Решение № 704 от 22.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. П., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101138 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, в качеството му на законен наследник на С.Й. А.а, ЕГН **********, б.ж. на гр. П., починала на 03.01.2014 г. чрез адв. Р.П. срещу „***-П.” АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., ***“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 3330.05 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода: 01.06.2009 г. - 30.04.2012 г. вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 737.28 лева за периода 30.07.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от 3330.05 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 22.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 81.35 лева - държавна такса и 400.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.06.2013 г. на основание заповед за изпълнение на парично задължение № 885 от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № *** от 2013 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № ***/2021 г. по описа на ЧСИ - С.Б., като му се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “***- П.”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на 1 които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл. Моли да им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. Р.П. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото молба чрез ю.к. М., молят съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените по делото разноски. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното електронно копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че на 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № ***/2013 г. на ПРС на основание заповед № 885 от 25.02.2013 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който С.Й. А.а е осъдена да заплати на „*** - П.“ АД сумата от 3330.05 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата от 737.28 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.07.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3330.05 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 22.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 81.35 лева държавна такса и 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

По молба на „*** - П.“ АД от 22.08.2013 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно съобщение от 17.09.2013 г. е наложен запор върху получаваната от С.Й. А.а пенсия, като с писмо от 29.10.2013 г. ТП на НОИ са уведомили ЧСИ, че запорът ще бъде наложен за периода от 01.11.2013 г. до 28.02.2018 г. По изпълнителното дело няма данни да са превеждани суми на ЧСИ от ТП на НОИ във връзка с наложения запор, и върху изпълнителния лист няма направени отбелязвания. Доводи, че по образуваното при ЧСИ изпълнително дело са събрани суми, в депозирания от ответника отговор на исковата молба няма наведени.

2

С писмо от 28.02.2014 г. ТП на НОИ са уведомили ЧСИ, че от м.01.2014 г. ще бъде преустановена удръжката върху пенсията на наследодателката на ищеца, тъй като, считано от 01.01.2014 г. пенсията й е под минималния размер на работната заплата за страната.

Видно от поставения върху гърба на изпълнителния лист печат на ЧСИ, с постановление от 20.05.2020 г. образуваното при ЧСИ С.Б. изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молба на ответното дружество и въз основа на процесния изпълнителен лист на 15.11.2021 г. при ЧСИ– С.Б. е образувано изп. д. № *** г.

Видно от приложеното към удостоверение за наследници от 14.12.2021 г. по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Б., се установява, че С.Й. А.а е починала на 03.01.2014 г., като след смъртта си е оставила за свой законен наследник по право на заместване на починалият й син – Б.В. А., а именно ищецът Д.Б.А..

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът, в качеството му на наследник на С.Й. А.а не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането спрямо неговата наследодателка, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден въз основа заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

3

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 24.06.2013 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 24.06.2013 г. до образуване на изпълнителното дело - 22.08.2013 г. е изминал период от почти два месеца, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на 4

ВС, с образуването на изпълнителното производство на 22.08.2013 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

Със запорно съобщение от 17.09.2013 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б. е наложен запор върху получаваната от наследодателката на ищеца пенсия, за който няма данни, въпреки уведомяването от ТП на НОИ, че ще бъде изпълнен, да е бил реално изпълнен и по изпълнителното дело да са постъпили суми чрез наложения запор при ЧСИ. След тази дата по изпълнителното дело няма извършени други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Извършвани са множество справки, които по своята същност не представляват същински изпълнителни действия, поради което и не могат да прекъснат давността.

С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.