Определение № 260291 от 12.05.2021, Окръжен съд - Кюстендил

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е гр.Кюстендил,

12.05.2021 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ваня Богоева ЧЛЕНОВЕ:Евгения Стамова

Веселина Джонева като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.ч.гр.д. № 143 по описа за 2021 г.на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №

262474/30.10.2020 г., депозирана от „***“

ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И. - ищец в първоинстанционното производство по гр.дело № 1095/2020 г. на ДнРС, насочена срещу определение № 260203/22.10.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 1095/2020 г.

С обжалваното определение Дупнишкият районен съд е прекратил производството по делото поради неподведомственост на спора на общите съдилища, предвид наличието на валидна арбитражна клауза, предвиждаща разглеждане на спора от арбитражен съд.

Жалбоподателят не е съгласен с определението на съда като твърди, че доколкото „***“ АД не е страна по договора за цесия, с който „***“ ЕООД се легитимира като ищец в първоинстанционното производство, а договорът, в който е предвидена арбитражна клауза , е сключен между праводателя на ищеца - „***“ ООД и ответника „***“АД, то между „***“ ЕООД и „***“ АД арбитражна клауза липсва. Твърди, че между „***“ ЕООД и „***“ АД няма писмено съглашение, по силата на което същите да са приели, че арбитражната клауза ще важи и за третото лице по договора „***“ ЕООД и поддържа становище, че с договора за цесия относно вземанията арбитражната клауза не се прехвърля.

Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА, според която споразумението трябва да е писмено и да е подписано от страните, т.е арбитражното споразумение има самостоятелен характер, то се подчинява на отделен режим и тази негова относителна самостоятелност определя, че то не е принадлежност към договора респективно към вземането. Излага и други доводи – правата и задълженията на страните по договора са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение; с прехвърляне на вземането не може да се прехвърли арбитражна клауза, задължаваща насрещната страна за отнасяне на спора пред арбитража; арбитражната клауза не е принадлежност, не следва прехвърляне на правата по договора, тъй като няма съгласие на длъжника за това.

Позовава се на съдебна практика, според която цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна по включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната клауза /решение №70/15.06.2012 г. по т.д

.№ 112/2012 г. на ВКС, І т.о и решение № 122/18.06.2013 г. по т.д. № 920/2012г. на ВКС ІІ т.о, определение № 289/01.07.2016 г. по ч.т.д.№ 1252/2016г. на ВКС, ТК, І т.о/. Изтъква, че уведомяването на длъжника за цесията е ирелевантно, тъй като само с уведомяване и без изрично изразено писмено съгласие, не може да се приеме, че има съгласие за постигане на арбитражно споразумение и прехвърляне на арбитражна клауза /определение № 204/30.04.2018 г. на І ТО на ВКС постановено по д.№ 389/2018 г./. Искането е определението да бъде отменено, а на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Препис от ч.ж. е връчен на ответника „***“

АД, ЕИК *********, представлявано от Г.

М. и М.Ш., чрез адв. С. А. В срок е подаден отговор, в който е изразено становище за правилност, на обжалваното определение. Изразява съгласие с мотивите на съда, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА при предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, съдът е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор, като спорът не попада сред изключенията, за които това правило не важи. Ответникът поддържа, че предявеният иск не е подведомствен на Районен съд – Дупница, поради наличие на арбитражно споразумение. Позовава се на чл. 23 от Договор № 15/01.02.2018г., в който е обективирано арбитражното споразумение, установяващо изключителна компетентност на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ по отношение на всички спорове, които могат да възникнат във връзка с тълкуването, прилагането и изпълнението на клаузите на този договор. Ответникът счита, че с прехвърляне на вземането се прехвърля и арбитражната клауза, която е част от принадлежностите му. Сочи съдебна практика, в която е възприето това становище – решение № 51 от 23.09.2013 г. по т.д. № 610/2012 г., ІІ т.о на ВКС, решение № 203 от 20.01.2015 г. по т.д. № 1300/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. Като аргумент в подкрепа на това становище се визира принципа за предвидимост на правилата за компетентността, които да не могат да бъдат заобиколени от страните. Във връзка с изразеното в решения № 70 от 15.06.2012 г. на ВКС по т.д.№ 112/2017 г., І т.о ТК и решение № 44 от 29.06.2016 г. на ВКС по т.д. № 971/2015г. ІІ т.о ТК становище в обратен смисъл се изтъква факта, че ответникът, с позоваването си на арбитражната клауза в отговора, всъщност изразява изрично съгласие с прехвърлянето й на новия кредитор. Цитира съдебна практика – решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1103/2017 г., ІІ т.о, ТК и решение № 195 от 28.05.2019 г. на ВКС по т.д.

