Решение № 23 от 14.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600419 по описа за 2024 година Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 73/2024 г. на Р С – Тервел и отмяната на постановената Присъда № 20/20.09.2024 г. по НОХД № 73/2024 г. по описа на РС – Тервел, поради допуснато нарушение на материалния закон при индивидуализация на наложено наказание на осъденото лице С. Н. С.

„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца.

С Присъда № 20 от 20.09.2024 г., постановена по НОХД № 73/2024 г., лицето С. Н. С. е бил признат за виновен в това, че на 13.05.2024 г. в гр.

Тервел, обл. Добрич, по ул. „Хан Аспарух“, в близост до сградата на РС Тервел, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № ТХ 3514 ТМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 ‰, а именно 1.36 ‰, установено по надлежния ред с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 480/14.05.2024 г., изготвена от химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта при „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 58а НК са му наложени наказания: 1) „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година и 2) „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години и на осн. чл. 343г НК 1 му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 8 /осем месеца/, като на осн. чл. 59, ал. 4 НК от така определеното му наказание е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 13.05.2024 г.

Със същата присъда, съдът се е произнесъл по въпросите относно съдебноделоводните разноски и веществените доказателства. Така постановената присъда не е обжалвана в рамките на срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е влязла в сила на 08.10.2024 г.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка, по реда на възобновяване на наказателнит дела.

Разгледано по същество е и основателно.

Първостепенният съд е лишил осъденото лице С. от право да управлява МПС за срок от 8 /месеца/ месеца за извършено от него престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК –управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 ‰ – в случая с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.36 ‰.

Законодателят обаче е обвързал максималния срок, за който може да бъде наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, в случай на определянето му заедно с наказание лишаване от свобода, със възможност да го надвиши с не повече от 3 години. В тези случаи минимум на лишаването от права не е изрично уреден, но нормата на чл. 49, ал. 3 от НК е категорична, че осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. С Постановление № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 61/30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г. на ОСНК на ВС в духа на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и правилото на чл.

49, ал. 3 от НК, върховната съдебна инстанция ясно е указала, че наказанието лишаване от права не може да бъде за срок по-кратък от този, за който се налага основното наказание лишаване от свобода. Неизменна е и последващата съдебна практика на ВКС - Решение № 23/13.06.1988 г. по н. д.

№ 19/1988 г., ОСНК на ВС, Решение № 274/21.06.2012 г. по н. д. № 743/2012 г., I н. о. на ВКС, Решение № 94/26.02.2009 г. по н. д. № 580/2008 г., II н. о. на ВКС, Решение № 534/03.12.2008 г. по н. д. № 547/2008 г., I I н. о. на ВКС, Решение № 4/30.01.2008 г. по н. д. № 696/2007 г. ВКС, II н. о. на ВКС.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна приема, че присъдата на РС Тервел е постановена при нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика, поради което искането на и. ф. Главния прокурор, като 2 основателно, следва да бъде уважено. Затова и производството по НОХД № 73/2024 г. по описа на Районен съд – Тервел състав, трябва да бъде възобновено, постановения по него краен съдебен акт – да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Тервел от стадия на разпоредителното заседание.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Присъда № 20/ 20.09.2024 г. по НОХД № 73/2024 г. по описа на Районен съд – Тервел .

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Тервел за ново разглеждане от фазата на разпоредително заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3