Решение № 2643 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110132289 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от ... срещу ...., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД за сумата 455.44 лева /с включена сумата от 10.00 лева – ликвидационни разноски/, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „...“, с рег. № .... от настъпило на 24.01.2019г. ПТП – попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното й погасяване. Предявен е и установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 127.03 лева – обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2022г.

В исковата си молба ... твърди, че при ПТП, настъпило на 24.01.2019г. на територията на гр. София – на ул. „Козяк“, с посока от ул. „Елиезер Папо” към ул.

„Хенрик Ибсен”, пред посолството на САЩ бил увреден лек автомобил „...“, с рег. № ...., по отношение на което била сключена имуществена застраховка „Каско”, по силата на която застрахователят-ищец определил и изплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 445.44 лева. Участъкът от пътя, на който съществувала необезопасена дупка, в която попаднал автомобилът бил собственост на ответника, който не изпълнил задължението си да го поддържа в състояние, годно да осигури безопасен пътен трафик. Със заплащане на застрахователното обезщетение, ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който по пътя на регреса следва да му възстанови заплатеното обезщетение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

1

Ответникът, .... в срока на чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на процесното ПТП като същевременно заявява, че представеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно описаните механизъм и щети, доколкото актосъставителят не е възприел непосредствено механизма на процесното ПТП; твърдените увреждания не кореспондират с механизма на процесното ПТП; претендираното обезщетение е силно завишено; водачът не е съобразил скоростта на движение спрямо пътните условия. Оспорено е обстоятелството, че допълнителното покритие гуми е включено в предмета на застрахователния договор. Направено е възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските за производството.

Направено е искане за привличане на ....... като ТЛП на страната на ответника.

По делото е предявен в условията на евентуалност от .... срещу конституирания в настоящото производство като трето лице помагач ....... обратен иск за вреди в размер на същата сума, поради неизпълнение на договорни задължения по поддържане на пътя, поети с договор № .../11.06.2015г.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ....... не излага становище по предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 23997/2022г. по описа на СРС, 34ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същи те са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

410, ал.1 КЗ, вр. чл. 31 ЗП, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца ... е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на процесуално легитимирания ответник – ...., 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за релевантния период и 4/. плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор.

Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на 2 непосредствения извършител.

От представения протокол за ПТП № 1720888 от 24.01.2019г. /л. 6/, се установява, че в срока на действие на процесния застрахователен договор – на посочената дата, в гр. София, при движение на застрахования лек автомобил„...“, с рег.

№ .... по ул. „Козяк” по посока ул. „Х. Ибсен“, настъпва ПТП – лекият автомобил попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и търпи вреди, изразяващи се в увреждане на двете леви гуми. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, приет неоспорен от гледна точка истинност, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и получените от лекия автомобил щети. По отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила и посоченият факт подлежи на доказване в настоящото производство. В тази връзка по делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. Ж. С., чиито показания настоящата инстанция кредитира като обективни и кореспондиращи на наличния по делото доказателствен материал. От показанията се установява, че процесното ПТП е причинено от необезопасена и несигнализирана дупка на пътния участък. Показанията му напълно съответстват на механизма на настъпване на ПТП, посочен в протокола и в исковата молба.

По отношение на ответника е налице качеството лице, носещо отговорност на деликтно основание за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл.8, ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл.31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл.167, ал.1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно найкратък срок.

От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път – на ул. „Козяк” по посока ул. „Х. Ибсен“ в гр. София, към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена неравност, което се установява от събраните в производството писмени доказателства, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – община София за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически състав, придаващ на община София качеството на лице, отговарящо на деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за поддържане на пътната мрежа или с 3 предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице – община София – да сключи договор за поддържането на общинската пътна мрежа.

Произходът на установената неравност на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.

Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на автотехническата експертиза. При движение по процесната улица, застрахованият автомобил е попаднал в неравност, която не е била обозначена, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ, чрез привеждането му в състояние временно негодно за употребата му по предназначение.

Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период и плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, с изготвения по делото доклад /л. 74, стр. 2/, съдът е отделил като безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период. По отношение на възражението на ответника, че допълнителното покритие гуми е включено в предмета на застрахователния договор , следва да се посочи, че същото е неоснователно, доколкото в чл. IX.27.5 от Общите условия /л. 21, стр. 2/ е посочено, че застрахователят не обезщетява вреди, възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция КАТ, какъвто е и настоящият случай.

Видно от представения по делото платежен документ /л. 17/ се установява, че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на собственика на застрахования автомобил.

Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно обема на регресната отговорност на ответника. Във връзка с този елемент от фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните съображения:

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 343, ал. 1 КЗ, като по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на основание чл. 499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за неговото определяне.

От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза /л. 103 и сл./, което съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че описаните в протокола за ПТП повреди на лек автомобил „...“, с рег. № .... са в причинно-следствена връзка с описания в протокола за ПТП механизъм, като пазарната стойност на щетите възлиза на сумата 466.08 лева /с включена сумата от 10.00 лева – ликвидационни разноски/ /л. 106/.