Решение № 2006 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2006 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100502258 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе в предвид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 39631 от 03.09.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, ул.„Бизнес парк София“, № 01 сграда 15, вх. А, ет. 4 срещу разпореждане от 20.08.2025г. по изпълнително дело № 20259210400882 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено поради прекомерност претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар в размер на 360лв. за образуване на изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Единствените предприети действия от процесуалния представител на взискателя се свеждали до молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа за изпълнение и други действия не били извършвани, поради което не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в заявения от взискателя размер от 360 лв. Позовава се на съдебна практика, според която в такива случаи се присъжда възнаграждение в посочения в чл.10, т.1 от Наредбата за разноски за образуване на изпълнително производство размер, а именно 200лв. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и са коригиране на размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят П.Е.К., чрез адв. Г.В., депозира възражение срещу жалбата. Посочва, че адвокатското възнаграждение е уговорено съобразно цялостно представителство по делото съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 НВАР – за образуване на изпълнителното дело и за извършване на действия по процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното производство. С оглед на което определя справедлив размер за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото по издадения изпълнителен лист в размер на 400лв., а към 1 тази сума да се начисли и ДДС, т.е.480лв. Ето защо, претендираната сума от 360лв., която е под определения за справедлив от процесуалния представител размер, не се явява прекомерна, съобразена е с пазарните условия и сложността на изпълнителното дело.

В мотивите на ЧСИ С.П. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се сочи, че жалбата е неоснователна и излага съображенията си в тази посока.

Представено е заверено копие на изпълнително дело № 20259210400882 по описа на ЧСИ С.П. , рег. № 921, район на действие СГС.

Софийският градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че е образувано на 17.07.2025г. по молба на П.Е.К., чрез пълномощника си адв. Г.В., за събиране на сумата от 530лв., за която сума е издаден изпълнителен лист №16570/09.07.2025г. по гр.д. № 45142/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 176 състав.

С молбата взискателят е заявил искане до ЧСИ да покани длъжника да изпълни задължението и при неизпълнение - да наложи запор на банковите сметки на длъжника във всички търговски банки на територията на страната. Направено е и възлагане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представено пълномощно от 15.07.2025г., с което взискателят е упълномощил адв. Г.В. да образува и води изпълнителното дело по издадения изпълнителен лист. Представен е и договор за правна защита и съдействие от същата дата, подписан между взискателя и пълномощника, с който е договорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело от 360лв., като изрично е отразено, че сумата е заплатена в брой, за което е представена и разписка.

На 25.07.2025г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която са описани всички приети суми за събиране - тези по изпълнителен лист, такси към ЧСИ и приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, общо всички суми в размер на 1 055,80 лв.

Непосредствено след това, и в срока за доброволно изпълнение, по делото е постъпила молба с вх. № 32362/30.07.2025г. от длъжника (л. 10 от изп. дело), с която съдебният изпълнител е уведомен, че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени, за което е представено и доказателство (вносна бележка от 29.07.2025 г.).

По изпълнителното дело е депозирано възражение относно размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като е поискано намаляването му, както и намаляване на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (л. 12 от изп. дело). Изложени са съображения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а оттук и за коригиране на размера на пропорционалната такса.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в 2 изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т.1, т.2 и т.3, каквито не са налице в процесния случай.

Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат Г.В. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, от което следва, че са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателя се свежда до образуване на изпълнителното дело, като още с молбата за образуване е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит на молбата за образуване.

Направено е и овластяване по чл. 18 ЗЧСИ. Други действия във връзка с изпълнението не са сторени.

Съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценка за това се извършва с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид и извършените процесуални действия.

Установява се, че в срока за доброволно изпълнение, по делото е постъпила молба с вх. № 32362/30.07.2025г. от длъжника (л. 10 от изп. дело), с която съдебният изпълнител е уведомен, че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени, за което е представено и доказателство (вносна бележка от 29.07.2025 г.), т.е. налице е погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение.

С оглед изложеното, съдът счита, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело като приема за ориентир чл.10, т.1 от незадължителната Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, т.е. за още 200 лв. Съдът намира, че дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 240 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалено.

По таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 530 лв., а при този размер на дълга пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 53 лв. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл. 83 ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. С прибавяне на ДДС към таксата по т. 26, същата възлиза на 63,60 лв. Определеният от съдебния изпълнител размер на таксата от 106,80 лв. е завишен с 43,20 лв., поради което подлежи на намаляване с тази сума.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното разпореждане за разноските на съдебния изпълнител следва да се отмени и да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до 122,70 евро с ДДС /240 лв. с ДДС/, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ да се определи на 32,52евро /63,60 лв./.

Мотивиран от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 39631 от 03.09.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375 срещу разпореждане от 20.08.2025 г. по изпълнително дело № 20259210400882 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено поради прекомерност претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв. на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя по изпълнително дело № 20259210400882 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 360 лв. на 122,70 евро с ДДС /240 лв. с ДДС/, както и съответно определената за плащане такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 54,61евро /106,80 лв./ с ДДС на 32,52 евро /63,60 лв. с ДДС/.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4