпките си. Така, например, от представените удостоверения, издадени от Център за психосоциална рехабилитация „Промяната е живот“ ЕООД, се установява, че ответникът е постъпил там на 16.04.2021 г. и след съответните прегледи е установена прекомерна употреба на опиоиди, довела до промени в обичайното поведение и нарушение на психосоциалното функциониране, междуличностните отношения и поведение.