Решение № 292 от 19.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пазарджик, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220101960 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ от Б. Н. М. против МБАЛ Пазарджик, АД, ЕИК: 130072241 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.06.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2021 г., до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 7 817 лв., след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, представляващи разлика между полагащото се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 04.06.2021г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази суми от 04.06.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение в „МБАЛПазарджик” АД гр. Пазарджик, считано от 02.11.2015 г., като към 04.06.2021г. е заемала длъжността „медицинска сестра”, код по НКПД -Ме 22216001, във Второ вършено отделение на „МБАЛ-Пазарджик” АД.

Излага, че за времето от 19:30 часа на 03.06.2020г. до 07:30 часа на 1

04.06.2020г. изпълнявала задълженията си по трудово правоотношение във Второ вътрешно отделение на „МБАЛ-Пазарджик” АД. След приключване на нощната смяна на 04.06.2021г., докато се прибирала по обичайния си път в дома си в К., в 10:00 часа се подхлъзнала и паднала на улица **** в селото.

Почувствала силна болка в рамото и нямала сили да изправи. Нейна позната, която я видяла, й помогнала и я завела до дома си, за да се съвземе.

В 10:25 часа М. позвънила на свой съсед да дойде с неговия автомобил и да я закара до дома й. Надявала се, че болките в рамото са от натъртване и ще отшумят. Към 12:00 часа обаче болките станали нетърпими и тогава помолила съседа си да я закара до Спешното отделение на МБАЛ — Пазарджик АД.

След извършения преглед там на място в 12:30 часа, се установило счупване в рамото.

Излага, че на 04.06.2021г. в 14:13 часа била приета по спешност в отделение ОТО на МБАЛ — Пазарджик. След рентгенография на раменната става, се установило, че има фрактура на шийката на дясната раменна кост.

Същият ден била оперирана, като й било извършено открито наместване на фрактурата с репозиране и вътрешна фиксация, дислоцирана фрактура на десен хумерус с 2 К-игли. Поставен бил дрен. Направена била имобилизация тип ,Дезо”.

След извършените интервенции М. била в невъзможност да се обслужва сама.

Твърди, че била изписана от отделението ОТО на МБАЛ-Пазарджик на 07.06.2021г. с окончателна диагноза: S 42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито.

По време на престоя в болницата чувствала силна болка, поради което приемала обезболяващи.

Поради претърпяната травма била във временна неработоспособност за периода 04.06.2021г. - 30.11.2021г., установено с издадени болнични листове.

След изписването от болницата изпитвала големи трудности с ежедневното обслужване, снабдяване с храна и нейното приготвяне, което това ставало с помощта на близки и приятели. Не можела да поддържа нормална хигиена, включително и да се изкъпе сама, тъй като имобилизацията на ръката не й позволявала.

2

Продължавала изпитва силни болки, които потискала с аналгин, аулин и други аналгитици. Трудно заспивала и се будила много често нощем от болка при преместване на тялото и ръката. Страданията й били големи. Психически била подтисната.

На 09.07.2021г. били свалени иглите в ОТО при МБАЛ-Пазарджик АД под анестезия, а на 13.07.2021г. ищцата започнала физиотерапия под контрола на физиотерапевт. Физиотерапевтът установил силно ограничени движения в дясната раменна става и дясна лакътна става. Изпитвала болки при движения и слабост на крайника. Продължавала да взема болкоуспокояващи. Отново била подпомагана в ежедневието от близки и познати, тъй като не можела, а и не трябвало да вдига нищо тежко с дясната си ръка. Трудностите в поддържането на хигиената продължавали.

Провела няколко курса на физиотерапия за периода 13.07.2021г. 23.08.2021г., от които състоянието й не се подобрило съществено. И след физиотерапията ищцата все още чувствала болки. Продължавала да взема болкоуспокояващи. Отново била подпомагана в ежедневието от близки и познати, тъй като не можела, а и не трябвало да вдига нищо тежко с дясната си ръка. Трудностите в поддържането на хигиената продължавали. Имала трудности със заспиване. Постепенно започнала да се обслужва. И понастоящем при промяна на времето, както и при натоварване чувствала болки и тръпнене на мястото на счупване.

Излага, че на 01.12.2021г. трудовият й договор с МБАЛ — Пазарджик АД бил прекратен със Заповед № 126 от 30.11.2021г. на основание чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, по изразено писмено заявление с вх. № 12446 от 30.11.2021г. на М. до изпълнителния директор на МБАЛ-Пазарджик.

Поддържа, че претърпяното увреждане на здравето й представлява трудова злополука.

Поддържа, че от работодателя „МБАЛ-Пазарджик” АД била изготвена Декларация за трудова злополука вх. № 5 101-12-27 от 10.06.2021 г., подадена до ТП-НОИ-Пазарджик. От ТП-НОИ - Пазарджик било издадено разпореждане № 38 от 21.06.2021г., с което на основание чл. 60, ал. I КСО, станалата злополука с ищцата на 04.06.2021 г. била приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 2 КСО. Като официален удостоверителен документ разпореждането се ползвало с материалната доказателствена сила за 3 приемането на трудова злополука, както и за осъществени удостоверените в него факти.

