Решение № 6438 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6438 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100103546 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. В. Ж., с която са предявени срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за сумата от 100000 лв., частичен от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2326,88 лв., представлява обезщетение за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 08.11.2022 г. и причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. Претендира законната лихва от подаване на датата на подаване на извънсъдебната претенция - 12.12.2022 г. и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 08.11.2022 г. в гр. София, на ул. „Инж. И. И.ов“, в района на №84, е настъпило ПТП с участието на неустановен автомобил, който при маневра на заден ход не пропуснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец

В.

Ж., ударил пешеходката и напуснал местопроизшествието. От произшествието е ищцата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на бедрената шийка на ляв крак. Направила е разходи за извършена операция, медицински консумативи, стабилизации, медицински прегледи, болнично лечение и е понесла неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания. Претендира обезщетения за понесените неимуществени и имуществени вреди, както и законната лихва върху тях, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -12.12.2022 г.

Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищцата, която е отнела предимството на моторното превозно средство, а при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като се позовава на нарушение на правилата за 1 движение от страна на пешеходката, която не се е движила по прилежащия тротоар, предприела е пресичане на неразрешено за целта място, навлязла е внезапно на пътното платно, попадайки в опасната зона за спиране на неидентифицираното МПС. Оспорва причинната връзка на вредите с произшествието, както и размера на претендираните обезщетения.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:

Установява се от представените писмени доказателства и автотехническата експертиза, че на 08.11.2022 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, в гр. София на бул. „И. И.ов”, в района на кръстовището с ул. „Цар Симеон”, в светлата част на денонощието, като механизмът е следният: процесният неустановен лек автомобил се е движел по бул. „И. И.ов” в лявата пътна, като преди настъпване на ПТП на заден ход е навлязъл върху пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. „Цар Симеон“, със скорост на движение от около 10 км/ч. В същото време пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение на бул. „И. И.ов”, като автомобилът със задната си част е ударил пешеходката, а вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото, тя е била качена частично върху задния капак на автомобила, без да достигне с главата си до задното стъкло, впоследствие е била отхвърлена назад и се е установила върху платното за движение. След удара автомобилът е продължил напред за посоката му на движение и е напуснал мястото нa ПТП. От техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на неустановения лек автомобил със системите за управление на автомобила, който е предприел маневра „движение на заден ход“ в момент, в който пешеходката се е намирала зад автомобила. Мястото на удара между неустановения автомобил и пострадалата пешеходка е на около 4 м вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и на около 4 м след кръстовището с ул. „Цар Симеон“, на пешеходна пътека. Платното за движение на булеварда, по който се е движил автомобилът, е бил с еднопосочно движение, като в момента на настъпилото ПТП неустановеният автомобил се е движил на заден ход, срещу разрешената посока на движение на пътя. Преди настъпването на произшествието водачът е имал техническа възможност да забележи пострадалата пешеходка, която се е движила зад автомобила и е имал възможност да предотврати настъпването на удара.

Относно възможността пострадалата пешеходка да предотврати настъпването на ПТП, вещото лице сочи, че от наличните данни в делото не може да се определи колко време преди настъпването на удара автомобилът се е движил на заден ход и дали посоченото време е било достатъчно, за да може пешеходката да възприеме автомобила, движещ се към нея и да преустанови 2 пресичането на булеварда.

От изложеното съдът приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на неустановения автомобил, които в нарушение на чл.40, ал.1 и чл.119 ЗДвП, преди да започне движение назад и по време на движението си назад не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и не е пропуснал намиращата се на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания:

Субкапитална фрактура на шийката на лявата бедрена кост. Контузия и кръвонасядане на тилната област на главата. Вещото лице сочи, че процесното увреждане е една от най-честите фрактури на бедрената кост, характерна за хора в напредналата възраст и в по-голям процент при женския пол. Най-често тази фрактура се дължи на удар на тазобедрената става в твърдото пътно платно при падане. Получената фрактура на лявата бедрена шийка при ищцата е в причинна връзка с претърпяното от нея ПТП. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където по спешност са й били извършени клинични хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации. Пострадалата е била оперирана на 10.11.2022 г. под обща анестезия - извършено е ендопротезиране с енднополюсна ендопротеза на MOORE - подмяна на лявата тазобедрена става с ендопротеза (изкуствена става). Пострадалата е била настанена за лечение в болницата на строг постелен режим и медикаментозна терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалата е била изписан а от болницата на 14.11.2022 г., като лечението и е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антиокагулантна и обезболяваща терапия.

