Решение № 69 от 04.11.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Административно наказателно дело 346/2024
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Росица Чакърова
Цитирани разпоредби
- чл. 355, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. С., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20245440200346 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, с ЕИК:***, представлявано от Е. К. У. – *** срещу НП №***/02.07.2024г. издадено от директора на О. С. при Т. - П.., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 5, ал. 6 от КСО и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13) на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Наказателното постановление се обжалва като незаконосъобразно издадено. Излагат се аргументативни съждения, че в качеството си на осигурител, дружеството е подало в законоустановения срок декларация образец 6 по чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване за месец януари 2024г. на дата 25.02.2024г. в 14:27 часа с номер 21000243021916 като се прилага копие на протокол. По някаква причина, не са забелязали, че декларацията е отхвърлена. На по-късен етап – 29.04.2024г., във връзка с искане за издаване на удостоверение за липса на задължения на дружеството, служител на ТД на НАП П. офис С., ги информира, че има неподадена декларация обр.6. На 29.04.2024г. е подадена нова декларация за същия период, за което е генериран протокол с номер 21000243043517 - прилага се копие. Дружеството няма задължения и други провинения, грешката е допусната по невнимание. Поддържа се, че жалбоподателят е подал 1 своевременно и в срок декларация обр.6 за месец януари. По същество се иска отмяна на обжалваното наказателното постановление
№***/02.07.2024г.
В о.с.з. дружеството жалбоподател не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Д., който оспорва жалбата като неоснователна, акцентира върху безспорната доказаност на административното нарушение. Посочва, че при подаване на декларацията в системата автоматично се отчита дали декларацията е успешно приета, като в конкретния случай декларацията е била отхвърлена, за което жалбоподателят е бил уведомен в протокол №21000243021916 от 25.02.2024г., но в законоустановения 7 – дневен срок не е подадена коригираща декларация.
Обосновава доводи за липса на основания за третиране на нарушението по чл.28 ЗАНН и моли за потвърждаване на процесното НП и присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на НАП.
След внимателна съпоставка на доказателствените източници, поотделно и във взаимовръзка и независимо от твърденията на страните, в обсега на своите правомощия съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, макар и по различни от предложените в нея съображения.
С Наказателно постановление № ***/02.07.2024г., издадено от д. на ТД на НАП П., офис С. за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл.5, ал.
6 от КСО, във вр. с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „Т.“ЕООД, представлявано от Е. У., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е подадена в срок до 26.02.2024 г. декларация образец №6 в ТД на НАП-П., офис С. за месец януари 2024 г. Посочено е, че декларацията е подадена на 29.04.2024г. по електронен път с квалифициран електронен подпис и е приета и обработена с вх. № 210022404353131/29.04.2024г. В текста на наказателното постановление е вписано и обстоятелството, че на лицето е изпратена покана с изх. № 598/29.04.2024 г. за явяване в ТД на НАП – П., офис С. за съставяне и получаване на АУАН за подадената след срока декларация, която покана е връчена на дружеството на 29.04.2024г.
АУАН № Р768404 / 17.05.2024 г. бил съставен в присъствието на упълномощеното лице Е. Р. Г. и е редовно предявен и връчен на същото лице.
В тази фактическа ситуация и в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН административнонаказващият орган се е произнесъл с обжалваното Наказателно постановление №***/02.07.2024г.
От приложения по делото протокол изх.№ 21000243021916/25.02.2024г. се 2 установява, че на дата 25.02.2024 г. в 14:27 часа в НАП е получена декларация обр. № 6 за период януари 2024г., като същата е подадена посредством квалифициран електронен подпис и подадената декларация е отхвърлена поради нарушаване на изискването за едновременно подаване на декларация обр.1 и обр. 6.
Отхвърлянето на декларацията не е забелязано от дружеството жалбоподател.
На 29.04.2024г. при възникнала нужда от издаване на удостоверение за липса на задължения за „Т.“ ЕООД се установява, че няма подадена декларация обр.6 за месец януари 2024г.
Видно от приложения по делото екземпляр на декларация обр.6 от дата 29.04.2024г. и Протокол изх. № 210022404353131/29.04.2024г., декларираното задължение за периода е отразено в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, като са заплатени дължимите се осигуровки и начислената лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, в качеството на физическо лице, юридическо лице, неперсонифицирано дружество, както и други организации периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; Не е спорно, че "Т." ЕООД има качеството на осигурител, като е било длъжно да представи посочената информация. Условията и реда за подаване на информацията се определят с НАРЕДБА № Н- 13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредбата/.