№ 2393/2017 г. І т.о ТК, в която е мотивирано становището, че с извършването на цесията длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента, като това касае и процесуалните средства за защита. Съхраняването на възраженията, които може да направи по аргумент от чл.103, ал.3 ЗЗД е определено като едно от най – важните средства за правна защита на ответника. Да се приеме, че цедентът и цесионерът, сключвайки помежду си договор за цесия, могат да дерогират валидно арбитражно споразумение, договорено по-рано между кредитор и длъжник, би означавало да се предостави на кредитора възможност, чрез съдействие на едно трето спрямо кредитора и длъжника лице, за заобикаляне на закона и злоупотреба с процесуални права, тъй като със сключване на договора кредиторът би могъл да промени едностранно спрямо длъжника, без да отчита неговата воля, договорената с длъжника подведомственост на евентуален спор, а длъжникът да бъде принуден да търпи в правната си сфера последствията от едно такова поведение и договаряне между две лица. Прави искане за потвърждаване на обжалваното определение и оставяне на жалбата без уважение. Оспорва претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски, прави възражение за прекомерност на разноските.

Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 27.10.2020 г. – жалбата е подадена в законоустановения срок.

С определение № 260393/18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1095/2020 г. по описа на ДнРС, Дупнишкия районен съд на основание чл. 248 е изменил определението си от 22.10.2020 г. по същото дело в частта относно разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответника.

Определението е съобщено на страните на 30.12.2020 г. и 29.01.2021 г.

- 2 -

В срока за обжалването му по настоящото дело са постъпили две частни жалби срещу така постановеното определение, както следва:

- частна жалба вх. № 260061/05.01.2021 г. от ищеца „***“ ЕООД, в която се изразява становище, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е немотивирано, и се прави искане за отмяна на определението и отхвърляне искането на ответника за присъждане на разноски за адвокат, респективно при условие на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска изменение на определението от 18.12.2020 г. по делото и намаляване на присъденото възнаграждение.

- частна жалба вх. № 261516/08.02.2021 г. от ответника „***“ АД, в която се изразява становище за неправилност на обжалваното решение и противоречието му с материалния закон и константната практика на ВКС, и се прави искане за изменение на определението и присъждане на разноски в претендиран размер.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Производството пред ДнРС е образувано по искова молба с вх. № 7319/27.07.2020г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Р.И. срещу „***“ АД, ЕИК *********.

Заявена е претенция за заплащане на сумите, както следва: 528,00 лева с ДДС по фактура № **********/21.01.2020г., 6 390,72 лева с ДДС по фактура № **********/21.01.2020 г., 597,60 лева по фактура № **********/21.01.2020г. и сума в размер на 597,51 лева по фактура № **********/21.01.2020 г., мораторни лихви в размер на 18,92 лева, 229,00 лева, 21,41 лева и 21,41 лева, законната лихва върху тези суми от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Претенцията се основава на договор №

15/2018г. от 01.02.2018 г. за извършване на дейности с отпадъци по прилагане на Закона за управление на отпадъците, сключен между „***“ АД и „***“ ООД, и договор за цесия от 01.06.2020 г., според който цедентът - „***“ ООД прехвърля безвъзмездно на цесионера „***“ ЕООД вземането си от „***“ АД, придобито на основание договор от 01.02.2018 г. в размер на 23 975,84 лева, за което е отразено, че преминава в патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му, срещу сумата от 5000 лева. Съгласно чл. 6 от договора за цесия споровете между страните по този договор се уреждат по взаимно съгласие, а при липса на такова – пред Българския съд.

По делото е представено уведомление за цесията, отправено от „***“ ООД до „***“ АД.

Съгласно чл.23 от Договор № 15/2018г. от

01.02.2018 г. за извършване на дейности с отпадъци по прилагане на Закона за управление на отпадъците, всички спорове отнасящи се до този договор, вкл. тълкуването му ще бъдат решени по взаимно съгласие между страните, а когато не се постигне такова – съобразно българското законодателство от Софийския арбитражен съд при сдружение „МАПА“ съобразно неговия правилник.

След получаване на преписи от исковата молба и доказателствата в представения писмен отговор вх. № 261931/20.10.2020 г. „***“ АД прави изрично възражение за неподведомственост на спора на Общия съд поради наличие на арбитражно споразумение, което става повод за постановяване на обжалваното определение.

Съдът е счел, че е налице валидна арбитражна клауза уговорена между страните в чл. 23 от договор № 15/2018г. от 01.02.2018 г., като с оглед активната процесуална легитимация на ищеца по силата на сключен договор за цесия от 01.06.2020 г. между него и „***“ ООД, съобразявайки чл. 99, ал. 2 от ЗЗД и разпоредбата на чл.8, ал.1