Решение № 16599 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16599 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110148741 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 285 ЗЗД, вр. чл. 301 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „ДВ" ЕООД срещу „ПБ" ЕООД за заплащане на следните дължими суми за закупуване на самолетни билети и хотелско настаняване:

Сума в размер на 2 251,03 лв. от която 1 934,61 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 7 738,45 лв. по Фактура № 0000002270 от 20.06.2024 г. за хотелско настаняване, както и 316,42 лв. законна лихва за забава от момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция;

Сума в размер 602,73 лв. от която 518,34 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 2 073,36 лв. по Фактура № 0000002327 от 23.07.2024 г. за хотелско настаняване, както и 84,39 лв. законна лихва за забава момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция;

Сума в размер на 1111,67 лв., от която 978,00 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 3 912,00 лв. по Фактура № 0000002444 от 30.09.2024 г. за хотелско настаняване, както и 133,67 лв. законна лихва за забава момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция;

Сума в размер на 3 787,32 лв., от която 3 333,03 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 13 332,10 лв. по Фактура № 0000002449 от 01.10.2024 г. за хотелско настаняване и самолетни билети, както и 454,29 лв. законна лихва за забава момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция;

Сума в размер на 1 087,99 лв., от която 958,44 лв., представляваща част от вземане в 1 общ размер на 3 883,76 лв. по Фактура № 0000002459 от 04.10.2024 г. за самолетни билети и хотелско настаняване, както и 129,55 лв. законна лихва за забава момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция;

Сума в размер на 1 328,03 лв., от която 1 161,38 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 4 645,50 лв. по Протокол за самолетен билет № 0000002461 от 3 12.09.2024 г. за самолетен билет, както и 166.65 лв. законна лихва за забава момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция и Сума в размер на 882,82 лв., от която 782,40 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 3129,60 лв. по Фактура № ********** от 22.10.2024 г. за хотелско настаняване, както и 100.42 лв. законна лихва за забава момента на настъпване падежа на задължението до момента на предявяване на настоящата претенция, ведно със законната лихва за забава по всяко задължение, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения, като в качеството си на туроператор, бил осигурявал на ответника самолетни билети, които последният е поръчвал по телефон и на имейл адрес. Сочи, че за 2024 г. бил изпълнил над 40 поръчки за закупуване на самолетни билети и хотелско настаняване във Франция, Великобритания, Италия, Испания и др. Излага, че качествено и в срок бил изпълнил възложената му работа, за което издал електронни фактури и протоколи. Ответникът е следвало да заплати всяка една от фактурите в срок от 14 дни от датата на съставянето й, като до момента бил извършил само едно частично плащане в размер на 5000 лв. по Фактура № 0000002270 от 20.06.2024 г., с което счита, че частично бил признал задължението. Отправена била нотариална покана с номер акт 169, том IVB/2025 г. по описа на нот. Валентина Благоева – peг. № 302, за заплащане на търсените суми. На 18.08.2025 г. ищецът получил отговор на отправената покана, с който ответникът заявил, че нямало да заплати дължимите суми, тъй като съответните поръчки били направени от лице без представителна власт. Отбелязва, че съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът бил изпълнил неточно задължението си.

Ищецът твърди, че общият размер на незаплатените от насрещната страна суми възлиза на 38 664,77 лв. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът посочва, че лицето, което било заявявало и ползвало процесните услуги на “ДВ” ЕООД, свързани със закупуване и предоставяне на самолетни билети, и с хотелско настаняване, не било имало представителна власт, за да го обвърже като заявител на същите и впоследствие като задължено лице относно заплащане цената на тези услуги. Твърди, че към датата на заявяването/ползването на изброените услуги, видно от нотариалната покана, г-жа Ц. Н., служител на ищеца, ги била заявила и използвала, но тя не била законен представител на ответното дружество и съответно действала като лице без представителна власт. Отбелязва, че за посочените в поканата периоди г-жа Н. не е била командирована от страна на „ПБ" ЕООД, нито била получила 2 изрично разрешение от управителя за предприетите от нея действия и ползваните услуги, поради което може да се заключи, че ги е използвала за лични цели. Действията й не били потвърдени и на по-късен етап. Ответникът твърди, че относно частичното плащане в размер на 5000 лв. по Фактура № 0000002270 от 20.06.2024 г., същият бил заявил, че плащането е погрешно и извършено без основание, поради което отправил молба до ищеца сумата да му бъде възстановена. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 285 ЗЗД, вр. чл. 301 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 285 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Валидно възникнало договорно правоотношение между страните по договор за поръчка, изразяващи се в закупуване на самолетни билети и уреждане на хотелско настаняване за сметка на ищеца; 2. Предаване на поръчаното на доверителя (ответника); 3. Задължение за ответника да възстанови сторените от ищеца разходи във връзка с предходното; 4. Надлежно поискване (настъпване на изискуемост) на паричната престация за закупените билети и уреденото хотелско настаняване.

