Решение № 378 от 09.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

К. Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от К. Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000423 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260012/30.01.2023г., постановено по търг.д. № 627/2020г. по описа на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените от „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК .... против „В.Т.К.“ ООД, ЕИК ..... и „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/, ЕИК ...., искове за:

- признаване, че не съществува ипотечното право на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/ по Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№ .....г. на АВп – Пловдив, върху ПИ с площ 3600кв.м., находящ се в с.Б., П. област, кв.2, м. „Б.п.“, обозначен на скицата като УПИ /парцел/ III – 30016, поради погасяване на обезпеченото вземане чрез новирането му с Анекс 7/28.12.2009г. към Договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003г.;

- прогласяване нищожността на Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№.....г. на АВп – Пловдив, в частта, с която „В.Т.К.“ ООД учредява в полза на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно 1 наименование „Р.Б.“ ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот: хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от предверие от 62.64кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв. м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът, а именно: УПИ ......, стар идентификатор УПИ ....., с площ 3598 кв.м., находящ се в с.Б., П. област, кв.2, м. „Б.п.“, тъй като ипотекарният длъжник „В.Т.К.“ ООД не е собственик на ипотекирания недвижим имот;

- да се прогласи нищожността на Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№.....г. на АВп – Пловдив, в частта, с която „В.Т.К.“ ООД учредява в полза на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекираният имот хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м. не съставлява недвижима вещ, а движима вещ – хладилно съоръжение.

„Б.Т.“ ЕООД, ЕИК .... е осъдено да заплати на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/, ЕИК .... сумата 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Б.Т.“ ЕООД. Въведено е оплакване, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълно отчитане на доказателствата и тяхната тежест. Изложени са подробно съображения, анализирани са приложените по делото доказателства, наведени са доводи за основателност на всеки един от предявените искове. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. С въззивната жалба, както и с допълнителна молба от 13.04.2023г., са предявени доказателствени искания, които са оставени без уважение от въззивната инстанция, поради липса на основанията по чл.266 от ГПК, с изключение на приетите като „нови“ с оглед датата, посочена в документите /след постановяване на обжалваното решение/.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – „О.б.б.“ АД – правоприемник на ответника в първоинстанционното производство - „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /вписване от 10.04.2023г. по партидата на 2 дружеството в ТР/. С този отговор подадената от „Б.Т.“ ЕООД въззивна жалба се оспорва изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна „В.Т.К.“ ООД. От тази страна е постъпило писмено становище вх.№264242/01.09.2023г., с което са заявени доказателствени искания. Същите са оставени без уважение от въззивната инстанция, поради липса на основанията по чл.266 от ГПК, с изключение на приетите като „нови“ с оглед датата, посочена в документите /след постановяване на обжалваното решение/. Страната е депозирала и писмено становище вх.№7709/04.10.2023г., съдържащо искане обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на окръжния съд със задължителни указания да бъдат конституирани като ответници Ж. Г. и Р.Т. – ипотекарни длъжници. В съдебно заседание процесуалният представите на въззиваемата страна поддържа това искане.

Разноски се претендират от страна на жалбоподателя и въззиваемия „О.б.б.“ АД.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и чл.270 от ГПК, и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и частично допустимо решение.

Производството пред Окръжен съд – Пловдив е образувано по предявена от „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК .... против „В.Т.К.“ ООД ЕИК ..... и „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Р.Б.“ ЕАД/, ЕИК .... отрицателни установителни искове, предявени при условието на евентуалност. Същите се основават на следните фактически твърдения:

Между ответниците „В.Т.К.“ ООД и „Р.Б.“ /с последващо фирмено наименование „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, а понастоящем с правоприемник „О.б.б.“ АД/ е сключен на 16.04.2003г. Договор за револвиращ банков кредит, по 3 силата на който „Р.Б.“ ЕАД/ е предоставило на „В.Т.К.“ ООД кредит в размер на 300 000 евро. С Договор от 21.04.2003г., сключен с Нотариален акт вх.

№.....г. на АВп – Пловдив, „Б.Т.“ ЕООД е учредило в полза на „Р.Б.“ ЕАД/ за обезпечаване вземането спрямо „В.Т.К.“ ООД по Договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003г. ипотека върху следния свой недвижим имот:

ПИ с площ 3600 кв.м., находящ се в с.Б., П. област, кв.2, м.“Б.п.“, обозначен на скицата като УПИ /парцел/ ......, а „В.Т.К.“ ООД е учредило в полза на „Р.Б.“ ЕАД ипотека върху своя недвижим имот, представляващ хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв. м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът, а именно: ПИ с площ 3600 кв.м., находящ се в с.Б., П. област, кв.2, м.

„Б.п.“.

Наведени са доводи, че с Анекс №7/28.12.2009г. към Договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003г. страните са променили основанието на задължението, произтичащо от Договор за кредит от 16.04.2003г., като задължението по Договор за кредит от 16.04.2003г. се е погасило и е възникнало ново задължение по силата на Анекс №7/28.12.2009г.

