Присъда № 5 от 16.02.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 41/2025
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 166 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 5/16.02.2026г. по НОХД № 41 по описа за 2025 г. на Гълъбовски РС
На 20.02.2025 г. от Районна прокуратура – Стара Загора, ТО-Гълъбово е внесен в РС - Гълъбово обвинителен акт, ведно с ДП № 447-зм-195/2024 г. по описа на РУ на МВР гр.Гълъбово, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Н. Ж. К. с ЕГН: **********, родена на ********* година в гр. К., живуща в *********, българка, българска гражданка, със средно образование, не работи, не е омъжена, осъждана, за това че на 30.08.2024 година в град Гълъбово извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществеН. ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хулиганските действия се изразяват в отправяне на вулгарни и цинични изрази: „Тази малка полицейска курва да пише по-красиво и ей тоз педераст много да не му знае устата, защото утре като се видим някъде и ще му се случи нещо“ към служители на РУ Гълъбово - младши автоконтрольор Д. Г.
Д. и старши полицай Т. М. М. пред сградата на РУ Гълъбово - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа внесеното срещу подсъдимата обвинение като във фазата по съществото на делото изразява становище, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна като предлага да й бъде наложено наказание „пробация” .
Подсъдимата, в съдебно заседание н е признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителН. акт, не се признава за виновна и моли съдът за присъда в тази насока.
Във фазата по съществото на делото защитника на подсъдимата адв. И. от АК-Хасково пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Производството е по общия ред. Доказателствата по делото са гласни, писмени и веществени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.08.2024 г. свидетелката Д. Г. Д., младши автоконтрольор в „Охранителна полиция“ при РУ – Гълъбово, била назначена в наряд и извършвала обход в района на ул. „Струма“ в гр. Гълъбово. В хода на службата тя и колегата
Т. М. М. спрели за проверка лек автомобил марка „Мазда“, модел „323Ф“, управляван от К. Т. И.. Автомобилът бил собственост на Н. Ж.
К..
По време на проверката подсъдимата Н. Ж. К. пристигнала с друг 1 автомобил и се насочила към спреН. автомобил, като според показаН.та на св.
Д. заявила: „Айде сега си представете, че аз карам колата и ме проверете“.
Свидетелят М. потвърждава, че подсъдимата се е намесила в проверката, като му казала: „Представи си, че сега аз карах колата“, при което той разпоредил да се отдръпне, за да не пречи на служебните действия.
Чрез справка, извършена чрез дежурН., било установено, че К. Т. И. е с иззето свидетелство за управление на МПС. Той бил изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, което отчело наличие на амфетамин и метамфетамин. Впоследствие И. бил задържан за срок от 24 часа в РУ – Гълъбово. Подсъдимата К. също била изпробвана с техническо средство, като резултатът при нея бил отрицателен.
След приключване на действията на място, К. Т. И., заедно със свидетелите М. и Д., в 13:38:00 ч. влезли в сградата на РУ – Гълъбово, което се установява от записите на видеонаблюдението (папка „1“, файл 15).
Подсъдимата К. не влязла с тях, а впоследствие – в 15:35:50 ч. – влязла самостоятелно в сградата на РУ – Гълъбово (папка „1“, файл …001).
В районното управление били изготвяни необходимите документи – актове и други материали във връзка с установените нарушеН.. Свидетелят М. заявява, че преди съставянето на акт на подсъдимата я попитал дали знае, че К.
Т. И. е с иззето свидетелство за управление, на което тя отговорила „знам“, след което той заявил, че ще бъде съставен акт за това, че е предоставила автомобила си на неправоспособен водач.
В периода около 15:46:29 ч., съгласно записите от видеонаблюдението (папка „9“, файл …515), във фоайето на РУ – Гълъбово се намирали подсъдимата Н. К., свидетелите В. Р., К. Т. И., както и в непосредствена близост – Т. М. и Д. Д.. Свидетелят Х. Д. Г., младши оперативен дежурен, се намирал на около два метра от подсъдимата.
