Решение № 2214 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2214 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330117291 по описа за 2022 година

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград, ЕИК811047831, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ № 3, с която са предявени срещу „МАРБО 2013“ ЕООД, ЕИК 202780661, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 12, ет. 5, ап. 7, оф. 5, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1177,31 лв., главница, представляваща стойността на незаплатени ВиК услуги, начислена и произтичаща от установено незаконно присъединяване на водопроводните и канализационни системи от страна на ответника за имот находящ се в обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. „***” с абонатен № ***, за периода от 09.04.2021 г. до 12.04.2021 г., както и мораторна лихва в размер на 143,24 лв. за периода 17.05.2021 г. – 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** бр.с.

Ищецът твърди, че за процесните вземания и въз основа на заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив и е издадена заповед за изпълнение, като с оглед указанията на заповедния съд се предявявал настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК. Поддържа се, че между страните съществуват правоотношения по доставка на питейна и 1 отвеждане на канална вода, по силата на приложимата нормативна уредба в страната и с оглед на публикуваните по съответния законов ред и влезли в сила Общи условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ09/11.08.2014 г. на КЕВР. Ответникът „МАРБО 2013“ ЕООД, като потребител дължал в 30-дневен срок от датата на фактуриране, начислените суми за предоставените и ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в обл. ***, общ.

***, гр. ***, ул. „***” с абонатен № ***. Ищцовото дружество пък било „ВиК оператор“ и предоставяло ВиК услуги срещу заплащане на територията на област ***.

Твърди се, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград било издало фактура по индивидуален абонатен номер *** с титуляр „МАРБО 2013“ ЕООД, в която били вписани служебни кубици вода за имот в гр. ***, ул. “***“ след констатирано незаконно присъединяване на ответното дружество към водоснабдителната система. Върху начислената сума е добавен ДДС, като крайната цена следвало да се заплати в 30-дневен срок от издаването на фактурата, от който момент и настъпвала забавата. Процесната фактура била с № *** г. и съдържала информация за отчетени 518.00 кубици вода за времето от 09.04.2021 г. до 12.04.2021 г., за които се дължала сумата от 1177,31 лв. с ДДС за услуга вода, вкл. била начислена мораторна лихва в размер на 143,24 лв. Същата фактура била осчетоводена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград, като спрямо нея не било постъпило възражение от ответника. Посочените във фактурата кубици вода били служебно начислени в резултат на извършена проверка в имота, находят се в гр. Банско, ул. „Найден Геров” с абонатен № ***и титуляр „МАРБО 2013“ ЕООД, в присъствието на служители на ищцовото дружество, при която проверка се било констатирало незаконното присъединяване на посочения имот, отразено в КП №*** г. Ищецът сочи, че нерегламентираното отклонение било затапено от контролен блок към “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Благоевград с оловна пломба, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Общите условия, като за извършената проверка от служители на ищеца, били уведомени управителите на „МАРБО 2013“ ЕООД с нарочно писмо, съобразно разпоредбата на чл. 68 ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ОУ. Процесното задължение на ответника произтичало от чл. 49 и чл. 50 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Благоевград във вр. с чл. 37, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно които при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата, за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Поддържа, че в случая не следвало да се установява кой бил изпълнил незаконното отклонение, нито кога и при какви обстоятелства било извършено нарушението, като отговорността възниквала за потребителя при извършена констатация за такова нарушение, каквото качество имал ответникът. Вината в случая се презюмирала. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика.

2

На ответника „МАРБО 2013“ ЕООД била изпратена покана за доброволно плащане и последният бил многократно информиран за своето задължение, но изпълнение не било последвало.

В исковата молба са изложени допълнителни подробни фактическия и правни съображения относно начина и реда за отчитане на доставените количества вода, тяхното остойностяване, срокът за заплащане на дължимите суми, както и характера на правоотношенията между страните и способа за тяхното възникване /в случая с публикуването и влизането в сила на ОУ на ВиК оператора, а не със сключване на писмен договор/, като е налице позоваване на приложимата според ищеца нормативна уредба.

С оглед на изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Представени са писмени доказателства по опис и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „МАРБО 2013“ ЕООД. С възражението си по чл. 414 ГПК в заповедното производството ответникът сочи, че никога не е стопанисвал обект, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. „***”, като в подкрепа на изложеното представя договор за наем.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, *** бр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от дата 19.08.2022 г. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет, между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази насока предявените искове се намират за допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител (собственик или ползвател на водоснабдения имот) на услугите за посочения в исковата молба обект.

Ищецът следваше да докаже, че е бил изправна страна по договора, както и 3 наличието на твърдяно незаконно присъединяване на обект на ответника към водопреносната мрежа, поддържана от ищеца. Ищецът следваше да докаже и вземанията си по размер, като установи, че коректно са начислени претендираните суми, съобразно сочените от него приложими клаузи от ОУ – чл. 49 и чл. 50.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства, че ответникът е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. С доклада по делото, посоченото обстоятелство е разпределено в тежест на ищцовото дружество, като са отчетени, с оглед указанията в т 11.а. от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и направените възражения в срока по чл. 414 ГПК. От представените от ищеца писмени доказателства обаче не може да се направи обоснован извод, че ответното дружество е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот, респ. че има качеството на потребител на ВиК услуги за същия имот. В тази връзка следва се посочи, че приложените към исковата молба копия на покана за доброволно плащане и уведомителни писма до „МАРБО 2013“ ЕООД за задължения към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград, не легитимират ответника като носител на вещни права върху имота. Същите изхождат единствено от ищцовата страна, а самите уведомления са с изходящ номер по описа на В и К дружеството, предхождащ процесния период. Други доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцовото дружество, въпреки дадените му изрични указания от съда с доклада по делото. Следователно не може да се приеме от наличните доказателствени материали, че ответното дружество е собственик или ползвател на процесния водоснабден обект, респ. и потребител на доставените В и К услуги за него.

За прецизност следва да се посочи, че с възражението си по чл. 414 ГПК „МАРБО 2013“ ЕООД е представило и договор за наем от дата ***г. за обект в гр.*** на ул. „***“. Договорът е сключен за една година, без данни дали е продължен, като ответникът е бил наемател на обекта. Последното отново показва, че „МАРБО 2013“ ЕООД не разполага с вещни права върху процесния водоснабден обект, доколкото наемодателят е друго лице, а също така липсват данни наемното правоотношение да е продължило да действа и до процесния период от 09.04.2021 г. до 12.04.2021 г. Също е за отбелязване, че обстоятелство на чие име се води конкретна партида, не е достатъчно да се приеме, че титулярът на партидата има качеството на потребител на В и К услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, ако не се установи лицето да е собственик или ползвател на конкретния имот.

Предвид горното по делото не се доказа първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответникът да има качеството на потребител на В и К услуги за процесния водоснабден обект.

4

Въпреки дадените от съда указания, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград не ангажира и доказателства за установяване на надлежното начисляване на претендираните от него суми, съобразно сочените в исковата молба приложими клаузи от ОУ – чл. 49 и чл. 50.

Представени в тази връзка са заповеди на управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград, с които са определяни цените за доставената вода на потребителите, както и приложимите Общи условия на ищцовото дружество. Тези документи обаче са общи и се прилагат в отношенията с всеки потребител на В и К услуги (при все това, че по делото не се установи ищецът да има това качество). Към исковата молба е приложен и Констативен протокол № *** г., който съдът намира за неотносим към предмета на настоящото дело, тъй като съставянето му предхожда с повече от година процесния период. Други доказателства за установяване на соченото обстоятелство не са ангажирани.