Решение № 132 от 30.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600392 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. К.Е. – защитник на подсъдимия Н.И.П.. срещу присъда № 260049 от 20.05.2021 г. по НОХД № 247/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подсъдимият Н.И.П.. е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1, предл. 2 от НК и по чл. 257, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 256 НК, за което са му били наложени наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК респективно от по една година лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Н.И.П.. е било наложено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските по делото.

1

В подадената жалба се атакува присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните доказателства.

При условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения или делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстнационния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция се претендира въззивният съд да приложи института на давността чрез прекратяване на наказателното производство по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че е изтекла давността за наказателното преследване. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата на първия съд и да прекрати наказателното производство по делото поради изтичането на абсолютната погасителна давност.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд адв. Е. и неговият подзащитен се позовават на изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, като намират, че производството по делото следва да се прекрати.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума моли съда да се прекрати делото, поради изтичане на давност.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първият съд е приел за установени следните факти по делото.

Към инкриминирания момент подсъдимият Н.И.П.. управлявал и представлявал търговско дружество „Н.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в. П. Дружеството било регистрирано с решение № */05.10.2001 г. на Окръжен съд гр. Пловдив по фирмено дело № */2001 г. Предметът му на дейност бил извършването на строително-монтажни услуги. Търговецът бил регистриран по реда на ДПК в ТДД П. с ЕИК по БУЛСТАТ *** и служебен 2 номер от регистри на НАП *** от 12.10.2001 г. Считано от 13.08.2002 г. дружеството било регистрирано и по Закона за ДДС с изх. № 11171/13.08.2002 г. по реда на чл. 108 от ЗДДС /отм./ по подадено заявление № 334/06.08.2002 г. за достигнат оборот от 77 686 лева.

Като регистриран по ЗДДС субект за търговското дружество „Н.“ ЕООД съществувало задължение съобразно чл.100 ал.1, 2 и 3 от ЗДДС /отм./ и чл.89 ал.1 от ППЗДДС /отм./ да декларира за всеки данъчен период необходимата информация свързана с дейността, която е основание за възникване на права и задължения, като справката-декларация се съставяла по образец и следвало да се подава за всеки данъчен период, който бил едномесечен и съвпадал с календарния месец, в съответната Т.д. на НАП до 14-то число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Справката-декларация по ЗДДС се съставяла въз основа на съответните отчетни регистри - дневника за покупките и дневника за продажбите, които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети.

Представлявайки изкуствен субект на правото тези си нормативно уредени ангажименти, юридическото лице следвало да осъществява чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.

Към 2006 г. „Н.“ ЕООД счетоводно било обслужвано от С.Д.С.. Тя обработвала документите за търговските операции на дружеството и ги осчетоводявала.

Изготвяла и справки-декларации по

ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като в тях отразявала сведенията произтичащи от съдържанието на фактурите, които й били предоставени от управителя и представляващия дружеството - подс. П.. За целта след осъществяване на сделките, фактурите и други счетоводни документи се предавали от подс. П. на С., като на база на съдържащата се в тях информация счетоводителката съобщавала на обвиняемия какъв е следващият от тях данъчен резултат. След съответното оформяне на справките-декларации и дневниците за покупки и продажби за съответния период С. чисто технически ги подавала по електронен път, със свой електронен подпис, за което имала издадени нарочни пълномощни. Самата тя по друг начин не била обвързана с посочения търговски субект и не била запозната с търговската дейност, както и дали осчетоводяваните от нея първични счетоводни документи отразявали реални стопански операции.

3

През месец юли 2006 г. подс. Н.П. решил да осуети и избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за управляваното и представлявано от него дружество - „Н.“ ЕООД за данъчния период 01.07-31.07.2006 г. За същия управляваното от него дружество извършило доставки по 4 фактури с обща стойност на данъчната основа на облагаемите доставки, без износа - 214 185,02 лева и ДДС в общ размер на 42 837 лева. Сделките били описани по съответните параметри в дневника продажби за периода - месец юли 2006 г. За да намали данъчния си резултат за същия период подс. П. решил да ползва неистински документи удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които дружеството му „Н.“ ЕООД било получател на стоки и услуги. Ролята им била чрез имитирането на облагаеми доставки, като реализирани от друг данъчно задължен по ЗДДС търговец, да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл. 63 от закона - ЗДДС /отм./, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. Глобалната последица от замислената операция била по този начин да се преобразува финансовият резултат на дружеството за данъчния период, като за сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит, да се намали размерът на данъка върху добавената стойност, който следвало да се декларира и внесе за периода.

В изпълнение на намисленото подс. П. се снабдил по неустановен по делото начин с 5 фактури със следните номера: 3000000116/14.07.2006 г., 3000000133/17.07.2006 г, 300000149/18.07.2006 г., 3000000178/19.07.2006 г., 3000000189/20.07.2006 г., издадени от името на "Н. ЕООД - Л. като доставчик на описаните в тях стоки. „Н."ЕООД имало типичния профил на фирма- фантом. Съществувало формално без да разполага с материален, технически и човешки ресурс за осъществяване на стопанска дейност.

