Решение № 1190 от 08.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501527 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Г. Н. Ж. срещу Решение № 261566 от 11.05.2021г. по гр.д. № 2238/2021г. по описа на ВРС, XVI-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника срещу ВФ 26870 – Варна, Хидрографска служба на ВМС, с адрес: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 16 искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № ЛС-0125/29.12.2020г. на Началника на Военното формирование на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „Пазач, фар“.

Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение и постановяване при допуснати съществени нарушения, засягащи правото на защита и законността. Конкретните доводи са, че изготвеният по делото доклад е бланкетен в частта относно подлежащите на доказване обстоятелства и разпределението на доказателствената тежест. Основните твърдения в исковата молба обосноваващи незаконосъобразност на заповедта са липса на компетентност, евентуално липса на компетентност относно връченото предизвестие. По делото не са представени конкретни доказателства установяващи оспорената компетентност. Неправилен е възприетият от ВРС извод, че заповедта за заместване на командира на ВМС № РД-01-666/01.12.2020г. и въобще института на заместването се прилага в условията на евентуалност, т.е. в случай на невъзможност да бъде осъществена компетентността на началника. Видно е от заповедта, че 1 правомощията са предоставени до завръщане на титуляра, но не по-късно от 14.01.2021г.

Завръщането е факт, който следва да се установи по надлежния ред. В системата на БА овластяването и встъпването в права е строго формално, изрично и определено; излизането или завръщането на всеки служител се удостоверява с доклад в заповедната /докладна/ книга. В случая к-н I ранг В. Н. се е завърнал с доклад на 15.01.2021г., поради което ответникът не представя доказателства за момента на завръщането му. Моли поради всичко изложено обжалваното решение да се отмени и вместо него предявените искове да се уважат.

В отговор ВФ 34400 – Варна оспорва доводите в жалбата, като излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че правилата определящи реда за заместване на началника на ВФ са уредени в ЗОВСРБ /чл. 291 от с.з./. В конкретния случай, след като няма издадена нарочна заповед от началника на ВФ като работодател, с която да възложи свои правомощия на к-н II ранг А. Д., то последния няма правомощия да прекратява ТПО и съответно да подписва процесната заповед за прекратяване на трудовия договор. Заповедта е подписана от титуляра на длъжността в кръга на неговата компетентност като работодател съгласно чл. 61 от КТ, поради което е законосъобразно издадена. Заповед № РД-01-666/01.12.2020г. на командира на ВМС, с която е упълномощен к-н II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на отсъстващия по болест началник на ВФ 26870 – Варна е във връзка с организационни задължения, произтичащи пряко от закона, свързани с отбраната и сигурността на страната, но не и да сключва и да прекратява ТД. Единствено началникът на формированието е оторизиран да създава, изменя или прекратява ТПО с цивилни служители. Ето защо оспорената заповед на началника на ВФ е законосъобразно издадена, тъй като Командира на ВМС не разполага с правомощие да упълномощава зам. – началника на формированието с правата на началника на ВФ.

Единствено в правомощията на самия началник на ВФ 26870 – Варна е издаването на заповед за делегиране на правомощията му, каквато заповед за изрично упълномощаване за упражняване на работодателска власт няма. Отправя искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Г. Н. Ж. срещу ВФ 26870, Хидрографска служба на ВМС съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № ЛС-0125/29.12.2020г. на Началника на военното формирование за незаконно и отмяна на 2 заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Пазач на фар“.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: на основание трудов договор от 01.04.2004г. ищецът след пенсиониране като военен летец, постъпил в ответното формирование като цивилен служител на длъжността „Пазач на фар“.

На 08.12.2020г. му е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, подписано от Зам. Началника на поделението к-н II ранг А. Д., на който към този момент със заповед за заместване на Командира на ВМС № РД-01-666/01.12.2020г. му били възложени права и задължения по изпълнение на длъжността Началник на ВФ 26870.

Заповедта е издадена от по-висшестоящ орган и за срок от 30 работни дни, тъй като към този момент титулярът на длъжността Началник на поделението – к-н I ранг В. Н. бил в отпуск по болест до 15.01.2021г. На 04.01.2021г. бил извикан на работа в поделението, заместващият к-н II ранг Д. отказал да подпише заповедта за прекратяване на ТПО, като същата била подписана от к-н I ранг Н., без да има правомощия за това. Същия ден е назначен друг цивилен служител за друг район – фар Шабла, като заповедта е подписана от изпълняващият длъжността Началник на ВФ к-н II ранг Д.. ЗОВСРБ въвежда принципа на единоначалието, на строгата йерархична структура и субординация, като е недопустимо в един и същи момент две различни лица да изпълняват длъжността Началник на поделението. Така обосновал незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратен ТД, поради което отправил искане за положително произнасяне по исковете.