От записа се установява, че св. Р. се насочва към коридора на партерН. етаж, след което се връща и се отправя към входната врата, преминавайки покрай подсъдимата. Зад него се намират св. М. и св. Д.. Подсъдимата остава във фоайето, обърната към св. Д., и изрича реплика с продължителност приблизително шест секунди. Репликата е възприета от св. Р., който реагира словесно към подсъдимата. Непосредствено след това св. М. с дясната си ръка избутва подсъдимата, която се намира на около метър от входната врата.
Камерата е без звук и не позволява установяване на съдържанието на произнесената реплика, но времетраенето е около шест секунди, което обективно сочи на едно изказване в рамките на този времеви интервал.
Относно съдържанието на изречената реплика, свидетелските показаН. се различават. Свидетелят Р. сочи, че подсъдимата е отправила към Д. Д. думите „Тази малка полицейска курва да пише по-красиво“, а към Т. М. – „Ей тоз педераст много да не му знае устата, защото утре ще се видим някъде и ще му се случи нещо“. Свидетелят М. възпроизвежда сходна формулировка, като твърди, че подсъдимата казала на Д.: „Тази малка курва да пише малко по2 красиво“, а към него – „Ей този педераст ще видиш какво ще ти се случи“, като сочи, че това е станало по време на изготвяне на документите и непосредствено преди или при започване на огледа.
Свидетелката Д. заявява, че към нея била отправена репликата „Тази малка полицейска курва да пише по-красиво или четливо“, произнесена на входа на управлението, в присъствието на св. Р. и св. Г.. Тя квалифицира поведението като непристойно и възприема израза като лична обида, отправена по повод съставянето на акт.
Свидетелят Х. Г., който се намирал на около два метра от подсъдимата във фоайето, възпроизвежда различна по съдържание реплика, като заявява, че дословно е чул: „Тази малката за каква се мисли? Да внимава да не й се случи нещо“, отправена към Д. Д. през отвореН. прозорец на дежурната част.
Той не сочи употреба на думата „курва“ или „полицейска курва“.
Свидетелят К. Т. И. заявява, че „доколкото чух“ било казано: „Кажете на тази малката да пише по-красиво“, като в друга част от показаН.та си посочва:
„Тези думи бяха изречени конкретно от Н.: „Тази малката курвичка да пише по-красиво““, но същевременно заявява, че не е чул подсъдимата да използва обидна дума или квалификация спрямо полицаите и че не счита израза „тази малката“ за обиден. Той сочи, че подсъдимата била афектирана във връзка със спирането на автомобила от движение.
От видеозаписа се установява единствено, че във фоайето е произнесена една реплика с продължителност приблизително шест секунди, отправена от подсъдимата към намиращата се срещу нея Д. Д., в присъствието на останалите служители и К. Т. И., като след репликата св. Р. реагира словесно, а св. М. физически избутва подсъдимата. Камерата не съдържа звук и не позволява установяване на конкретН. текст на репликата.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от показаН.та на разпитаните свидетели, записите на видеокамерите както и от другите доказателства по делото.
От записите е видно, че в 13:38:00 ч. в сградата влизат К. Т. И. заедно с полицейските служители Т. М. М. и Д. Г. Д.. Подсъдимата Н. Ж. К. влиза покъсно – в 15:35:50 ч. В 15:46:29 ч. подсъдимата се намира във фоайето, в присъствието на св. Р., св. И., св. М. и св. Д., като св. Г. е на около два метра от подсъдимата. В този момент подсъдимата, намираща се във фоайето, изрича нещо; думите са възприети от св. Р., който отправя реплика към подсъдимата; непосредствено след това св. М. с дясната си ръка избутва подсъдимата.
Времетраенето на изречената от подсъдимата реплика е около шест секунди.
При тази обективна рамка решаващо значение има, че видеонаблюдението, макар и без звук, сочи на една конкретна словесна проява в този времеви прозорец и на незабавна реакция от страна на св. Р., последвана от физическо въздействие от св. М.. Съдът, в условията на следствен експеримент по реда на чл. 166 НПК, проведен в открито съдебно заседание, установи, че времето, необходимо за произнасяне на пълната фраза, визирана в обвинителН. акт3 „Тази малка полицейска курва да пише по-красиво и ей тоз педераст много да не му знае устата, защото утре като се видим някъде и ще му се случи нещо“при темп на говорене над средН., е около 11 /единадесет/ секунди.