Погасяването се аргументира с доводи за нов и различен предмет на правоотношенията между страните, възникнали по силата на Анекс №7/28.12.2009г.: задължението по Договор за кредит от 16.04.2003г. е 259 928.91 евро, а съобразно Анекс №7/28.12.2009г. е 235 302.75 евро, променен е срокът за погасяване на задължението, размерът на възнаградителната лихва, размерът на вноските и падежът на отделните вноски. С оглед на така извършената промяна ищецът твърди, че е налице новиране на задължението, тъй като „Р.Б.“ ЕАД/ се отказва от вече придобити права - отказва се за разликата между 259 928.91 евро, дължими по Договор за кредит от 16.04.2003г. и 235 302.75 евро, дължими по Анекс №7/28.12.2009г.; в Анекс №7/28.12.2009г. страните изрично отбелязват, че се извършва новиране на задължението и ответникът „В.Т.К.“ ООД дава съгласие даденото обезпечение да се запази по отношение на новото задължение. На тези обстоятелства се основава искът за признаване, че не съществува ипотечното право на „Р.Б.“ ЕАД по Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в 4

Нотариален акт вх.№ .....г. на АВп – Пловдив, поради погасяване на обезпеченото вземане, чрез новирането му с Анекс 7/28.12.2009г. към Договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003г. Тази претенция се допълва и с твърдения, че към момента на сключването на Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№ .....г. на АВп – Пловдив, ищецът „Б.Т.“ ЕООД е собственик на ипотекирания имот, посочен в т.2.1 от договора за ипотека. С Договор от 14.01.2004г. „Б.Т.“ ЕООД продава на „В.Т.К.“ ООД описания вече ипотекиран недвижим имот. С Решение №1488/30.04.2015г., постановено по т.д. №710/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, Договор за продажба на недвижим имот от 14.01.2004г. е прогласен за нищожен и поради това към момента на сключване на Анекс

№7/28.12.2009г. собственикът на имота е „Б.Т.“ ЕООД, а не „В.Т.К.“ ООД и „Б.Т.“ ЕООД не е давало съгласие имотът да обезпечава новираното задължение.

По отношение на имота по п.2.2. от Договор за ипотека от 21.04.2003г. ищецът е изложил твърдения, че са ипотекирани вещи, които не са собственост на ипотекарния длъжник „В.Т.К.“ ООД, независимо че в договора за ипотека е отбелязано, че „В.Т.К.“ ООД учредява ипотека върху собствен имот, който е придобило с оглед реализирането на правото на строеж. Качеството на „В.Т.К.“ ООД на собственик се отрича с твърдение, че това право на строеж не е изпълнено с оглед отказ от право на строеж, вписан в АВп на 09.01.2017г. Освен това, ищецът твърди, че вещите, посочени в т.2.2 от договора за ипотека, не са собственост на „В.Т.К.“ ООД, а на „Б.Т.“ ЕООД, тъй като тези активи са продадени от „В.Т.К.“ ООД на Б.-а.к.б.“ АД с Договор от 17.04.2002г., а с Договор от 28.01.2003г. Б.-а.к.б.“ АД ги продава на „Б.Т.“ ЕООД. На тези обстоятелства и твърдения се основава искът за прогласяване нищожността на Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№.....г. на АВп – Пловдив, в частта, с която „В.Т.К.“ ООД учредява в полза на „Р.Б.“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, описан в п.2.2 от нотариалния акт, тъй като е учредена ипотека върху несобствен имот.

На следващо място ищецът счита и твърди, че по п.2.2. от нотариалния акт са ипотекирани движими вещи, което е недопустимо и обуславя недействителност на ипотеката по смисъла на чл.149 ал.1 от ЗЗД, в която насока са изложени многостранни твърдения и доводи, както в исковата молба, уточняващи искови молби и във въззивната жалба. На тези твърдение 5 и обстоятелства се основава третият евентуален иск – за нищожност на договора за ипотека от 21.04.2003г., в частта, с която „В.Т.К.“ ООД учредява в полза на „Р.Б.“ ЕАД ипотека по п. 2.2, тъй като ипотекираният имот хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м. не съставлява недвижима вещ, а движима вещ – хладилно съоръжение.

Искането, с което е сезиран съдът /с оглед молба вх.

№26797989/31.08.2022г., след многократно обездвижване на исковата молба и уточняващи молби/, е да се постанови решение, с което да се признае, че не съществува ипотечното право на „Р.Б.“ ЕАД по Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№ .....г. на АВп – Пловдив, поради погасяване на обезпеченото вземане чрез новирането му с Анекс №7/28.12.2009г. към Договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003г.

В случай, че съдът не уважи така предявения иск, евентуално се иска да се прогласи нищожността на Договор за ипотека от 21.04.2003г., обективиран в Нотариален акт вх.№.....г. на АВп – Пловдив, в частта, с която „В.Т.К.“ ООД учредява в полза на „Р.Б.“ ЕАД ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекарният длъжник „В.Т.К.“ ООД не е собственик на ипотекирания недвижим имот: хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв. м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът, а именно: УПИ ......, стар идентификатор УПИ ....., с площ 3598 кв.м., находящ се в с.Б., П. област, кв.2, м. „Б.п.“.