С оглед твърденията, че договорът е сключен от лице без представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже или че договорът е сключен за ответника от упълномощено лице, или да докаже момента на узнаване от ответника за сключената без представителна власт сделка, както и че не е противопоставил веднага след узнаването.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е да докаже следното: 1. Наличие на изискуемо вземане; 2. Датата, на която е настъпила забавата, 3. Размерът на обезщетението.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на процесните суми.

С Определение № 4056 от 29.01.2026 г. е съобщен на страните проект за доклад по делото, с който са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че изброените в исковата молба полети и хотелски настанявания са се състояли и са на стойността, посочена в процесните фактури. Проектът на доклад е обявен за окончателен с Определение в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г.

В хода на производството ответникът „ПБ“ ЕООД, с ЕИК: 201891250, се е преобразувал чрез вливане в „Полтурист“ ЕООД, с ЕИК: 13097868, който от своя страна е променил фирмата си на: „ПБ“ ЕООД.

По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:

3

По делото е представена разпечатка от имейл кореспонденция, видно от която лице, което се идентифицира като „ИС“ с имейл адрес [email protected] е изпратил на ищеца справка с фактури, които ще платят и такива, които „са задължение на Ц.“.

Представената разпечатка представлява допустимо доказателствено средство – електронен документ, който на основание чл. 184 ГПК е представен като заверен от страната препис на хартиен носител.

Ответникът по главния иск – „ПБ“ ЕООД не оспорва представения електронен документ да произхожда от негов служител, а също така и по делото се твърди „КХ“ ЕООД да е свързано дружество и да използва като разширение на електронната си поща „@katarzyna.bg“, поради което настоящата инстанция счита, че представеният имейл действително произхожда от лице, свързано с ответника, но той представлява само индиция, че между страните по главния иск съществуват търговски отношения, които се състоят в предоставяне на услуги от страна на ищеца. Самата кореспонденция не установява пряко нито осъществяване на твърдените с исковата молба услуги, нито кой точно ги е ползвал.

По делото е представена Нотариална покана от ищеца до ответника, с която ищецът е поискал заплащане на посочените в исковата молба фактури, за които в представената електронна кореспонденция се твърди да са задължение „на Ц.“.

По делото е представен трудов договор № 104/20.10.2014 г. между „ПБ“ ЕООД и Ц. Б.

Н., според който същата е назначена на длъжност „изпълнителен директор“, влязъл в сила на 20.10.2014 г..

Видно от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между г-жа Ц. Н., ответник по обратния иск, и ПБ ЕООД от 25.11.2024 г., считано от същата дата трудовият договор на Ц. Н. е прекратен.

По делото е представено общо пълномощно от РИЧ, като управител на „ПБ“ ЕООД с нотариална заверка на подписа, извършена на 19.05.2020 г. Според т. 3 от Пълномощното упълномощеното лице – Ц. Н. е имала право да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица в страната, както и да сключва договори с тях. От справка в Търговския регистър се установява, че Р* е вписана като управител на „ПБ“ ЕООД в периода от 13.05.2014 г. до 20.11.2024 г., поради което следва да се приеме, че на основание чл. 141, ал. 2 ТЗ Р* е разполагала с представителна власт валидно да упълномощи Ц. Н. да сключва сделки от името на дружеството.

По делото са представени 7 броя фактури за полети и хотелско настаняване, чието заплащане ищецът претендира.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, според която процесните фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца в съответните месеци на 2024 г. Общият размер на вземанията по фактурите е 43 664,79 лв. без ДДС. Първата фактура е частично платена, след което общият размер на неплатените суми е 38 664, 79 лв. Ответникът също е осчетоводил фактурите, но по-късно ги е сторнирал. Вещото лице не е успяло да се снабди с документи, които да установяват, че Ц.

4

Н. е била в служебни командировки – до Лондон в периода 26.07.2024 г.-03.08.2024 г. и в периода 25.07.2024 г. до 26.07.2024 г., до Париж в периода 01.03.2025 г. до 06.03.2025 г., до Верона в периода от 15.04.2024 г. до 17.04.2024 г., до Мадрид в периода от 11.10.2024 г. до 14.10.2024 г. и до Париж в периода от 31.10.2024 г. до 03.11.2024 г.

Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.

Представените фактури, преценени във връзка с имейл кореспонденцията, съдебносчетоводната експертиза и направените процесуални изявления в исковата молба и отговора на исковата молба навеждат на извод, че от името на „ПБ“ ЕООД са заявени и ползвани фактурираните услуги, чието заплащане претендира ищецът.