Счита, че на налице са предпоставките на чл. 200, ал. 1 КТ и не са налице правоизключващите основания по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от работодателя за настъпила трудова злополука с ищцата при завръщането й по обичайния път от работното място, до мястото, където живее.

Претендира да бъде осъден ответникът да заплати й заплати обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от трудовата злополука, които са довели до временната й неработоспособност за периода от датата на увреждането до 30.10.2021г., в размер на 7 817 лв., представляващо разликата между получаваното обезщетение поради временна нерабоспособност и размерът на брутното трудово възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на увреждането 04.06.2021г., до окончателното плащане, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 12 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МБАЛ-ПАЗАРДЖИК” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са неоснователни и необосновани.

Не оспорва, че към 04.06.2021г. – 01.11.2021г. страните са били в трудово правоотношение и че за времето от 19:30 часа на 03.06.2024г. до 07:30 часа на 04.06.2021г., ищцата е изпълнявала задълженията си по него при ответника.

Поддържа, че изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка е непълна, неточна и невярна и че исковата молба е нередовна, доколкото не се съдържат достатъчно данни за твърдяната трудовата злополука, механизма на извършването на увреждането, респективно мястото, където се е случила злополуката От твърденията в исковата молба не ставало ясно дали ищцата се е подхлъзнала, спънала или е паднала, слизайки от таксито или след това, както и мястото, където твърди, че се е случила злополуката, а данните за тези обстоятелства в представените доказателства били непълни и противоречиви.

Релевира възражение за материална

4 незаконосъобразност на

Разпореждане № 38/21.06.2021г. на ТП – НОИ гр. Пазарджик, с което полученото от ищцата травматично увреждане е признато за трудова злополука и иска съдът да осъществи по отношение на него косвен съдебен контрол, на осн. 17, ал. 2 ГПК,

Поддържа, че разпореждането страда от съществени пороци, не съдържа фактически и правни основания за издаването му, което водело и до липса на форма на индивидуален административен акт. Същото било издадено и при допуснати съществени нарушения на процедурните правила и в противоречие с правото на ЕС.

Намира за неприложима нормата на чл. 55 КСО, съдържаща легална дефиниция за същинската трудова злополука и за приравнената на нея по ал.

2, т. 1 на чл. 55 от КСО, като противоречаща на чл. 1а от Регламент /ЕС/ № 349/2011 на Комисията от 11.04.2011г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1338/2008г. на Европейския парламент и Съвета. В Регламент № 349/2011, чл. 1а, т. 1 се приемало, че настъпилият вредоносен резултат и физически болки и страдания не следва да се характеризират като трудова злополука, ако са настъпили при отиване или при връщане от работното място. Като част от вторичното право на ЕС Регламентът бил задължителен за държавите членки, имал директен ефект и се ползвал с приоритет пред разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат.

Намира размерът на претендираните обезщетения за силно завишен, с оглед претърпените вреди.

Оспорва, че претърпяното от ищцата увреждане е с трудов характер.

Оспорва, че основното място на живеене на М. е на посочения в исковата молба адрес, К., където се твърдяло, че е настъпило увреждането.

Оспорва, че ищцата на 04.06.2024г. се е подхлъзнала и паднала на улицата в К., както и че е лежала продължителен период от време на улицата.

Оспорва, че при настъпване на травматичното увреждане на 04.06.2021г. ищцата се е прибирала по обичайния си път за вкъщи до село К.. Понеже от напускането на работното й място, до прибирането й в дома й изминал дълъг период от време, прибирането й не е било в рамките на минималното необходимото време за това, за да се приеме, това да е част от трудовия процес и е осигурен социален риск, поради което счита, че увреждането не било с 5 трудов характер.

Поддържа, че ищцата се е отклонила от обичайния си маршрут, за да пазарува, поради което за падането и счупването на рамото работодателят „МБАЛ- Пазарджик“ АД не следвало да носи отговорност.

Евентуално, прави възражение за съпричиняване, поради допусната от М. груба небрежност. До трудовата злополука се стигнало поради проявена от нея липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност. Същата допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се е отклонила от обичайния си маршрут, пазарувала е, натоварила се е с торби/чанти и багаж от магазина, не е била облечена с подходящо облекло/обувки при дъждовно време с мокра настилка, движила се е по уличното платно, а не по тротоарите.

Излага, че макар отговорността на „МБАЛ – Пазарджик“ АД да е безвиновна, доколкото злополуката е станала извън сградата на ответника, в която ищцата обичайно осъществява трудова дейност и без намесата и участието на служители от ответното дружество, работодателят не би могъл да ограничи или предотврати вредите от настъпилата злополука или да повлияе по какъвто и да е друг начин на хода на събитията.

Поддържа, че „падането“, „подхлъзването“/спъването и т. н. се е случило в следствие на лошото състояние на елементите от техническата инфраструктура (общинска пътна мрежа) в К., а именно липса на асфалт на улицата и на тротоарите, изронен асфалт и незапълнени дупки по асфалта, в следствие на проявено бездействие от страна на Община Септември, която в качеството си на собственик на общинските пътища, е следвало да положи грижата на добрия стопанин, в това число да поддържа общинските пътища в добро състояние и да осигури безопасността на гражданите, които ги ползват.

Оспорва твърденията в исковата молба, касателно преживените силни болки и страдания както по време на злополуката, така и непосредствено след нея и по време на възстановителния период.