Съществуването му било оправдано от целта на верига от дружества посредством които да се генерира данъчен кредит по фиктивни сделки с цел приспадането му и укриване на дължими данъци. Управител на дружествотофантом бил Й.Д. - безработен, с ниско ниво на образование и нисък социален статус. През 2004 г. Д. приел предложение на непознат да му бъде регистрирана фирма срещу ежемесечно заплащане на „ някой лев“.След като Д. бил регистриран като управител и представител на "Н. ЕООД не се бил занимавал с дейността на търговеца, не бил подписвал документи, не бил 4 сключвал сделки и издавал фактури, вкл. и на „Н.“ ЕООД. Не бил чувал за това дружество, нито познавал неговия управител - подс. П.. Братът на свид.

Й.Д. - В. Д. бил генерален пълномощник на дружеството - "Н. ЕООД, според представено по делото пълномощно от 17.05.2006 г., но също както и брат си, не знаел нищо за дружествените дела и не бил подписвал каквито и да било документи във връзка с „дейността“ на дружеството.

Петте фактури имали за предмет доставка на бетонна стомана, както следва: фактура № 3000000116/14.07.2006 г. за 36,500 т. стомана на стойност 35 770 лева и ДДС 7 154 лева на обща стойност 42 924 лева фактура № 3000000133/17.07.2006 г. за 23,500 т. стомана на стойност 22 981 лева и ДДС 4 596,20 лева на обща стойност 27 577,20 лева фактура № 3000000149/18.07.2006 г. за 23, 450 т. стомана на стойност 19 649,00 лева и ДДС 3 929,80 лева на обща стойност 23 578,80 лева фактура № 3000000178/19.07.2006 г. за 34,200 т. стомана на стойност 33 516 лева и ДДС 6 703,20 лева на обща стойност 40 219,20 лева фактура № 3000000189/20.07.2006 г. за 20,300 т. стомана на стойност 19 894,00 лева и ДДС 3 978,80 лева на обща стойност 23 872,80 лева Общият размер на начисления по горецитираните 5 броя фактури ДДС възлиза на 26 362 лева.

Във всички горецитирани фактури било отразено, че са съставени от Н.ЕООД чрез управителя Й.Д.. За получател бил положен подпис от подс.

Н.П..

Отразените чрез фактурите сделки били симулативни, като отразените в тях доставки не били осъществени. Подсъдимият знаел, че се касае за фиктивна търговска дейност, защото не били осъществени посочените погоре във фактурите доставки. Въпреки това същият представил фактурите № 3000000116/14.07.2006г.,№3000000133/17.07.2006г.,

№3000000149/18.07.2006г.,№3000000178/19.07.2006 г.,

№3000000189/20.07.2006 г., издадени от Н.ЕООД - Л. на счетоводителя С. за тяхното включване в счетоводството. Предвид установения механизъм на работа С. не знаела характера на търговските отношения на процесната фирма с Н.ЕООД гр. Л. и обстоятелството, че фактурите са с невярно съдържание, защото описват несъществуващи стопански операции. За това ги отразила в 5 дневника покупки /т. 4, л. 143-145/ на Н.“ ЕООД за месец юли 2006 г. По този начин подс. П. използвал като инструмент С., която не съзнавала ролята на представените й първични счетоводни документи, като описващи несъществуващи стопански операции при воденето на счетоводството за времето от 01.07.2006 г. до 31.07.2006 г. Гореописаното определило и дневника за покупките като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност, т. е. при липса на истинска доставка на стока съгласно чл. 6 от ЗДДС /отм./, а водената счетоводна отчетност, като такава с невярно съдържание.

Подсъдимият Н.П. посредством С. С., която не съзнавала неверните обстоятелства отразени във фактурите, описани по-горе и съвсем добросъвестно ги отразила в отчетните регистри и в дневника покупки, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в особено големи размери - 26 362 лева, водил счетоводна отчетност с невярно съдържание отчетен регистър - дневник за покупките съгласно чл. 104 от ЗДДС /отм./ и чл. 91, чл. 92, чл. 94 и чл. 96 ал. 1 от ППЗДЦС /отм./, като в отчетния регистър за покупките за данъчен периода 01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. подаден заедно със справка-декларацията по ЗДДС № 16000840325/08.08.2006 г. на 08.08.2006 г. пред ТДД на НАП гр. П., е отразил счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури с №3000000116/14.07.2006г.,№3000000133/17.07.2006г.,

№3000000149/18.07.2006г,

№3000000178/19.07.2006 г.,

№3000000189/20.07.2006г., издадени от Н.ЕООД гр. Л. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на, както следва: по данъчна фактура 3000000116/14.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 154,00 лева, по данъчна фактура № 3000000133/17.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 596,20 лева, по данъчна фактура № 3000000149/18.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 929,80 лева, по данъчна фактура № 3000000178/19.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 703,20 лева, по данъчна фактура № 3000000189/20.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 978,80 лева, всички издадени от Н.ЕООД гр. Л., без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ 6