Решение № 8657 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8657 гр. С., 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20231110164452 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК ***********, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответниците /фирма/, ЕИК *********** - взискател по изпълнително дело № 20147810400904, и /фирма/, ЕИК ************ - длъжник по посоченото изпълнително дело, не са собственици на сграда с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1840/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: /адрес/ (бул. “********”) - след ул.

************, със застроена площ от 135 кв.м., състояща се от търговска зала, склад и сервизно помещение, заедно с мястото, в което е построена сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния план на гр. С., местност ***********.

Ищецът /фирма/ твърди в исковата молба, че на 21.06.2023 г. в складова база **********, находяща се в гр. С., бул. “********” ****, се явили група лица, сред които и Р. А. - помощник на ЧСИ Г.Д., като последният заявил пред служител на ищцовото дружество, че предстои да бъде извършен въвод във владение в склад на ищеца, който е бил продаден от ЧСИ. Ищецът по-късно бил уведомен от ЧСИ, че въводът ще бъде извършен на сграда с идентификатор *********** по КККР, заедно с мястото, в което е построена сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161. Ищецът 1 установил, че с Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в том 33, акт № 26 от 21.03.2015 г., ЧСИ Г.Д. е възложил процесния имот, за който е била вписана ипотека, на /фирма/ - взискател по изпълнително дело № 20147810400904, с длъжник /фирма/. Ищецът оспорва публичната продан, извършена от ЧСИ Г.Д. на 24.10.2014 г.

Навежда твърдения, че продаденият недвижим имот не съществува реално, а дори и да съществува, то същият не принадлежи на длъжника /фирма/, като поддържа, че негов собственик е ищцовото дружество, тъй като представлява част от поземлен имот с идентификатор ***********. Твърди, че сградата, продадена от ЧСИ, вероятно е част от сграда с идентификатор ***********.6, в която посочва, че няма такова обособено помещение, няма други сервизни помещения и няма други граници, освен тези на цялата сграда, а още по-малко такива, които да отговарят на описанието, дадено в постановлението за възлагане.

Поддържа, че посочените поземлен имот и сграда са придобити от ищцовото дружество на 26.06.2003 г. чрез апортна вноска, извършена от /фирма/, след което собствеността не е прехвърляна на трети лица, като ищецът ги владее и ползва несмущавано и до днес. При изложените съображения счита, че изпълнението е насочено върху имот, който не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело. При евентуалност, ако длъжникът е представител титул за собственост по изпълнителното дело, ищецът твърди да е придобил собствеността върху процесния имот по давност, като посочва, че давностният срок е изтекъл преди извършване на публичната продан.

Ищецът твърди, че недвижим имот с пл. № 166, в който се намира процесният недвижим имот, е нанесен в кадастъра като поземлен имот с идентификатор **********, при посочени собственици – /фирма/ и /фирма/, при липса на данни за носителите на други вещни права.

Посочва, че за установяване на идентичността на имотите е издадено съответното удостоверение, от което се установява, че имот № 2757.166 в документи по скица на ПИ, издадена от СГКК – С., е идентичен с част от имот № 000152 по картата на възстановена собствена собственост на землището на с. В., ЕКАТТЕ *******, община “В.”. Твърди, че впоследствие Поземлен имот с идентификатор ********** е разделен на три имота с идентификатори *****************, **************** и ***********, като посочва, че в скиците на поземлените имоти като собственик фигурира единствено ищцовото дружество. Не на последно място, посочва, че складовете са едноплощови /без вътрешни преградни стени/, като в тази връзка поддържа, че процесният склад, който ЧСИ твърди да е продал, никога не е съществувал и към момента не съществува като самостоятелен обект. Според ищеца процесният склад представлява част от сграда с идентификатор ***********.6, в която посочва, че няма такова обособено помещение, няма други сервизни помещения и няма други граници, освен тези на цялата сграда, 2 а още по-малко такива, които да отговарят на описанието, дадено в постановлението за възлагане. Счита, че публичната продан е нищожна само на посоченото основание /липса на предмет/. Твърди, че дори складът да съществуваше като самостоятелен обект на правото на собственост и длъжникът по изпълнителното дело да разполагаше с документ за собственост, а ищецът – не, то имотът е придобит от ищцовото дружество с непрекъснато и несмущавано владение, продължило повече от 10 години.

