Разпореждане № 124583 от 03.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 124583 гр. София, 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Частно гражданско дело № 20241110102465 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на трети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров ч. гр. д. № 2465/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТС“ ЕАД срещу „СНБ“ ЕООД.

Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2465/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени писмени доказателства – платежно нареждане.

В срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като се поддържа, че всички суми по заповедта са изплатени, освен присъдените деловодни разноски – за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

От Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2465/2024 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е издадена за следните вземания: сумата от 125,06 лева - цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 23.10.2019 г. за периода от м.10.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ********************, аб.№ 458016, ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 27,44 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 02.01.2024 г., както сумата от 30,24 лева - цена на услугата дялово 1 разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.06.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7,09 лева - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 02.01.2024 г., както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

От представените към възражението по чл. 414а ГПК писмени доказателствени средства се изяснява, че длъжникът в настоящото производство е възстановил на заявителя дължимата сумата от 265,37 лева.

С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за изпълнение е погасено чрез извършеното плащане, доколкото общо дължимите вземания по заповедта за изпълнение са в размер на 264,83 лева.

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.

416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземанията за главница са удовлетворени изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.

По отношение на сторените деловодни разноски и дължимата мораторна лихва, като законна последица, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи mutatis mutandis хипотезата на т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което „Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска 2 издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.

407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл.

417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.“. В случая, съответното приложение е необходимо с оглед обективното законодателно изменение с въвеждането на възражението по чл. 414а ГПК, което обаче не обезсмисля постановките на посоченото тълкувателно решение. Следователно, доколкото е налице искане за издаване на изпълнителен лист, съдът следва да се произнесе по същото.

Последното обаче е неоснователно, доколкото липсва изпълняемо право, тъй като вземанията по заповедта за изпълнение са погасени чрез извършеното плащане от длъжника, за което по делото са ангажирани доказателства.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 71518/05.03.2024 г., подадено от „СНБ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2465/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, издадена за следните вземания: сумата от 125,06 лева - цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 23.10.2019 г. за периода от м.10.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ********************, аб.№ 458016, ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 27,44 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 02.01.2024 г., както сумата от 30,24 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.06.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7,09 лева - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 02.01.2024 г., както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаването на изпълнителен лист от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2465/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4