Съпоставката между показаН.та на свидетелите очертава две отчетливо различаващи се линии относно съдържанието на репликата- св. Д. Д. заявява, че подсъдимата е отправила към нея реплика с вулгарно съдържание, възпроизведена от нея като „Тази малка полицейска курва да пише покрасиво или четливо“, произнесена на входа на управлението, в присъствието на св. Р. и св. Г., като самата тя възприема това като лична обида, отправена по повод служебните действия. Св. Т. М. възпроизвежда близко по смисъл съдържание към Д., но с различна словесна редакция – „Тази малка курва да пише малко по-красиво“, като към себе си приписва и отделна реплика, съдържаща квалификация „педераст“, съчетана със заплашителен елемент. Св.
В. Р. излага версия, която съвпада по основна конструкция с тази на М. относно двуадресатност и двукомпонентност на словесната проява – към Д.
„Тази малка полицейска курва да пише по-красиво“, а към М. „Ей тоз педераст много да не му знае устата, защото утре ще се видим някъде и ще му се случи нещо“.
Срещу това стоят показаН.та на св. Х. Г. и на св. К. Т. И., които не потвърждават наличието на втори адресат и не възпроизвеждат реплика към М. от типа „педераст… ще му се случи нещо“, а по отношение на репликата към Д. възпроизвеждат различни и осезаемо по-умерени словесни варианти.
Св. Г. заявява, че дословно е чул през отвореН. прозорец на дежурната част към Д. „Тази малката за каква се мисли. Да внимава да не й се случи нещо“, като изрично посочва непосредствена близост до подсъдимата, липса на видимост към автомобила и фиксира репликата като една, без да включва вулгарната квалификация „курва“. Св. И. първоначално маркира колебание в непосредственото възприятие с израза „доколкото чух“, след което възпроизвежда „Кажете на тази малката да пише по-красиво“, а в друга част заявява, че думите били „Тази малката курвичка да пише по-красиво“, но същевременно декларира, че не е чул подсъдимата да използва обидна дума или квалификация спрямо който и да е от полицаите и не счита „тази малката“ за обиден израз. В самите негови показаН. това вътрешно напрежение не е второстепенно: едновременно твърди наличие на „курвичка“ и отрича да е чул обидна квалификация, което отслабва надеждността му относно точН. словесен текст.
Когато тези групи показаН. се сравнят с обективната находка от видеозаписа, следва да се акцентира върху три пункта, които обективната находка позволява да бъдат проверени без звук.
Първо, видеозаписът подкрепя наличието на една реплика, адресирана по посока към Д., тъй като именно към нея подсъдимата се обръща и „изрича нещо“, което е възприето от Р.. Това е в синхрон с твърдеН.та на Д., Р. и М., че е имало реплика към Д., както и с твърдението на Г., че репликата е към Д..
4
Второ, видеозаписът подкрепя тезата за незабавна реакция на Р. към подсъдимата и последващо физическо въздействие от М., което кореспондира с динамика „реплика – реакция – избутване“. В тази част показаН.та на Р. за възприятие на реплика и неговата реакция, както и показаН.та за физическо действие от страна на М., се вписват в обективН. ход на събитията.
Трето, поради липсата на звук и при приетото времетраене около шест секунди, видеозаписът поставя въпрос за реалистичността на версии, които съдържат дълга, двукомпонентна фраза с два адресата и с последователно включени вулгарен и заплашителен елемент, особено когато по делото се твърди, че фразата в обвинителН. акт като дължина отнема по-дълго време за произнасяне от заснетото. Самият запис не доказва какво точно е казано, но ограничава вероятността в рамките на един шестсекунден словесен акт да е възпроизведен пълН.т словесен обем, описан в обвинителН. акт, още повече ако се държи на точността на цитата.