Решение № 228 от 08.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. С., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. П.а като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200269 по описа за 2024 година Производството е по повод жалба на П. В. П. против наказателно постановление №1670003005/23.11.2022г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи е наложено на основание чл.81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи наказание „Глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован не изпраща свой представител. Изразява становище по жалбата като моли наказателното постановление да се потвърди като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.11.2022г. около 13,10 часа в гр. С., в административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., жалбоподателят П. В. П. посетил гише №6, където уведомил служителката, св. С. Р., че е изгубил 1 свидетелството си за управление на моторно превозно средство.

Полицейският инспектор, св. Д. С. му представил екземпляр на декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която жалбоподателят посочил, че е изгубил на 30.10.2022г. СУМПС в гр. С. на автогарата и декларирал, че същото не е отнето за нарушение в страната или чужбина.

Свидетелят Д. С. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД. За това нарушение на 08.11.2022г. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а свидетелката С. Р. се подписала при съставянето и връчването на акта. Актът бил подписан на 08.11.2022г. от жалбоподателя като той не вписал възражения в него.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД му наложил наказание „Глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д. С., С. Р. и И.

К.а изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят П. П. е изгубил притежавания от него личен документ свидетелството си за управление на моторно превозно средство и поради това на 08.11.2022г. той е посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. и е уведомил служителите.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи са длъжни да ги пазят от повреждане, 2 унищожаване или загубване. А съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

В настоящия случай няма спор, че към 08.11.2022г., когато е посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., жалбоподателят не е знаел къде се намира горепосоченият документ и при декларирането му като изгубен той е мислел, че действително го е изгубил на 30.10.2022г. на автогарата в гр. С.. В същото време от разпита на св. И. К.а се установява, че жалбоподателят е намерил свидетелството си за управление на моторно превозно средство, което се е оказало, че не е било изгубено в гр. С., а е било забравено в Република Кипър, където той живеел и работел. От разпита на тази свидетелка се установява още, че веднага след като получил изпратеното му от майка му от Република Кипър свидетелство за управление на МПС жалбоподателят е посетил отново сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРС., за да предостави тази информация и да оттегли попълненото от него преди това заявление и декларация за изгубения документ. След като бил уверен от служителите, че молбата му за изгубения документ е отхвърлена, той продължил да използва посоченото свидетелство за управление на МПС. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на актосъставителя Д. С., който в разпита си потвърждава, че е разбрал впоследствие, че жалбоподателят е намерил свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Действително от разпита на този свидетел се установява, че жалбоподателят не е изпълнил процедурата собственоръчно да попълни заявление за възстановяване на статута на това свидетелство за управление на МПС, но от обстоятелството че същият лично е посетил отново същото гише в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. е показал на служителката документа си, бил е уверен, че това е достатъчно и до настоящия момент използва същото свидетелство за управление на МПС се установява че П. П. е имал желанието да спази закона и да изпълни задълженията си по него.

От всичко гореизложено съдът намира, че жалбоподателят добросъвестно е действал за да изпълни задълженията си по Закона за българските лични документи като своевременно е уведомил органите на реда, както когато е мислел, че е изгубен личния му документ, така и при 3 установяването му, че всъщност не е изгубен. Същевременно от извършеното нарушение не са настъпили допълнителни неблагоприятни последици.

Съдът счита, че в конкретния случай са налице всички обстоятелства, за да се приеме, че се касае за маловажен случай. Освен това следва да бъде отчетен факта, че по делото няма данни жалбоподателят да е извършвал и други административни нарушения, поради което съдът следва да приеме, че това е първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза като се приеме, че се касае за проява с по- ниска степен на обществена опасност.

Поради това, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН като се отмени наказателното постановление, а нарушителят да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, въз основа на представения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършеното заплащане в брой. Ето защо ОД на МВР-С. следва да се осъди да заплати на П. В. П. сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №1670003005/23.11.2022г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на П. В. П. с ЕГН ********** на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за нарушение на чл.7, ал.1 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П. В. П. с ЕГН ********** на основание чл.63, 4 ал.2, т.2 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на П. В. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5