Моли съда да признае за установено, че процесната сграда с идентификатор *********** по КККР не е била собственост на длъжника по изпълнително дело № 20147810400904 /фирма/, съответно не е станала собственост на взискателя по изпълнителното дело /фирма/. При евентуалност, ако длъжникът е представил титул за собственост по изпълнителното дело, ищецът твърди да е придобил собствеността върху процесния имот по давност чрез непрекъснато и несмущавано владение, продължило повече от 10 години, като посочва, че давностният срок е изтекъл преди извършване на публичната продан. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника /фирма/. Счита предявения иск за недопустим по подробно изложени в отговора съображения - недопустимо оспорване на извършената публична продан, приключило принудително изпълнение върху спорния актив, липса на активна легитимация за предявяване на иска. Оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа, че длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на процесния имот, като посочва, че го е придобил на 11.11.2003 г. по силата на нотариален акт за собственост № 133, том II, рег. № 7366, нот. дело № 314/2003 г. на нотариус В. Г., вписана в НК под № 340, вписан в Служба по вписванията на 11.11.2003 г. Поддържа, че за съставяне на нотариалния акт пред нотариуса са били представени надлежно документите, удостоверяващи правото на собственост на дружеството.Твърди, че нотариалният акт от 11.11.2003 г. е вписан по-рано от акта, с който ищецът се легитимира като собственик - 18.11.2003 г. Твърди, че от документа за собственост на ищцовото дружество не става ясно да е придобило собствеността именно върху процесния имот, като твърди, че предмет на акта е складова база **********, представляваща поземлен имот, ведно с 20 бр. сгради върху него.

Твърди, че към момента върху поземления имот, придобит от ищеца, впоследствие разделен на повече от един имот, са построени повече от 20 склада.

Поддържа, че /фирма/ - длъжник по изпълнителното дело е придобило собствеността върху процесния имот - сграда, ведно с прилежащия й поземлен имот, като е било собственик до 2015 г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане на имота на /фирма/. В случай, че съдът приеме, че е налице конкуренция на права съгласно нотариалните актове на ищцовото дружество и на /фирма/, твърди изтекла в полза на второто дружество 3 придобивна давност - от 11.11.2003 г. до 31.01.2015 г.

Посочва, че върху процесния имот е била учредена договорна ипотека в полза на /фирма/, като впоследствие на 15.08.2014 г. върху имота е наложена възбрана, след което е придобит от банката на публична продан. Счита, че ищецът не доказва да е придобил процесния имот чрез давностно владение от 2003 г., като посочва, че преди извършване на публичната продан собственик е било /фирма/.

Посочва, че върху процесния имот е била учредена договорна ипотека в полза на /фирма/, като впоследствие на 15.08.2014 г. върху имота е наложена възбрана, след което е придобит от банката на публична продан. Счита, че ищецът не доказва да е придобил процесния имот чрез давностно владение от 2003 г., като посочва, че преди извършване на публичната продан собственик е било /фирма/.

Твърди, че публичната продан се е състояла от24.10.2014 г. до 24.11.2014 г., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 31.01.2015 г., а на 11.02.2015 г. е издаден документ за продажба на недвижимия имот по реда на чл. 83, ал. 1 ППЗДДС. Твърди, че след придобиване на имота е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като от тогава до сега са заплащани надлежно и без прекъсване дължимите данъци и такси. Навежда твърдения, че от влизане в сила на постановлението за възлагане упражнява собственическите си права върху имота и манифестира владението си върху него /период подълъг от пет години/. Релевира възражение във връзка с позоваването от страна на ищеца на придобивна давност. Посочва, че дори ищецът да твърди, че владее имота от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, то не е изтекъл срок от 10 години, за да придобие собствеността.

Счита за недоказано твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот.

Признава, че процесният имот представлява част от големия парцел, собственост на ищеца, но твърди, че е самостоятелен имот с индивидуален идентификатор и с отделна собственост - неговата. Счита претенцията за неоснователна, а твърденията - за недоказани. Моли съда да остави исковата молба без разглеждане като недопустима и да прекрати производството. В случай, че счете същата за допустима, моли да постанови решение, с което да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът /фирма/ не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация 4 по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По предявения иск в тежест на ответниците е да установят, че ответникът /фирма/ е бил, съответно, че ответникът /фирма/ е собственик на спорния недвижим имот - сграда с идентификатор *********** по КККР, одобрени със Заповед РД- 1840/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес: /адрес/ (бул. “********”) - след ул. ************, със ЗП 135 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и сервизно помещение, заедно с мястото, в което е построена сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния план на гр. С., местност ***********, на заявеното основание /правопораждащ правото на собственост върху процесния имот фактически състав/.

В тежест на ответника /фирма/ е да докаже своите възражения и фактите, на които основава изгодни за себе си последици, включително да докаже предпоставките за придобиване на собствеността върху имота по давност през конкретния период от време (респективно да установи и правата на праводателя си), а именно: упражняване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, както и явно, спокойно и непрекъснато владение на имота за период от поне десет години, считано от началната дата на установяване на владението.

По допустимостта на иска:

Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва или смущава от ответника с фактически или правни действия; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.