Определение № 522 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. София, 18.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500378 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с чл.402 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. П. К. срещу определение № 23622/25.11.2025 г. на СГС, ГО, І- 4 състав, постановено по гр.д. № 1719/23 г. Твърди, че определението е неправилно, поради несъобразяване с диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, поради реален риск от прекомерно изпълнение, поради нарушаване на правото на ЕС, като съдът е допуснал и грешка в номера на изп. дело. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което спирането на изпълнението по изп. дело бъде потвърдено до размера на сумите, за които искът по чл.422 ГПК е уважен с влязлото в сила решение № 1153/13.11.24 г. на САС, като в останалата част молбата на „Банка ДСК“ АД бъде оставена без уважение.

С писмения си отговор „Банка ДСКА“ ЕАД оспорва частната жалба.

САС, ТО, 5 състав, след като разгледа частната жалба, при извършената служебна проверка относно допустимостта й, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производство е образувано по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Б. К. иска с правно основание чл.422 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Б.К. дължи на банката конкретизираните в исковата молба суми по договор за кредит от 29.09.2008 г., за което е издадена заповед № 660/30.06.22 г. за изпълнение по чл.417 ГПК.

В хода на делото, по искане на ответника Б.К., СГС, ГО, І- 4 състав, с определение № 7390/15.06.23г., е постановил спиране на незабавното изпълнение, допуснато със заповед № 1

660/22 г., издадена по ч. гр.д. № 1657 на РС- В. Търново, по която е издаден изп. лист и е образувано изп. дело.

Спорът по предявените на основание чл.422 ГПК иска е приключил с влязло в сила решение № 1153/13.11.2024г. на СОС по в.гр. д. № 1631/24 г., с което исковете са частично уважени.

С обжалваното определение, СГС, ГО, І- 4 състав е приел, че приключване на делото, по което е постановено спиране на незабавното изпълнение, с влязло в сила решение, е отпаднало основанието за спиране на незабавното изпълнение, поради което и определението, с което е постановено спирането, следва да бъде отменено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК /на което основание е спряно изпълнението, а не на осн. чл. 420, ал.2, т.2 ГПК/ е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, в случаите на представено от длъжника надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. В хипотезата на чл.420, ал.1 ГПК действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по предявеният на осн. чл.422 ГПК иск. Когато тази функция на допуснато спиране на принудителното изпълнение отпадне, то се отменя. Отпадането й следва обаче да бъде резултат от настъпването на последващи - след постановяването на спирането факти, обуславящи извод, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато или при условията на чл.398, ал.2 от ГПК. В настоящият случай, спорът между страните по предявените на осн. ч(л.422 ГПК иска е приключил с влязло в сила решение№ 1153/13.11.24 г. на САС по в-гр.д. № 1631/24 г., което води до извода, че е налице визираното в чл.402, ал.

2 от ГПК основание за отмяна на вече допуснато спиране- несъществуване на причината, поради която то е допуснато. В разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява и се прилага чл.245, ал.3, изреч. 2 ГПК, по който начин се защитават правата на ответника- длъжник в изп. производство и се избягва реален риск от прекомерно изпълнение.

Както вече бе изложено по –горе, в настоящият случай спирането на изпълнението на осн. чл.420, ал.1 ГПК , поради което и доводите относно твърдяното нарушение на ПЕС поради нарушение на Директива 93/13/ЕИО, са изначално неотносими към спора.

С определение № 7390/15.06.2023 г., СГС, І- 4 състав е спрял незабавното изпълнение по изп. дело № 1719/22 г. на ЧСИ Д. К., което и именно спиране по това изп. дело следва да бъде отменено, както правилно е приел първоинстанционният съд, а не изп. дело № 5783/22 г. на ЧСИ Д.К., данни за спирането на принудителното изпълнение по което изп. дело не са съдържат по настоящото гр. дело.

При съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, САС, ТО, 5 състав,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 23622/25.11.2025 г. на СГС, ГО, І- 4 състав, постановено по гр.д. № 1719/23 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3