На база информацията съдържима се в доказателствените източници, съдът формира убеждението, че в случая определената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението не съответства на неговите фактическите белези, установими от доказателствения материал, които в случая кореспондират на качествено различна правна квалификация. Според изложеното до момента, административнонаказващият орган е субсумирал обективните характеристики на нарушението под разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 КСО вр. с чл. 5, ал.6 от КСО, във вр. с чл.4, ал.3, т.1 , от Наредба №Н-13/2019 г. Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/2019 г.: Декларация образец № 6 се подава в 3 съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1;
От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че „Т.“ ЕООД е изпълнило това свое задължение, като на 25.02.2024 г. (в указания срок до 26.02.2024 г.) е подал декларация обр. 6, която обаче не е била приета. В този случай, приложима е разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/2019 г., която вменява задължение за задълженото лице в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни, да ги изпрати отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. С оглед на това и предвид обстоятелството, че „Т.“ ЕООД е подал в срок изискуемата се декларация обр.
6, осъщественото от него деяние не съставлява административно нарушение по чл.4, ал.3, т.1 , от Наредба №Н- 13/2019 г. /В този см. Решение № 1609/ 19.11.2020 г., град Бургас по к.а.н.д. №1837/2020 г./ В сезиращата въззивна жалба са развити твърдения относно своевременно подаване на декларация обр.6, но поради невнимание от тяхна страна не е забелязано отхвърлянето на декларацията, както и се твърди, че не са уведомени с обратно съобщение за отхвърлянето.
При положение, че в случая АНО е приел за допуснато административно нарушение по чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019 г. – за неподаване на изискуемата се декларация обр.6, и нарушаване на изискването за подаване на декларация обр.6 едновременно с декларация обр.1, съдът приема наличието на допуснато съществено процесуално нарушение – неправилен подбор на правната квалификация на осъщественото деяние, което обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление.
В хода на съдебното следствие се установи еднозначно, че жалбоподателят е предприел активни действия по своевременно изпълнение на задължението си за подаване на декларация обр. 6 и то в установените за това срокове – на 25.02.2024 г., но същата не е била приета от НАП и затова е бил генериран протокол в системата на НАП. Ето защо елементите от фактическата установеност на нарушението не могат разумно да се свържат със състав на нарушение на чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019 г., инкриминиращи не подаване на декларация обр. 6 и не подаването й едновременно с декларация обр.1, а биха обосновали съответно извод, че не е подадена нова декларация, след като е отказано приемането на вече подадената в установените за това срокове.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за 4 приходите.
Следователно, предвид стабилното и неспорно от фактологическо гледище положение, че процесната декларация обр.6 е била подадена, но е отказано нейното приемане и е следвало да се подаде нова, в АУАН и НП неправилно е залегнала формулировката на друга, разграничаваща се от съответстващата на доказателствата, материалноправна рамка на нарушението, с което е опорочено фундаменталното изискване за правилно посочване на нарушените законни разпоредби- чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В АУАН и НП се твърди, че декларация не е подадена в срок, но е видно, че е подадена макар и некоректна на 25.02.2024 г., което е предопределяло фактическата рамка на нарушението да бъде съобразена и прецизирана с оглед действителното и пълно съдържание на доказателствата, включени в административнонаказателната преписка. В наказателното постановление се сочи, че декларацията е подадена на 29.04.2024 г., т.е. 2 месеца след изтичането на крайният срок, в който задълженото лице е следвало да изпълни задължението си по чл.11, ал.3 от Наредба №Н-13 и да подаде коригирана декларация. Но по делото липсват доказателства, от които съдът би могъл да направи извод, че до жалбоподателя е достигнало съобщение, че декларация обр. 6 не е приета, за да се формира несъмнено заключение, че за него е започнал да тече срока по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Представеното автоматично съобщение, не съдържа данни за това кога е получено. Липсва представено по делото генерирано съобщение с линк до жалбоподателя, от което да може да се приеме, че е узнал за отказа да се приеме декларацията, като както на АНО не може да се вмени задължение да следи непрекъснато своите информационни масиви, така не може такова задължение да се вмени в задължение и на гражданско-правните субекти (в такъв смисъл Решение № 1262 от 25.06.2021 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 254/2021 г.).