В отговор ВФ 26870 – Хидрографска служба на ВМС оспорил исковете. Признал, че Началникът на военното формирование к-н I ранг В. Н. е бил в отпуск по болест за времето от 02.12.2020г. до 14.01.2021г. Със Заповед от 01.12.2020г. на командира на ВМС за срок от 30 работни дни е упълномощен к-н II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на отсъстващия по болест началник на поделението. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е подписана и връчена на ищеца от к-н I ранг В. Н., като работодател и титуляр на длъжността. Правилата определящи реда за заместване на началника на ВФ са поместени в ЗОВСРБ, като съгласно чл. 291 от с.з. заповедта за заместване, касаеща правомощия по трудови правоотношения се издава от работодателя. В конкретния случай не е налице издадена нарочна заповед от началника на ВФ като работодател, с която да възложи свои правомощия по ТПО на к-н II ранг А. Д., поради което последният не е имал правомощия да прекратява трудови договори и подписва оспорваната заповед. Заповедта е подписана от титуляра на длъжността в кръга на неговата компетентност като работодател по смисъла на чл. 61 от КТ и като такава е законосъобразна. Заповедта на командира на ВМС от 01.12.2020г., с която е упълномощен к-н II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на отсъстващия по болест началник на ВФ е във връзка с организационни задължения, произтичащи пряко ЗОВСРБ, свързани с отбраната и сигурността на страната, но не и да сключва и да прекратява трудови договори. Командирът на ВМС не е работодател на началника на ВФ, а е следващият по старшинство в армията, на който к-н Н. е подчинен в изпълнение на войнските си задължения. Началникът на формированието е единствено 3 оторизиран да създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с цивилни служители. Ето защо отправил искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

В становище депозирано преди първото по делото с.з., ищецът оспорил съображенията развити в отговора на исковата молба с довод, че ако оспорената заповед е подписана от титуляра на длъжността в кръга на неговата компетентност, то следва да се приеме, че предизвестието, подписано от заместник-началника е нищожно. Последното е самостоятелно основание за незаконност на заповедта за прекратяване на ТПО. Уточнил, че к-н I ранг В. Н. е „старши офицер“, а не както ответникът твърди в отговора „висш офицер“.

И двамата се назначават със заповед на МО, но старши офицерът за разлика от висшия не може и няма зоконови компетенции да упълномощава свои заместници. Това е съществена разлика в БА спрямо общата администрация в страната. Към момента на подписване на атакуваната заповед, к-н I ранг В. Н. е „отсъстващ офицер“ и няма качеството изпълняващ длъжността „началник на ВФ“. Това качество изцяло, изрично и в пълнота е заето от заместника му. Командира на ВМС не назначава цивилни служители и няма правомощия за това, но е компетентен и длъжен да определя изпълняващият длъжността, а работодателската власт и правомощията в тази връзка са разписани в длъжностната характеристика на началника на поделението. Позовал се е в тази връзка на обстоятелството, че института на заместване в БА се различава от общия административен случай – определянето на заместник става чрез доклад за отсъствие до прекия началник, който с изрична заповед определя заместник в съответствие с принципа за субординация.

Определеният заместник от своя страна има компетенции, права и задължения определени в длъжностната характеристика.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът заема длъжността пазач - фар в ответното военно формирование по силата на възникнало между страните трудово правоотношение на основание сключен на 05.01.2006г. трудов договор.

В Заповед № РД-13-241 от 15.12.2020г. издадена от пом. Началника по логистиката на Хидрографска служба на ВМС майор Ивайло Белегански относно отразяване на ежедневната дейност на ВФ е разрешено на к-н I ранг В. Н. ползването на 30 календарни дни домашно лечение за времето от 02.12.2020г. до 14.01.2021г. включително. Отразено е, че лицето следва да се яви на работа на 15.01.2021г., както и че за времето на отсъствието му ще го замества к-н II ранг А. Д..

Със Заповед на зам. командира на ВМС № РД-01-666 от 01.12.2020г., съгласно Заповед за заместване № РД-01-660/27.11.2020г. от 01.12.2020г. до 04.12.2020г., на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, чл. 44, ал. 3 от ПП на закона във връзка с положен PCR 4 тест, поставяне под карантина и предстоящо лечение на к-н I ранг В. Н. – началник на ВФ 26870 – Варна назначил за заместване до 30 работни дни на отсъстващ офицер к-н II ранг А.

Д. – заместник-началник на ВФ 26870 – Варна, за изпълнение на задълженията на длъжността „Началник“ на ВФ до завръщане на к-н I ранг В. Н., но не по-късно от 14.01.2021г.

На 08.12.2020г. на Г. Н. Ж. е връчено предизвестие № 1831/04.12.2020г. от зам.

Началника на ВФ 26870 к-н II ранг А. Д. съгласно заповед за заместване № РД-01666/01.12.2020г. на командира на ВМС, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ и чл. 326 от КТ трудовият договор № 37/05.01.2006г. ще бъде прекратен с изтичане на 1 месец, от деня следващ връчването на предизвестието.

Трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1б от КТ със Заповед № ЛС-01-25 от 29.12.2020г. на началника на ВФ 26870 к-н I ранг В. Н. считано от 08.01.2021г., връчена на Г.Ж. на 04.01.2021г. Няма спор между страните, че заповедта за прекратяване е подписана от командира на поделението к-н I ранг В. Н.. Последното се установява и от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел.