Решение № 302 от 18.12.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Шумен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500443 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Г. И. Б., действаща чрез пълномощника – адв. Г. Д. от ШАК срещу решение № 130/07.05.2025 г. по гр.д. № 815/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частите му, с които предявените от нея срещу С. Н. С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД са били отхвърлени/производството по делото било прекратено. След връщане на делото от настоящия състав и последвалото произнасяне на първоинстанционния съд по чл. 250 от ГПК, е постъпила и въззивна жалба рег. № 6574/20.08.2025 г. /датно пощенско клеймо 19.08.2025 г./ от жалбоподателката срещу решение № 230/30.07.2025 г., постановено от НПРС по реда на чл. 250 от ГПК.

Жалбоподателката счита, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и нищожно. Сочат, че изводите на съда по никакъв начин не съответстват на събраните по делото доказателства. В тази насока, неправилно обсъжданото завещание е обявено за нищожно само в една част, тъй като то или е нищожно в цялост или е действително в цялост. Недоумява как след като в хода на воденото наказателно производство било доказано извършването на имотна измама, НПРС не се е съобразил с изводите на прокуратурата. Тъй като мотивите на решаващият орган били вътрешно противоречиви, съдебният акт бил нищожен. Счита за абсурдно как съдът е приел, 1 че завещанието е нищожно, а не отменя съставения констативен акт за собственост, удостоверяващ, че ответникът е собственик на първия недвижим имот. Че изводите на съда са неправилни, сочело обстоятелството, че в хода на нотариалното производство, разпитаните свидетели изложили, че владението на С. С. започнало през 2019 г. решението и в частта по отношение на земеделския имот било неправилно, поради противоречие със съдебната практика.

Моли въззивния съд да постанови решение, по силата на което: да отмени първоинстанционното решение като неправилно и нищожно, като предявените от нея искове бъдат уважени, като й бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – С. Н. С., действащ чрез пълномощника си – адв. Г. Г. от ШАК подава отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Излага подробни съждения. В депозираната писмена защита, същият, съобразявайки представените пред ШОС доказателства за извършени от други наследници откази от наследството на И. Г. Д., намира, че първоинстанционното решение следва да бъде коригирано досежно притежавания от ищцата дял в съсобствеността върху имотите, като се приеме, че тя претендира собственост върху 5/15 идеални части. Освен това, съобразно междувременно приетото ТР № 2 от 06.11.2025 г. по тълк.д. № 2/2024 г. на ОСГК на ВКС, приетото от НПРС относно позоваването на изтекла придобивна давност от страна на наследници на непозовал се наследодател и последващо изгубване на владението, не е актуално. Независимо от това, намира, че крайният извод на съда е правилен, тъй като по делото било установено, че ответникът упражнявал владение върху първия процесен имот в продължение на повече от десет години, поради което го придобил въз основа на изтекла придобивна давност. Ето защо, счита, че правилно депозирания установителен иск бил отхвърлен. Касателно предявения ревандикационен иск по отношение на имота, представляващ земеделска земя, твърди, че по делото не било доказано, че С. владее имота, поради което същият се явява основателен в установителната част за притежаваната от ищцата част от наследството на И.Д., но неоснователен в частта му за предаване на владението върху имота. Претендира направените по делото разноски.

В жалбата си срещу решението, с което постановения съдебен акт бил допълнен, Г. Б. сочи, че и то се явява неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Излага подробни доводи, като счита, че НПРС не се е произнесъл, че документът е неистински. Моли това решение да бъде отменено, като съдът се произнесе за нищожността на цялото завещание.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият не взема становище по тази въззивна жалба.

Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

2

Гр.д. № 815/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Г. И. Б. срещу С. Н. С., с искания: 1. да бъде прогласено за нищожно саморъчното завещание на И. Г. Д., съставено на 22.08.2008 г. в полза на ответника, поради обстоятелството, че то не е написано саморъчно от завещателя, не носи подписа му, не е съставено на посочената дата, имената и ЕГН на завещателя не съвпадат. 2.

В условията на евентуалност, описаното саморъчнто завещание да бъде прогласено за унищожаемо, поради неграмотността и неспособността на завещателя да завещава. 3. Да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на наследяване на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор .... с адрес на имота с. ...., обл. ...., ул. „.....“ № ..., с площ 1289 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с попадащата в имота сграда с идентификатор .... със застроена площ 46 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда еднофамилна, като С. С. бъде осъден да предаде владението върху имота на ищцата. 4. Да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на наследяване на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ...., с. ..., обл. ..., местност „...“, с площ 2200 кв.м, вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория – 8. Твърденията в исковата молба са, че ищцата е законен наследник на И. Г. Д., починал на 05.02.2012 г., б.ж. на с. ...., обл. .....

В наследството му се включвали общо пет недвижими имота, между които и процесните.

