Определение № 3456 от 15.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3456 гр. София, 15.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Частно наказателно дело № 20221110205582 по описа за 2022 година

Образувано е по жалба на адв. А. Я., действаща от името на Г. К. Т., срещу Постановление на СРП от 23.02.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 199 от НПК, Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП 15236/2021 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 40640/2021 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на оспореното прокурорско постановление. На първо място се излага подробна хронология на взаимоотношенията между дружеството, управлявано от жалбоподателя Т. и „***“, както и образуваното гражданско дружество „***“. Изтъква се, че представителят на държавното обвинение е анализирал едностранчиво събрания доказателствен материал. Допълва, че в хода на разследването не са разпитани всички лица, които имат отношение към процесния случай. Сочи се, че в постановлението на прокурора, липсват мотиви, а приетата за установена фактическа обстановка е неясна и не се установява, въз основа, на какви доказателства, представителят на държавно обвинение е извел същата. В заключение се систематизират възможните хипотези, които според жалбоподателя не се разгледани от СРП, а именно съмнения за опорочена процедура по учредяване на дружество, с което потенциално би се сключил концесионен договор от Столична община - предпоставка за неправомерно разпределение на бюджетни средства.

Съмнение, че подписът, поставен в решението на едноличния собственик на капитала за учредяване на „***“ АД, не е положен от лицето посочено за негов автор, както и действия, осъществени в разрез със Закон за мерките срещу изпиране на пари. Липсата на осъществени действия по разследването, в така изброените хипотези, според жалбоподателя, е довела до провеждането на незадълбочено разследване, което е преградило възможността за установяване на обективната истина и вероятността за сключване на договор от Столична община за милиони левове, с дружество регистрирано при съмнителни обстоятелства.

1

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното:

1. По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е процесуално недопустима, а аргументите на този съдебен състав са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателно производство, имат право да обжалват изрично лимитативно изброени от законодателя правни субекти, а именно пострадалият от престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Възникването на правото да бъде обжалван прокурорският акт е обвързано с правен интерес от постигането на благоприятен резултат за съответния субект. В тази последователност, интересът на пострадалото лице или ощетеното юридическо лице, се свързва с възможността им в хода на съдебната фаза, да встъпят като страни в процеса.

В разглеждания случай, доколкото досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, то следва, че жалбоподателят не е пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което и не може да бъде страна в съдебната фаза на процеса. Така посоченият престъпен състав, е уреден в Глава IX от НК: „Документи престъпления“, чийто родов обект защитава обществените отношения, които осигуряват правната сигурност при документирането. Тези престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации – Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/ 1981 г. на пленума на Върховния съд на Народна република България. Съдебната практика неотклонно и безпрецедентно приема, че при престъпленията, описана в Глава ІХ на НК, няма пострадал, именно заради вида на обществените отношения, които са накърнени с противоправните деяния, включени в тази глава. По аргумент от член 243, ал.4 от НПК право на жалба срещу постановлението на прокурора имат само лица физически лица, които имат качеството пострадал от престъплението. Както се посочи пострадал от документно престъпление в наказателноправната доктрина и практика няма, поради което жалбоподателят няма активна процесуална легитимация съобразно член 243, ал.4 от НПК. Невинаги засягането на определени гражданскоправни отношения, водещи до засягане на право, било то с имуществен или неимуществен характер, на трето лице, какъвто е процесният случай, се припокриват с наказателноправното понятие за пострадал от престъплението, с което НК и НПК свързват наличието на определени права, в това число и да обжалват актове на органите на ДП, с които считат, че се накърняват техни права и законни интереси и за които е предвиден ред за обжалване.

2

Съдът обаче следва да посочи, че за жалбоподателя, като лице, което се приема за засегнато в по-широк смисъл от деянието, остава възможността да се обърне към горестоящата прокуратура, а защитата му да бъде осигурена по реда на чл. 200 от НПК. В подадената жалба са изложени подробни и съдържателни съображения за неправилността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Нещо повече навеждат се доводи, че извън полезрението на държавното обвинение са останали възможностите за осъществяването на други престъпни състави, извън този, по който е водено разследването по чл. 309 от НК, като се излагат и подробни аргументи в тази насока.

Така посочената възможност за жалбоподателя се извежда от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК и е гарант, че за престъпленията, за които не са налице правни субекти, които имат право да обжалват постановленията за прекратяване на образувано досъдебно производство, дължимата спрямо тези лица проверка и защита на правата им, ще бъдат подсигурени чрез вътрешноинстанционния контрол. Кръгът на лицата, които имат право да поискат инстанционен прокурорски контрол е по – широк, в сравнение с лицата, които имат правен интерес в настоящото производство.

Следва да бъде посочено, че прокуратурата, на основание чл. 127, ал. 1 от Конституцията на Република България, има дискреционната власт да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение. Поради което и тя има правомощието да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица.

Така мотивиран Софийски районен съд, НО, 21 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от адв. А. Я., действаща от името на Г.

К. Т., срещу Постановление на СРП от 23.02.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 199 от НПК, Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП 15236/2021 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр.

40640/2021 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.

309, ал. 1 от НК.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на жалбоподателя чрез адвокат Я..

Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4