Решение № 48 от 30.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. м., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – м., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102978 по описа за 2025 година

Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Предявен е от П. Н. П., ЕГН ********** от гр.м. срещу ,,******** със седалище и адрес на управление ****** , установителен иск, за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не му дължи поради погасяване по давност на сумата от 1772,74 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 35,45 лв.заплатена държавна такса по Изпълнителен лист № *** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС-м.. Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Сумите се превалутират от съда в евровата им равностойност съгласно чл. 12 от ЗВЕРБ.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска в цялост, като неоснователен и недоказан, за което излага пространни съображения. Прави и възражение за местна неподсъдност на делото на РСм., което съдът намира за неоснователно, тъй като искът е предявен в качеството на потребител на ищеца по задължения по Договор за кредит.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът 1 го намира за основателен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

От приетите по делото доказателства, безспорно се установява следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК , длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението.

На 24.02.2016 г. година по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд м., след като е констатирано, че Заповед за изпълнение от 08.09.2015 г. и Заповед за изпълнение от 15.12.2015 г. подлежат на изпълнение е издаден изпълнителен лист № 334, с който П. Н. П. е осъден да заплати на кредитора "***,( сега след преобразуване ,,***)ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, представлявано от управителя Райна И. Митова - Тодорова сумата 1772,74 лева главница, ведно със законната лихва считано от 07.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 35, 45 лева заплатена държавна такса.

Въз основа на изпълнителният лист е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ М. И., рег. №*** на КЧСИ.

По изпълнителното дело №*** г. последното изпълнително действие е молба вх. № 05023 от 02.04.2018 година за извършване на справка за банкови сметки на длъжника (стр. 43 от изпълнителното дело)

С постановление от 12.11.2021 година изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за това, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е предприето на 02.04.2018 година и взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността е извършено на 02.04.2018 година по изп.д. № 384/2016 г. по описа на ЧСИ М. И., рег. № *** и тъй като след тази дата в период повече от две години не са поискани, нито са предприети по възлагане на взискателя валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока на погасителната давност, то по отношение на ищецадлъжник изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо, че перемпцията не е констатирана от ЧСИ М. И..

В доктрината и съдебната практика се приема, вкл. и преди Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради така нар."перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Приема се, че актът на съдебния изпълнител има само констативно, но не и конститутивно действие. Според ОСГТК на ВКС 2 без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови ат за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В настоящият случай, прекратяването на изп. дело № *** година е прекратено, тъй като последното изпълнително действие е на 02.04.2018 година и ищецът в продължение на две години не е поискал извършване на изпълнителни действия

След прекратяване на изпълнителното производството по изп. дело №384/2016 г. спрямо длъжника П. Н. от 02.04.2018 г. е започнала да тече нова погасителна петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД за вземането за главница и разноски г., както и нова тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б."в" от ЗЗД на вземанията за лихви /редовна и санкционираща/.

Предвид чл. 3 т. 1 и т. 2 от ЗМДВИП/ Закон за мерките И действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. и пар.13 ПЗР ЗИД Закона за здравето според които чл. 3 за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: т.

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението /делото не е от нито една категорията по раздел І-ІІІ от Приложението/;т. 2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти; §13 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) §13. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"/ или за периода от 13март 2020 г. до 21.05.2020 г.(2 месеца и 8дни), поради което срокът на петгодишната погасителна давност както и срока за перемиране на изпълнителното дело е спрял да тече за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., или погасителната давност окончателно е настъпила на 10.06.2023 г.

На 06.03.2025 година от *** подава молба до ЧСИ М. И. за образуване на ново изпълнително дело срещу П. Н. П. въз основа на изпълнителен лист № *** г. издаден по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд м.. Образувано е изпълнително дело № 2025***0400*** по описа на ЧСИ М. И.. По изпълнителното дело е наложен запор върху банковите сметки на П. в „ОББ“ АД и „Първа Инвестиционна банка“ АД.

Към датата на образуване на изпълнително дело Ме 2025***0400***/ 3

2025 г. по описа на ЧСИ М. И. - 27.02.2025 година вземанията по издаденият изпълнителен лист № *** г. издаден по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд м., основание чл. 110 от ЗЗД са погасени по давност.

От прекратяването на производството по изп. дело № *** година е започнала да тече нова давност. На 10.06.2023 година с изтичането на общия пет годишен давностен срок, са погасени вземанията за главницата по Изпълнителен лист № *** г. по ЧГД № *** г., а на основание чл. 119 от ЗЗД и дължимите върху тях лихви за забава. (В този смисъл Решение Не 132 от 14.05.2025 Г. по к.т.д. №1314 от 2023 г., т.к. , ІІ т.о. на ВКС).

Следователно, към датата на образуване на новото изпълнително дело 2025***0400***/ 2025 г. за вземанията по процесния изпълнителен лист погасителната давност за всички тях вече е била изтекла и не е могла да бъде прекъсната.

Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени от ответника целия размер на направените от нея съдебно- деловодни разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК от общо 308,29 евро/ 36,98 евро- държавна такса, 25,89 евротакса копия на ИД и 245,42 евро- адв. хонорар/.

Така мотивиран, съдът, на осн . чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. П., ЕГН ********** от гр.м. не дължи на ,,Е.М./след преобразуване- ЕАД/, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ****** сумата от 906,39 евро/ 1772,74 лв. / главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от

07.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,13 евро/ 35,45 лв./- заплатена държавна такса- вземания по Изпълнителен лист № *** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС-м., поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ,,Е.М./след преобразуване-ЕАД/, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., ЕГН ********** от гр.м. сумата от общо 308,29 евро- съдебноделоводни разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- м. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – м.: _______________________

5