По време на лечението, около 6 месеца след извършената операция, пострадалата е получила болки в лявата тазобедрена става, почувствала нестабилност в нея, започнала да куца и след преглед в Болница „Пирогов“ е била установена „протрузия“ - периодично излизане на главата от ставната ямка на таза. В тази връзка пострадалата е била приета за ново болнично и оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 30.05.2023 г., оперирана е за втори път на 05.06.2023 г., извършена е подмяна на ендопротезата на MOORE с двуполюсна ендопротеза с двойномобилна глава. След изписването от болницата ищцата е провела амбулаторно лечение. Поради настъпил инфекциозен процес в зоната на ендопротезата, В. Ж. е провела за трети път болнично лечение в „Пирогов“ в периода от 07.06.2023 г. до 12.06.2023 г., оперативно е отстранено е инфекциозното огнище, поставени са дренажи.

Назначена е широкоспектърна антибиотична терапия.

Общо лечебният период на ищцата е продължил 6 месеца, а заедно с 3 продължителния възстановителен период, общо оздравителния период при пострадалата В. Ж. е продължил 9 месеца. През това време ищцата е търпяла болки и страдания, най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и извършената първа операция, както и около 2-3 седмици след извършените две последващи костни операции. Интензивни са били болките и в началото на проведената първична рехабилитация и приучаването на ищцата да се движи самостоятелно с помощни средства. През останалите периоди, ищцата е търпяла само периодични болки в областта на фрактурата, най вече при студено и влажно време, но тези болки бързо са отзвучавали след прием на седативни и обезболяващи средства. През първите 30 дни ищцата е провеждала лечението си на легло поради напредналата си възраст и вида на получената фрактура и е имала нужда от чужда помощ. След първия месец ищцата е започнала да се придвижва самостоятелно с помощта на проходилка и патерици, но без пълно натоварване на оперирания крак.

Обслужването й е било силно затруднено до началото на 8-мия месец след произшествието, когато е започнала движение с патерици с пълно натоварване на десния крак. Към момента ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с накуцваща походка на ляво.

Левият долен крайник е с мускулатура в състояние на хипотрофия. Трудно изкачва стълби, не може да кляка. Движението на лявата колянна става е в норма, а на лявата тазобедрена става - в намален обем от 10 градуса при свИ.е и с 25 градуса при отвеждане в страни. Има остатъчен оперативен белег от извършените две костни операции с дължина- 22 см., който белег е пожизнен.

Вещото лице сочи в експертизата си, че за лечението си ищцата е извършила разходи в общ размер от 4 251,53 лв., които не се поемат от Здравната каса.

От показанията на свидетеля А.-М.Н.Ж. – син на ищеца, се установява, че в продължителен период ищцата е била на болнично лечение, като това е бил тежък период за нея и семейството й, а след изписването й от болницата в продължителен период се е придвижвала трудно, посредством проходилка.

След втората операция, макар първоначално да се е забелязало подобрение, продължавала да има болки, взема болкоуспокояващи, за да може да спи вечер. Преди произшествието ищцата се движела самостоятелно, била е активна, грижела се е за домакинството и за съпруга си, който е трудно подвижен. В момента много трудно полага тези грижи, децата й съдействат за покупките и в домакинството. Чувства се несигурна на пътя, страхува се от движещи се коли, изнервена е. Показанията на свидетеля са ясни, логични и последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което следва да се кредитират изцяло.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от лице, при управление на неустановено моторно превозно средство, от което за ищцата са настъпили травматичните увреждания, причинили й болки и страдания и довели до извършване на разходи за лечение.

4

При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията –фрактура на лявата бедрена кост, естество на лечението – оперативно, с болничен престой и продължително домашно лечение, настъпилите усложнения, довели до нови две оперативни интервенциии и болничен престой, интензитет и продължителност на болката (интензивни през първите 30 дни и 2-3 седмици след извършените две последващи операции) и период на възстановяване (9 месеца), както и че не е настъпило пълно възстановяване – ищцата понася болки и има нарушения на съня, движи се с накуцваща походка, движенията на тазобедрена става не са възстановени изцяло. При така установените факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо понесените негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 60000 лв.

Основателна е претенцията за имуществени вреди. Видно от представените писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза, ищцата е направил разходи, свързани с лечението си, на стойност 4 251,53 лв., които не се поемат от Здравната каса, правомерно извършени са и съвпадат с периода, когато е провеждано лечението. Искът следва да бъде уважен в предявения размер от 2326,88 лв.