През м. февруари 2024 г. Б. била уведомена от ОД на МВР – Шумен, че се водило досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Тогава узнала, че на 17.10.2019 г. пред нотариус рег. №... на НК било представено за обявяване саморъчно завещание на наследодателя й, по силата на което същия оставял цялото си имущество на ответника. В хода на наказателното производство било установено, че това завещание бил неистински документ. Твърди, че Д. бил неграмотен, страдал от умствена изостаналост, не можел да пише и чете, не разбирал свойството и значението на действията си. Той живеел сам в жилището си в с. ....., оставено му по наследство от неговия баща, като го придобил въз основа на изтекла придобивна давност, независимо, че не бил съставен документ за собственост. Ищцата счита, че се касае за имотна измама, като останалите имоти, представляващи земеделски земи, вече били продадени от С. С..

Впоследствие, Г. Б. депозирала допълнителна молба, в която описала, че установила, че на 10.07.2024 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт № ..., том..., дело №...../2024 г. на нотариус рег. № .... на НК, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който било удостоверено правото му на собственост въз основа на давност върху поземлен имот с идентификатор .... На същата дата, С. продал този имот на Й. Г. Й. Поради това, въз основа на нейно искане, с определение, постановено в публично съдебно заседание на 16.01.2025 г., НПРС допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС касателно този имот, като същият се счита предявен като установителен такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и се предявява искане с правно основание чл. 537, ал.

2 от ГПК по отношение на описания нотариален акт.

3

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът С. Н. С., чрез пълномощника си – адвокат, депозирал отговор на исковата молба. Същият оспорил предявените искове. По отношение на първата претенция, заявил, че ищцата притежава наследствена квота, възлизаща на 1/42 идеална част от наследството на И. Д., поради което исканията й за прогласяване на нищожност/унищожаемост на завещанието може да бъде само до размера на наследствената й част. Поради това, отправил искане, производството по първите две претенции, в частта им над 1/42 ид.част да бъдат прекратени поради недопустимост.

Оспорил и останалите искове, като посочил, че не са налице предпоставките за уважаването им. В писмените си бележки, представени по делото, пълномощникът на ответника прави възражение за недопустимост на исковете поради обстоятелството, че в приложеното по делото удостоверение за наследници фигурира като вуйчо на наследодателя лице, посочено като „С...“, за което не са отразени данни за смъртта му. Поради това, съобразно нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, той изключва всички други роднини, поради което ищцата изобщо не е участник в наследяването на Д.. Изтъкнал, че дори да се приеме, че това лице е починало, то Г. Б. притежава само 4/15 идеални части от наследството и може да депозира искове само до размера на това си участие. По отношение на застроения имот, развил съображения, че владението върху този имот било прекъснато непосредствено след смъртта на И. Д. до 2024 г. и поради прекъсване на давността, наследниците на последния не могат да се позоват на изтичането й преди неговата смърт. Касателно втория недвижим имот, заявил, че по делото не било доказано осъществяване от страна на ответника владение, поради което следва да бъде отхвърлен.

С решението си, Районен съд – Нови пазар е приел, че по правилата за наследяване, в частност – приложимата норма на чл. 8, ал. 4 от ЗН, когато наследодателят не е оставил съпруг, низходящ, възходящи от втора и по-горна степен, братя или сестри или техни наследници, по-близкият по степен роднина по съребрена линия и низходящият на поблизък по степен роднина, изключват по-далечния по степен. Обсъждайки доказателствата, счел, че Г. Б. придобила общо 4/15 идеални части от наследството на И. Д., поради което всички нейни претенции били допустими до този размер. Поради това, оставил без разглеждане всички предявени искове, в частта им над 4/15 идеални части и прекратил производството по отношение на останалите 11/15 идеални части. Посочил, че в откритото производство по чл. 193 от ГПК, ответникът не доказал успешно доказване на факта, че завещателят е автор на почерка и подписа в атакуваното саморъчно завещание, поради което приел, че документът е неистински и на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК признал, че документът е неистински. Поради нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗН прогласил /след проведеното производство по чл. 250 от ГПК/ нищожността на завещанието до размер на собствените на ищцата 4/15 идеални части. В мотивите си, независимо, че приел главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр. чл. 42, б.“б“ от ЗН за основателен до цитираното участие на ищцата в наследството, обсъдил наличие на предпоставки за уважаването му, но го оставил без разглеждане и прекратил производството по него.

Касателно предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на застроения недвижим имот, приел, че ищцата не ангажирала 4 убедителни доказателства за доказване на собствеността си. От друга страна, ответникът разполагал с годен титул за собственост, а и от свидетелските показания се установило, че го владее около 9-10 години преди издаването на нотариалния акт. Поради това отхвърлил претенцията, в допустимата й, според НПРС част, като неоснователна. Досежно депозирания ревандикационен иск по отношение на земеделския имот, посочил, че безспорно ищцата се легитимира като собственик на 4/15 идеални части върху същия, а ответникът не оспорвал, че владее имота. Поради това, уважил претенцията до допустимата, според него част, като осъдил С. С. да предаде владението върху 4/15 идеални части от имота на Г. Б..